Николай Цонков: Налице е драстичен скок на разходите за военната ни авиация

08.10.2019 г. Николай Цонков: Налице е драстичен скок на разходите за военната ни авиация

 Сумарно за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските ВВС за период от по-малко от 18 месеца са похарчени над 2, 394 065 749 млрд. лева без ДДС, митнически такси и сборове изчислил народният представител доц. д-р Николай Цонков. Заместник-председателят на Комисията по отбрана смята, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в противоречие с Програмата за развитие на отбранитените способности на Въоръжените сили до 2020 г. 

Otbrana.com

Модернизацията на Сухопътните войски и ВМС все още не е започнала, а за 18 месеца са изхарчени колосалните 2,4 млрд. лева само за ВВС, включително за 4 леки витлови учебни самолета, известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази.

В периода от началото на 2018 до септември 2019 г. разходите за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските военновъздушни сили (ВВС) се увеличават драстично. За цитирания период Министерството на отбраната провежда процедури и подписва договори за закупуване на нов боен самолет (1,256 млрд. долара или 2,188 млрд. лв.), осигуряване на летателната годност на изтребители МиГ-29 (81 294 416 млн. лева без ДДС), ремонти на самолети Су-25 (82 млн. лева без ДДС), възстановяване и осигуряване на летателната годност на вертолети Ми-17 и Ми-24 (31 083 333 млн. лева без ДДС), интегрирана логистична поддръжка на вертолети "Пантер" (9 188 000 лева без ДДС).

В допълнение с решение № 93 от 9 септември 2019 г. на министъра на отбраната е открита процедура за поръчка с наименование "Сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги". С тази поръчка се цели за военновъздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета за първоначално обучение. Стойността на поръчката е 2,5 млн. лева.

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е 

в явно противоречие 

с Национална програма "България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" (приета с Решение №690 на Министерския съвет от 3.10.2014 г.), "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020" (приета с Решение на Народното събрание от 25.11.2015 г.), Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г. (21.04.2011 г.), План за развитие на Въоръжените сили на Република България", приет с постановление на Министерски съвет №333 от 29.12.2010 г., Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) и др. Изброените документи важат поне до края на следващата 2020 г., а при положение, че нови планове за развитие, инвестиционни програми и отбранителни стратегии не са налични, цитираните тук очевидно ще важат и след 2020 г. до приемането на съответните нови.

Справката показва, че проектите за модернизация, залегнали във всички документи по-горе, са: придобиване нов боен самолет, модернизация на фрегати клас Е-71, изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади, придобиване на нови 3D радари и придобиване на модулен патрулен кораб. Следователно придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е изведено като приоритет или проект за модернизация и е в разрез с ангажиментите, поети от България както пред НАТО, така и пред ЕС по линия на Европейската отбрана. Тук ще припомним, че през 2015 г. националната програма "България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" е отменена и заменена с "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020". Виждаме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е заявено нито през 2014 г. в основополагащия документ, нито през 2015 г. в заменящия го документ.                                                                                        

От направения преглед на документите установяваме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС 

изобщо не е заявено 

в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., нещо повече - то не фигурира не само в списъка на приоритетните проекти, но дори и в разширения списък на т.нар. "други проекти", които ще бъдат реализирани при наличие на финансов ресурс. Оказва се, че увеличаването на броя на учебните самолети чрез придобиването на 4 нови леки витлови самолета за първоначално обучение от ВВС не е заявено и в Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България. Подобно на Националната програма "България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" и в Бялата книга по отношение на военновъздушните сили (ВВС) се акцентира върху силите и средствата за разузнаване и наблюдение, а придобиване на леки витлови самолети за първоначално обучение не се предвижда. В нито един от петте документа първоначалното обучение на пилоти за ВВС чрез придобиване на леки витлови самолети не е дефинирано като необходимост, приоритет или като предстоящо изграждане на нова способност.

Освен, че е в противоречие с редица стратегически документи на национално ниво придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в разрез със съществуващите модерни решения в най-големите държави от ЕС и НАТО и не е целесъобразно от финансова гледна точка. Във водещите страни от алианса са възприети най-съвременни и ефективни решения в тази област. Най-широко разпространеният, изпитан и работещ подход е първоначалната селекция и обучение на бъдещите летци за ВВС да се извършват в защитена среда на симулатори (тренажори). Например за първоначално обучение германските ВВС (Луфтвафе), които са едни от най-модерните в Европа и НАТО използват симулатори. В значително по-ограничен мащаб в някои държави от НАТО е застъпено и първоначалното обучение с витлови учебно тренировъчни самолети, но с тази дейност се занимават предимно частни компании на аутсорсинг, а не държавни ведомства.  

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не отговаря на съвременните високи критерии и стандарти за безопасност в областта на отбраната и въоръжените сили. Тук ще припомним една опасна тенденция: в периода 2018 - 2019 г. 

нараства броят на катастрофите 

с малки самолети на територията на България, включително и една в Северна Македония (общо шест).

В актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на отбраната Аню Ангелов през 2013 г. относно закупуване на леки спортно акробатични самолети "Злин" за българските ВВС се посочва: "Самолетите "Злин" нямат никаква бойна стойност. На практика те са предназначени за спортно-туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и първоначално обучение на пилоти. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази, което се отбелязва от всички специализирани издания и справочници, експерти и организации в областта на въздушния транспорт". В актуален въпрос от народния представител Петър Витанов към министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. относно обявена обществена поръчка за 4 броя витлови леки самолети се отбелязва: "В електронните медии вече се появиха публикации, че съществува корупционен риск, защото техническата спецификация за процедурата е манипулирана в полза на един определен самолет, който е известен с високата си степен на аварийност, ненадеждност и откази".

Въпреки силния натиск на различни лобита, свързани с производители на подобни самолети 

нито един от осемте министри 

на отбраната в периода 2008 - 2017 г. не даде ход на процедурата поради съвкупност от достатъчно уважителни причини: изключително малък брой на обучаемите в досегашния факултет "Авиационен" при НВУ "Васил Левски" на годишна база, наличие на предостатъчно летателна техника за обучение във ВВС, съмнения за манипулиране на техническата спецификация в полза на определен производител, корупционен риск, рязко повишаване на броя на инцидентите и катастрофите с подобни малки учебни самолети през последните години (включително и в България), липса на подобна практика в някои от водещите държави от ЕС и НАТО  и др. Логично е да си зададем въпроса целесъобразно ли е от икономическа гледна точка да се закупуват тези самолети, след като проектът за придобиването им бе отхвърлен от осем министри на отбраната до 2017 г., а обществената поръчка бе обжалвана пред КЗК през 2018 г.?

Сумарно за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските ВВС за период от по-малко от 18 месеца са похарчени над 2, 394 065 749 млрд. лева без ДДС, митнически такси и сборове при положение, че модернизацията на СВ и ВМС все още не е започнала, а проектите за придобиване на многоцелеви патрулни кораби и бойни машини за пехотата постоянно търпят забавяне. Питаме какви са причините за това преференциално отношение към ВВС и асиметрично финансиране на Въоръжените сили?

(Статията е публикувана във в. „Дума“, 9 октомври 2019 г.)