Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 година

31.10.2019 г. Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 година

 Разходите на Министерството на отбраната за следващата година ще бъдат 1, 514 065 млрд. лв. Тазгодишните бяха 1, 414 211 млрд. лв., които след актуализацията през юли заради сделката със САЩ за закупуване на осем самолета Ф-16 станаха 3, 514 2011 млрд. лв. За персонал през 2020 г. се отделят 1, 095 514 млрд. лв. срещу 995,922 хил. лв. за тази година.

Otbrana.com

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Разходите на Министерството на отбраната за следващата година ще бъдат 1, 514 065 млрд. лв. Тазгодишните бяха 1, 414 211 млрд. лв., които след актуализацията през юли заради сделката със САЩ за закупуване на осем самолета Ф-16 станаха 3, 514 2011 млрд. лв. За персонал през 2020 г. се отделят 1, 095 514 млрд. лв. срещу 995,922 хил. лв. за тази година.

Както се и очакваше не се предвижда промяна на базата за определяне на основното месечно възнаграждение на военнослужещите. Тя си остава 380 лв., както е от 2009 г. насам. Засега остава обещанието на министъра на отбраната за 10-процентно увеличение на военните заплати. Впрочем в проекта е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала в цялата страна, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това, според мотивите към законопроекта, се създава възможност на база на увеличения размер на разходите за персонал да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

Една не малка част от предвиденото нарастване на средствата са персонал ще се изразходват за увелиичение на минималната работна заплата, която от 1 януари 2020 г. става 610 лв.  

В мотивите към законопроекта се посочва, че са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт и застраховки) и за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.

В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза в разходите за отбрана не са включени съответно 100,0 млн. лв. за 2020 г., 260,0 млн. лв. за 2021 г. и 240,0 млн. лв. за 2022 г., съгласно посоченото разпределение на плащанията по години за реализацията на Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на Народното събрание от 8.06.2018 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 19.06.2018 г.), предвид извършения през 2019 г. еднократен първоначален депозит за цялата сума по договорите, свързани с придобиването на нов тип боен самолет.

Общо разходите по функционален принцип за група „Отбрана” в проекта за 2020 г. са в размер на 1 791,9 млн. лв., което представлява 1,4 % от БВП. За целите на представяне на финансова информация за разходите за отбрана към НАТО, Министерството на отбраната включва разходите по бюджета на Министерството на отбраната и трансферите на държавните висши военни училища, които са предвидени освен по група „Отбрана“ и по други функции. В проекта за 2020 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 941,0 млн. лв., което представлява 1,53% от БВП, след приспадане на авансово предоставените 100,0 млн. лв. за 2020 г. във връзка с изпълнението на договора за придобиването на новия тип боен самолет. Съгласно класификацията на НАТО в разходите за отбрана следва да се включват и разходите за пенсии, но същите не са включени във финансовата информация, предоставяна към НАТО, е отбелязано в мотивите.

 В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. - достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета.

Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.

И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.

Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.

Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване.

Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности - с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия - с 13,0 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи - с 20,0 млн. лева.

С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г., нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави - членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Всички пенсии ще се увеличат с 6,7% от 1 юли 2020 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Проектът предвижда от 1 юли догодина пенсиите, отпуснати до края на 2019 г., да се увеличат с 6,7%. Средният размер на пенсията ще достигне 412,28 лв., което е с 31 лв. повече в сравнение с 2019 г.

От 1 юли 2020 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 219,43 лв. на 234,13 лв. От същата дата ще нарасне и социалната пенсия за старост, която ще стане 141,63 лв.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1200лв. Тази стойност ще се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им.

Прогнозите са, че през 2020 г. средният осигурителен доход ще достигне 1063 лв., което е ръст от 7,8% в сравнение с очакваната му стойност през настоящата година. Средногодишният брой осигурени лица се очаква да се увеличи на 2,796 млн.

През 2020 г. за изплащане на пенсии са предвидени 10,576 млрд. лв. - със 729,1 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще се повиши от 560 лв. на 610 лв., а за земеделските стопани от 400 лв. на 610 лв. Максималният размер на осигурителния доход се запазва 3000 лв.

Не се променят и размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Със законопроекта се предлагат и промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои изменения, с които се прецизират разпоредби относно правата на осигурените лица.

Правителството одобри проектозакона за бюджета на НЗОК за 2020 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.

Предвидени са 4 744 704,9 хил. лв.  приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 640 733,7 хил. лв., от които 3 107 134,2 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 533 599,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 3 107 134,2 хил. лв., което представлява увеличение с  264 880,0 хил. лв. в сравнение със същите през 2019 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2019 г. са разчетени с ръст от 139,0 млн. лв. спрямо 2019 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.

За неданъчни приходи са предвидени 20 571,2 хил. лв., което е с 811,4 хил. лв. повече спрямо заложените през 2019 г.

Разходите и трансферите общо са в размер на 4 744 704,9 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 4 739 172,7 хил. лв., което е с 394 227,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Общо текущите разходи са в размер на 4 594 950,7 хил. лв., което представлява увеличение с 382 111,0 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 453 976,8 хил. лв., което представлява увеличение с 337 580,6 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

За медицински дейности - 2 850 282,6 хил. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ – 244 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 264 700,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 94 300,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 2 247 282,6 хил. лв.

За дентални дейности – 179 800 хил. лв.

За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 243 800,0 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 677 300,0 хил. лв., в т.ч. лекарствени продукти, назначени с протокол, за който се извършва експертиза – 365 156,0 хил. лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 466 600 хил. лв.; за лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии и други редки заболявания - 99 900, 0 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 110 000,0 хил. лв.

За здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по проекта за 2020 г. са разчетени 70 094,2 хил. лв.

С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени  в Закона за здравното осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %.  С проектобюджета се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, като през 2020 г. за Националната здравноосигурителна каса са осигурени 394,7 млн. лв. допълнителни средства за разходи и трансфери – всичко спрямо закона за 2019 г.

Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Основната цел е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за възможността да предоставят медицински и дентални дейности професионално и на високо ниво.