"Купуваме сигурност", която сами пропиляхме

28.10.2019 г.

Какво остана от армията ни за последните три десетилетия?

Спирдон Спирдонов

До 10 ноември остават малко дни. Защо да не спретнем поредица от тържества и един военен парад под лозунга "30 години демокрация"? Точно за парада ми е думата. Има с какво да го направим. Бащите ни са се погрижили за това.

Над столицата могат да прелетят няколко изтребителя от наличните МиГ-29, които пазеха и пазят въздушното ни пространство повече от три десетилетия във времената на Варшавския договор и на Североатлантическия пакт. А защо не и щурмовакът-бомбардировач Су-25? Той пък е на въоръжение у нас от 1986 г. И ще бъде отново след ремонта в Беларус. Още по-стар от демокрацията е вертолетът войник Ми-17. Той лети у нас от 1985 г. Дълго носеше националния трибагреник на Гергьовден и гасеше горски пожари. Случиха му се някои случки, но не е за отписване. Ранният следобед на 17 юни 1979 г. на несъществуващото вече военно летище в Пловдив, където днес се намира жилищният комплекс "Тракия",  първата четворка Ми-24 пристига в България. Той е баткото в ударната ни авиация. Своеобразно признание за Ми-24 е участието му в големия военен парад на 9 септември 1981 г. по случай честването на "1300 години България". В края на август 14 вертолета Ми-24 са пребазирани на летище Божурище до София. Вертолетният строй от четири тройки или общо 12 машини е допълнен от три Ми-8. Но това е преди 38 години.

Разполагаме, разбира се, и с 

рожби на демокрацията 

Вертолетите "Кугар" са не по-малко полезни за армията, макар че някои политици от време на време питат за какво са били купени. Както и за "Пилатус"-ите. И за "Спартан"-ите, които много често са на хуманитарна мисия. В днешно време, обаче, партийно-политическите съображения в националната сигурност и отбраната не са изключения, а по-скоро нещо обикновено. Изпълнението на едно такова решение например може да осигури американските Ф-16 за парадите на 6 май след 6-7 години. Във флота също си имаме рожби на демокрацията. Плават фрегати втора употреба. Скоро ще посрещнем и два кораба минни ловци, които също са употребявани. Нови там са вертолетите "Пантер", но към тях предстои да прибавим един, вече използван, "Долфин". Изобщо флотът ни, който се прослави в Балканската война, торпилирайки най-известния турски крайцер "Хамидие", по-скоро се разделя с техниката си или попълва строя с втора употреба. Най-вероятно по тази формула ще се сбъдне и мечтата на още живите подводничари - да имаме подводница и в морето, а не само в музея. Ослушваме се дали някой няма да се откаже от неговата, за да я вземем. (Не само ВМС останаха без подводния флот. И пехотата си няма вече Ракетни войски.) Сега гледаме към двата патрулни кораба, за които чакаме договор до пролетта. Дано не се препънат нещата, както стана преди близо две години. Но ние сме майстори на актуализациите. За година-две актуализирахме не само проектите за корабите и самолетите, но и държавния бюджет. Сега, както вървят нещата с промените в схемите за плащане, може да се стигне до нови актуализации. 

Но да се върнем на темата за военния парад и за пехотата.

Нови бойни машини скоро няма да влязат в строя, но пък си имаме стари. И те са отпреди демокрацията. Засега вършат работа. Както и танковете Т-72 от 1973 г. Очаква се десет да излязат от ремонт във военния завод в Търговище. Нарязахме Т-55 и сега можем само да съжаляваме.

Все пак, според Плана за развитие на Въоръжените сили, до 2020 г. България трябва да има 90 танка, 404 бронирани бойни машини, 190 артилерийски системи, 29 бойни самолета, 7 бойни кораба и 4 безпилотни самолета. Все по-малко обаче модернизацията на Въоръжените ни сили зависи от нас. Депутатите гласуват едно, но след това става друго. Платихме наведнъж на САЩ осемте самолета Ф-16, а трябваше плащането да бъде разсрочено. Сега решаваме, че ще изплащаме бойните машини не в продължение на 12 години, а на 8, като натоварваме последните две. За съжаление нямаме икономика, която да посрещне поне част от проблемите на превъоръжаването. Вместо да плаща на българската отбранителна промишленост, народът ни си дава парите на други държави. Да, тук също има политически обяснения. "Купуваме сигурност", е лозунгът на много властимащи и кръжащи около тях. Така е, като не можем сами да си я направим, ще я купуваме. 

За парада, разбира се, 

ще трябват и хора 

Защото по жълтите плочки на столицата не могат да маршируват стратегии, закони, програми и планове, с които съкращавахме числеността на армията ни. За да стигнем до положението, когато днес правим национална кампания "Бъди войник" за преодоляване на некомплекта. Както казва народът, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. И изборите преди ден затвърждават тази максима...     

Българинът, обаче, е феномен. От какви ли ситуации не е излизал. И във войни, и в мирно време. Така е и сега. Има войска, има и хора в нея. Независимо, че им дават по лъжичка, само и само да не свалят униформите. Тази година 10 процента по-големи заплати, догодина още 10 и т.н. А на други - двойно и тройно. Но тя, армията, е свикнала да си мълчи. А и политиците направиха така законите, че от всички структури на системата за национална сигурност единствено военнослужещите нямат свое професионално представителство за диалог с властта. 

Сякаш е по-добре да изчакаме с парада на демокрацията. Поне до следващия юбилей... Впрочем, демокрацията едва ли се нуждае от военен парад. Ако изобщо я има, разбира се. По-скоро ние се нуждаем от равносметка какво се случи през последите три десетилетия, включително в отбраната и Въоръжените сили.

(Статията е публикувана във в. „Дума“, 29.10.2019 г.  На снимката: Военният парад "1300 години България", 1981 г )