Болка и унижение!

27.11.2019 г. Болка и унижение!

 Преди 100 години България е жестоко наказана с Ньойския договор, а Стоян Михайловски остро критикува родната дипломация.

Otbrana.com

Днес се навършват 100 години от подписването на унизителния за България Ньойски мирен договор, поставил край на участието на страната ни в Първата световна война. Според клаузите на договора България губи територия в размер на повече от 11 хил .кв.км, 2 милиона българи са оставени под чужда власт, лишени сме от правото на наборна армия, иззето е оръжието и сме обречени на тежки дългогодишни репарации.

Страната ни търпи унижение не само чрез клаузите на печално известния мирен договор, но се налага да понесе и тенденциозното отношение към българските преговарящи. В делегацията на Парижката конференция, освен първите държавни мъже, начело с министър-председателя Теодор Теодоров, е и проф. Георги П. Генов - юрист, член на Радикалната партия - в ролята си на експерт. През 30-те години той издава монография на тема "Ньойският договор и България", а през 1941 г. в списание "Отец Паисий" професорът разказва личните си спомени за дните на преговорите, в които реално България не е допусната да участва, пише impressio.dir.bg/.

Българската делегация, която трябва да подпише Ньойския мирен договор, няма никакъв достъп до конференцията, отнета ѝ е каквато и да е възможност да участва в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември делегатите ни са поканени в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят Клемансо връчва на нашите представители проектодоговора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция.

Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излазът на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния).

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението.

Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още...

Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, "миротворците" от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 млн. души, от които около 2 млн. българи, остават под чужда власт.

Така мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.

Дни след подписването на документа от българския министър-председател Александър Стамболийски, във вестник "Напред" под острото перо на Стоян Михайловски - общественик, писател и политик, със заглавие "Българизмът в извънбългарските сфери", излиза разгромна статия за родните политици, за пропуските и недъзите на нашата дипломация. Ето част от нея.

„В настоящата статия нашата цел съвсем не е да изложим - по един строго методически начин - как трябваше да се борим против българогонците. Ний искаме само да отбележим няколко от грубите грешки на нашите властници и дипломати.

Вестник "Temps" обнародва преди няколко месеца статия за политическата слабохарактерност на френските противници. В тая статия се намираше следната фраза:

"Ний не обичаме самоунижението, нископоклонството, громко изказаното разкаяние, подлизурството у своите противници. Нам е приятно да намираме у врага си човек, надарен с благородна гордост и самопочит!"

Ето съждение, ето възглед, ето истина, ето чувство, каквито българските псевдодипломати игнорираха.

Те си начертаха такава програма:

"Ще се кланяме до земята, понеже сме разбити!"

И кланяха се!

И "Daily News" окачестви и оцени така това покланяне:

"Нима личното достойнство и личното достолепие са качества, неизвестни на бреговете на долния Дунав?"

Другите английски вестници писаха:

"Най-умното, най-мъдрото за българските дипломати, щеше да бъде да си признаят, откровено и лоялно, че българският народ е действал и е воювал така както е разбирал своя дълг и своя национален интерес!"

Нашите дипломати предпочетоха да уверяват западноевропейския свят, че българският народ бил въвлечен в общоевропейската война против волята си, против чувствата си, против симпатиите си...

Кого мамим с подобни твърдения?

Нима цяла Европа не знае с какъв възторг изпращахме войниците си на бойното поле през 1915 г.? Нима цял свят не знае как ги насърчавахме и ободрявахме, как кичехме пушките им с цветя, как се провиквахме:

"Напред, към чест и прослава, към блясък и величие!"

Честно и откровено, българските дипломати трябваше да направят следните изявления:

"България извърши това, което извърши Италия, това, което извърши Румъния. България скъса довчерашните си връзки, свърза нови сдружения, като вярваше, че по тоя начин ще осъществи своето национално обединение. България няма завоевателни планове - тя се бори да придобие земи, които са нейно предвековно достояние и праотеческо владение. България поиска да си вземе своето, а не да заграби чуждото. Нейните съседи бяха ѝ изневерили, бяха я измамили, бяха я онеправдали, бяха я ограбили. Вие не бяхте в състояние да ѝ възвърнете това, което ѝ беше отнето. Тогава тя счете за нужно да подири други средства и модуси, да подири други пътища. Тя направи това що много други народи са правили, и правят!"

Такава трябваше да бъде българската самозащита - по мнението на самите наши противници.”

 

На снимката:

Карта на границите на България от Константинополската конференция 1876 г. до Ньойския мирен договор.