Още за Проектозакона за запасното войнство (част втора)

13.12.2019 г. Още за Проектозакона за запасното войнство (част втора)

 На сайта на СОСЗР е публикуван Проект на закон за запасното войнство, който бе обсъден и подкрепен от Централния съвет на организацията. Може да го прочетете на http://soszr.bg/index.php?route=common/blog. Предлагаме ви в две части коментарът на генерал-майор от запаса д-р Стоимен Стоименов.

 Otbrana.com

По правата на запасното войнство.

Правата на запасното войнство в обсъждания Законопроект са разработени на основата на ЗОВСРБ, ЗВИВП и ЗВВ в Глава втора, която предлагам да се озаглави Права и задължения на запасното войнство.

Бележките ми по тази глава обобщавам в четири групи:

Първа група- Препоръки по съдържащите се в тази глава текстове:

- има текстове които са излишни защото преповтарят вече регламентирани норми с действащи закони. Чл.6 ал 1, т. 2 ; чл.8 ал.2 и 5; чл. 9 ал. 1, 5, 6; чл. 10 ал. 1, 2 и 3 преповтарят текстове от ЗОВСРБ и ЗЮЛНЦ;

– някои текстове са неопределени и звучат пожелателно- чл.6, ал.1 , точка 1; чл 6 ал. 2. Текстът трябва да е ясно формулиран, да не създава условия за двусмислено тълкуване. Той може да препраща към конкретна норма в друг закон или към Правилника за приложение на закона;

- С алинея 4 на член 8 се нарушава принципът на равнопоставеност на ветераните от въоръжените сили с висши военни звания. Недопустимо е, особено в смъртта, да се озаконява неравенство.

Втора група- Бележки по определените права на запасното войнство. Тук имам три принципни бележки:

- регламентираните в Проектозакона права на принадлежащите към запасното войнство военнослужащи са едностранчиви. Те са само в социалната област;

- дори и в тази област, новото, което за пръв път се вменява като права, е твърде скромно. Тази констатация е видна, ако се направи сравнение с правата на запасното войнство по силата на ЗОВСРБ  (членове 226 д, 226 е, 226ж, 226 з, 226 л, 226 м), на ЗВВ и ЗВИВП.

 – не е ясен механизмът и процедурата по която ще се изпълнява текстът на точка 7 от ал. 1 на чл.6, който предвижда еднократно повишаване в следващо военно звание след преминаване на срока за пределна военна служба. Ако това право се отнася и за присвояване на висши военни звания (а по Проектозакона е така), неизбежно ще се породят проблеми и напрежение в офицерските среди. Може би трябва да има текст ,който да препраща регламентацията на този въпрос към Правилника за приложение на закона. За мен обаче този текст, както е записан по принцип,  си остава спорен.

Възразявам против мотива, че този закон събира на едно място правата разхвърляни  на много места. Ако това може да бъде цел, то тогава ние се нуждаем не от закон, а от каталог.

Затова предлагам, директно предоставяните индивидуални права на принадлежащите към запасното войнство и опосредствените такива,  изразявани чрез военно- патриотичните организации,  да се подредят и обогатят примерно в такъв ред:

- спецефични права в политическата област като  правото за участие в разработване на политики и стратегически документи и за участие в изработването на закони  и вземането на решения от областта на отбраната и сигурността на страната;

- права в социалната област с особено внимание на социалната защита, социалното подпомагане, социалната интеграция и социалния патронаж  на ветераните от въоръжените сили.

В тази област особено важно място заема въпросът за   гарантиране, без ограничения, на правото на труд на ветераните от въоръжените сили. Сега условията за поставяне и регламентиране на този въпрос са благоприятни. В България има глад за кадри. Правителството се ангажира с внос на работна ръка от вън. Няма нищо по естествено от това, на ветераните от въоръжените сили, които желаят да работят и са в кондиция, на равна основа, да им се даде такава възможност. Затова, в съответствие с Кодекса на труда,  трябва да се регламентира със закона механизъм и процедури за участието на запасното войнство на пазара на труда. Ето една идея по която може да се мисли. Всеки кадрови военнослужащ, при напускне на въоръжените сили, независимо от начина и основанието, да получава официален формализован документ, условно го наричам „Квалификационна характеристика“, в който да са посочени образованието, квалификацията, съответствието на войнската специалност на определени граждански професии, уменията и дейностите които може да извършва в гражданския живот. За тези, които ще са в заварено положение, тази Квалификационна характеристика да се издава на желаещите от военното окръжие, където се водят, или са се  водили на отчет. Този документ е основание, при равни други условия, на право на предимство при постъпване на работа. Разбира се, решаването на този въпрос  трябва да е съобразено с българското и европейското законодателство, а където се налага, могат да се внесат промени в отделни закои и в Кодекса на труда.

