Призрачните казарми точат бюджета за отбрана

01.12.2019 г. Призрачните казарми точат бюджета за отбрана

 Според експерти около 15 млн. лв. годишно отиват за тяхната охрана и управление. Лошото е, че тези разходи не намаляват чувствително с годините.

Спирдон Спирдонов

В резултат на политиката армията ни да стане малка, но модерно въоръжена, населените места се сдобиха с по една или няколко призрачни казарми. В тях отдавна няма никой. Рушат се сами, чакайки някой да се разпореди със съдата им. Причиняват и трагедии, като тази преди няколко месеца в Хасково. Да, това са тези т.нар. сгради с отпаднала необходимост. Едно, че грозят градовете, плашат и убиват хора, те систематично източват бюджета за отбрана. Според експерти около 15 млн. лв. годишно отиват за тяхната охрана и управление. Лошото е, че тези разходи не намаляват чувствително с годините. Поне от 2016 г. насам са почти едни и същи. Проблемът опира до близо 1200 имота, включително търговски обекти и подблокови пространства. И до заплатите на над 1000 охранители.

Какво да се направи? С тази задача се е заел провеждащият се Стратегически преглед на отбраната. Една от работните групи, казва заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков,  има основната задача да изгради визията за бъдещето на тези освободени войскови райони. Амбицията е с ускорен темп да бъдат премахвани всички сгради, които са компрометирани. Става дума за продаване чрез търгове, предоставяне в управление на общините, а тези, които могат да служат като инвестиционни имоти, да бъдат представяни чрез решение на Министерския съвет като апортни вноски в дружествата на Министерството на отбраната, за да бъдат капитализирани и да носят доход.

Практиката, обаче показва, че това не е лесна работа. От планираните разпоредителни действия с над 109 имота, за периода от месец септември до декември 2018 г., например, са разработени около 90 имота, като със заповеди на министъра на отбраната са продадени едва два на стойност около 800 000 лв., достигната след провеждане на тръжни процедури. Опасните сгради се освидетелстват и се  събарят. През миналата година те са 83 в 9 района. За 2019 г. имаме готовност за премахване на 88 сгради в 11 освободени войскови района, казва заместник-министърът.

Нека пожелаем успех на още неродената визия. Да се надяваме, че ще се поучи и от досегашния опит. През 2010 г. се прие стратегия, която свързваше преодоляването на това предизвикателство с модернизацията на армията. Там се посочваше, че превъоръжаването изисква ясно дефиниране на потребностите от военна инфраструктура за изпълнение на функциите по отбраната и сигурността на страната. Трябваше да се предприемат действия, гарантиращи най-бързия и ефективен начин за намаление на разходите по издръжка на освободените имоти и реализиране на приходи от тях. Тогавашният анализ даде основание в документа да се запише, че за три години, до края на 2012 г., Министерството на отбраната ще се освободи от всички имоти с отпаднала необходимост. Все още това не се е случило. През тези години загуби смисъл и легендата, че ненужните имоти са златната кокошка за военния бюджет.

Стои, обаче въпросът, дали вместо да се съсредоточи върху подготовката на войските, Министерството на отбраната трябва да се занимава със събаряне или продажби на вече никому ненужни сграда и имоти. Дали ще се намери необходимото управленско решение, т.е. политическа воля, за излизане от тази ситуация? Няма такъв сигнал. В Програма за управление на правителството за периода 2017-2021 г. в частта за отбрана има мярка 313, в която се казва: „Освобождаване от излишните за Министерството на отбраната недвижими имоти и движими вещи и реинвестиране на освободените средства в поддържането на отбранителните способности и придобиването на нови, както и в бойна подготовка.“ Интересно, каква част от получените средства в изпълнение на тази мярка влязоха в разходите на някой от основните проекти за модернизация на армията, например?

(Публикувано във в. „Дума“, 02.12.2019 г.)

Снимка – казарми изоставени

Това е казармен район с отпаднала необходимост. Мил спомен от вермената, когато армията ни не страдаше от дефицит на хора.