 – права в духовната сфера с внимание на грижите за активното стареене, спорта, отдиха и развлеченията на запасното войнство;

 - права във военната сфера. Правото например на запасното войнство да поеме част от грижата за военната подготовка на подрастващото поколение в средните училища и ВУЗ.

 – право на лична сигурност, на сигурност на дома и имуществото. Много възрастни и самотни военнослужащи- ветерани, живеещи в отдалечени и обезлюдаващи се райони и селища, пък и дори в столицата, са подложени на постоянен тормоз от крадци и измамници, на грабежи и побойща. Наскоро по една от националните телевизии показаха въздушния ас полковник Дянко Марков в безпомощно състояние. Той сподели, че домът му е ограбван няколко пъти и, че среща безразличие и бездействие от страна на правоохранителните органи. Предлагам  да се приеме текст в Закона, който да задължи органите на МВР да водят на отчет по места тези ветерани и да полагат специални грижи за тяхната сигурност. 

Спецефичните права на запасното войнство в посочените области  могат да се осигурят чрез институционизиране на участието в правене на политики, в законотворчество и изработването и вземането на решения от държавните органи и институции. В Закона може да се регламентира представителството на запасното войнство в различни постоянни и временни комисии към Народното събрание, които могат да бъдат с  препоръчителен или задължителен характер, в консултативни органи, обществени съвети и работни групи по линия на законодателната и изпълнителната власт. Може да се регламентира участието на упълномощен представител на запасното войнство например в Постоянната комисия за гражданско общество и медии към Народното събрание, в Съвета по отбрана към МО, Съвета за сигурност към МС, Консултативния съвет за национална сигурност към президента на Републиката, Националния осигурителен институт и други държавни органи , които се занимават с въпроси касаещи правата и  интересите на запасното войнство. На местно ниво организациите на запасното войнство трябва да имат прово на представителство в областните и общинските съвети по сигурност, в общинските съвети за социално подпомагане, в съветите на гражданите ползващи социални услуги и т.н. Ако всичко това е регламентирано със закон, нещата със статута на запасното войнство в обществото и държавата ще стоят по съвсем друг начин.

Може също така в Закона да се запише текст по силата на който взаимоотношенията с държавни институции и със специализирани държавни органи да се уреждат с договори за сътрудничество и съвместна дейност.

Мислил съм, че в този законопроект може със съответен текст да се регламентира правото на някакъв, макар и условен вид вето на опъномощена представителна организация на запасното войнство върху стратегически документи и решения от областта на отбраната и сигурността на страната, когато те не са съобразени с писмените становища и не са  получили подкрепата на запасното войнство, т.е. да се прояви функция на коректив на военно- патриотичните организации.

Трета група- задължения и отговорности на запасното войнство и на неговите организации.

Вече предложих задълженията на принадлежащите към запасното войнство да се преместят от първа във втора глава.

Предлагам да се запише още едно задължение със следния текст „Да проявява активна гражданска позиция за отстояване и защита на националните интереси и сигурност“.

Тази глава трябва да се допълни с текстове за задълженията и отговорностите на организациите на  запасното войнство.

Четвърта група- По сдружаването на запасното войнство.

- в текстовете касаещи сдружаването на принадлежащите към запасното войнство военнослужащи има текстове които не казват нищо, а само повтарят известни неща регламентирани с друг закон;

– разработените в чл.9 ал. 2 цели са добре формулирани, но са общи и  по принцип  не пасват за случая.  Нужно е да се определят цели на военно- патриотичните и родолюбиви организации свързани с правата и свободите на запасното войнство. Нали в тази глава става дума за права;

 - за националното представителство.

 В чл.9, текствете на ал.3 и 4 си противоречат. В ал.3 се посочва, че редът, условията и критериите за признаване на организациите за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет, а с ал.4  се определят тези критерии. Практика е критериите за национално представителство да се определят с акт на МС. Така се процедира при определяне на национално- представителните работодателски, синдикални и браншови организации, включително и на Съюза на военноинвалидитие и военнопострадалите. Така, че ал. 4 може да отпадне.

Към въпроса за националното представителство се отнася и  §2 от Преходните и заключителни разпоредби. Този текст не е коректен и както вече посочих или записът трябва да е по принцип, или да отпадне.

По органите за работа със запасното войнство

Заслужава да се помисли дали е целесъобразно да се създава в Министерския съвет нов орган- Консултативен съвет по въпросите на запасното войнство. Моето скромно мнение е по- скоро против създаването на такъв орган.

Мотивите и аргументите за това са следните:

- В Министерския съвет има инфлация от съвети, някои наричани консултативни и от най- различни комисии. В момента техния брой е 35, като 8 от тях са пряко свързани с проблемите на националната сигурност;

- В Министерския съвет, със ЗЮЛНЦ,  от 01. 01. 2018 г. се създаде Съвет за развитие на гражданското общество, със съответни помощни органи, който е натоварен с функции да подпомага процеса на взаимодействие между държавните и местни власти и гражданските организации. Предлагам да се регламентира, че един от 15-те членове на Съвета, е  представител  на запасното войнство;

- Към Министерския съвет е създаден и функционира  Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите. От 01. 07. 2007 г., с промяна в Закона за ветераните от войните, Консутативният съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите стана и съвет за ветераните от войните.

Затова, като изхождам от горните мотиви, и като отчитам обстоятелството, че двата съюза- СВВ и СВИВП, са неразделна част от запасното войнство предлагам Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидити и военнопострадалите да се преобразува в Консултативен съвет по въпросите на запасното воинство, като неговите правомощия регламентирани с член 10 на ЗВИВП се обогатят с настоящия закон.

По контрола на работата със запасното войнство

Предлагам нова глава – Контрол на работата със запасното войнство. В нея да има текстове свързани с парламентарният, административният и гражданският контрол. По отношение на гражданският контрол, водеща роля да имат организациите на запасното войнство.

По Мотивите към  законопроекта

В Мотивите има добри аргументи, но като цяло те не  звучат убедително. Не е коректна базовата констатация, че най- голямата част от запасното войнство след преминаване на пределна възраст за служба в резерва и запаса „... се оказва извън общественото пространство и не са защитени от никакви закони“. След раздялата си със Въоръжените сили и производните структури, бившите кадрови военнослжащи стават обикновени граждани с права и свободи, както на всички други български граждани. Даже напротив. При този си статут, запасното войнство има повече права и свободи, защото като кадрови военнослужащи и служители от службите за сигурност, правата им бяха окастрени. Правата на всички граждани са конституционно гарантирани.Член 4 ал.1 на Конституцията казва, че „Република България е правова държава“,  а чл. 6 ал.2 допълва, че „Всички граждани са равни пред закона“.

Смятам, че  мотивите за необходимостта от такъв закон трябва да се развият по четири направления:

 - Първо- Компенсация на военнослужащите от въоръжените сили и на служителите от сектора за сигурност заради причинените им беди  през годините на прехода. Тогава, при извършените съкращения и чистки, на улицата бяха изхвърлени хиляди, без каквато и да е държавна грижа и помощ. Военнослужащите и служителите  изпълниха своя дълг към държавата и обществото и осигуриха мирния преход към демокрация. Държавата ги предаде, не изпълни своята част от договора, подложи ги на унижения, бедност, лишения и изолация от позиции, където се вземат политически и управленски решения. Затова тук не става дума за даване на привилегии на тази категория български граждани, а своего рода за компенсация заради лишаването от някои човешки права, заради влагания в миналото тежък войнски труд, понесените щети, пропуснати ползи и най- вече- за поруганата войнска чест и достойнство.

Второ- Това е въпрос на националната сигурност. При нужда голяма част от тези 200 хил. души  ще се наредят под замената за защита на сувернитета и териториарната цялост на страната.

Трето- Приемането на такъв закон е израз на вниманието и грижа на държавата за хората на дълга и честта. Този факт ще има формиращо положително отношение към армията и военната професия. Той ще окаже благоприятно въздействие върху работата за решаване на сериозните армейски проблеми, най- тежък от които е кадровия колапс в който изпаднаха въоръжените сили.

И четвърто- Вниманието към запасното войнство е показател за това, че евроатлантическите ценности се усвояват и прилагат от нашите политици и държавници в отношението им към човешкия потенциал в системата на  отбраната и сигурността на страната.

                                                        - - -

В този материал, аз само коментирам някои текстове, лансирам  идеи и правя предложения от принципен характер за подобряване на Проектозакона за запасното войнство. Имам готовност, ако към мен постъпи искане от ръководството на СОСЗР, в рамките на моите компетенции и възможности, да облека всяка идея и предложение с конкретен текст, който да намери място в Проектозакона.

Законотворчеството е много трудна и отговорна дейност. Тя, наред с всичко останало, е важен показател и критерии за потенциала на разработчиците и елита на запасното войнство. Затова ЦС на СОСЗР правилно е решил да се облегне на колективния ум на запасното войнство, за да подготви и предложи на Народното събрание един завършен и работещ проект на Закон за запасното войнство. Дано тази мисия на СОСЗР се окаже успешна.