Още за Проектозакона за запасното войнство (част първа)

13.12.2019 г. Още за Проектозакона за запасното войнство (част първа)

 На сайта на СОСЗР е публикуван Проект на закон за запасното войнство, който бе обсъден и подкрепен от Централния съвет на организацията. Може да го прочетете на http://soszr.bg/index.php?route=common/blog. Предлагаме ви в две части коментарът на генерал-майор от запаса д-р Стоимен Стоименов.

 Otbrana.com

На вниманието на армейската общественост е предоставен за обсъждане Проект на Закон за запасното войнство. Проектът е единодушно одобрен от ЦС на СОСЗР и в духа на добрата  традиция е предоставен на военно- патриотичните и родолюбиви организации за мнения и становища.

Приемам разработването на такъв закон като израз на грижата за запасното войнство, за задоволяване на неговите спецефичните потребности и интереси. Затова поднасям моите поздравления на инициаторите, организаторите и изпълнителите на тази трудна и отговорна задача. Аз многократно съм изразявал подкрепата си на идеята за приемане на закон, който да регламентира обществените отношения свързани със статута на запасното войнство и на неговите военно- патриотични и родолюбиви организации. Сега, когато тази идея е претворена в конкретен Проект, въпрос на активна гражданска позиция е  да се отзовем на повика  за съпричастност и който с каквото може да допринесе за окончателната подготовка и приемане на очаквания и желан от запасното войнство закон.

Аз нямам намерение да коментирам отделните текстове и да се впускам  в редакторска работа. Ще взема отношение по някои въпроси от принципен характер, които са най- непосредствено свързани с целите, изискванията и съдържанието на Проектозакона за запасното войнство.

По вида и характера на закона

Проектозаконът за запасното войнство е обикновен, материалноправен специален закон. Изискванията към такъв вид закони са те да съдържат норми, които регламентират отделна група отношения, чиято основна уредба се съдържа в основния закон. В случая, това са отношенията във военното съсловие на запасните, резервистите и ветераните от Въоръжените сили. Основният закон, който регулира въпросите на отбраната и обществените отношения във връзка със статута на военнослужащите е Законът за отбраната и въоръжените сили на Р. Бъргария. По отношение на обществените организации на запасното войнство, основен закон е Закона за юридически лица с нестопанска цел.  Специалният закон не бива да  повтаря или да  изменя нормите залегнали в основния закон. В разглеждания проект, на места, това юридическо правило не е спазено.

По целите на закона

Практика в законотворческата дейност е, в Общите положения или в Мотивите на вносителя да се посочват целите на съответния закон. В нашия случай това не е направено, поради което предлагам в Общите положения да се запишат следните цели на закона:

- да се отдаде нужното признание на труда на запасното войнство и да се регламентира неговия статут като неразделна част от елита на нацията;

 - да се регулират трайно обществените отношения свързани с консолидиране на грижата на държавните власти и институции за задоволяване на спецефичните потребности и интереси на запасното войнство;

- да се регламентира използването на потенциала и експертизата на на запасното войнство в интерес на отбраната и сигурността на страната;

- да допринесе за повишаване на престижа на армията и службата в нея, както и за укрепване на връзката народ- армия;

- да се окаже положително въздействие върху единението на запасното войнство и се повиши ролята и отговорността на военно- патриотичните и родолюбиви организации в обществото и държавата.

Посочването на целите е от съществено значение, защото те са показател и критерии доколко даденият закон изпълнява своето предназначение и има място в правния мир. Затова предлагам в Общите положения да се посочат целите на закона.

По обхвата на закона

В Мотивите към Законопроекта е посочено, че заинтересованите лица от приемането на такъв закон са общо около 200 000 души, от които ветераните от въоръжените сили са приблизително 90 000 души.

Обществените отношения свързани със статута на някои категории пенсионирани или непенсионирани военнослужащи и бивши служители от силовия сектор са уредени с отделни специални закони:

- на ветераните от войните- със Закона на ветераните от войните (ЗВВ);

- на военноинвалидите и военнопострадалите- със Закона за военнинвалидите и военнопострадалите (ЗВИВП);

 - на запасните и резервистите- със Закона за резерва на въоръжените сили на Р.България (ЗРВСРБ).

Първите от посочените по- горе две категории запасни военнослужащи  ползват права освен по своите закони още и по ЗОВСРБ, (члнове: 226а, 226д, ал 1, т. 1,2,4 и 6, 226ж, 226з и  226м), което може да бъде отбелязано в Проектозакона.

Видно е, че в пълен обем, от посочените в Проекозакона права, ще се възползват не повече от 80 000 души. Тази цифра, съпоставена с над 2 милиония обхват на Проектозакона за възрастните хора, който е в по- напреднал етап, защото е внесен в Парламента, е твърде  скрома.  А Проектозаконът за възрастните хора касае изцяло ветераните на въоръжените сили. Същото може да се каже и за Проектозакона за социалното подпомагане и социалните услуги, който съвсем наскоро, ако не бяха протестите, щеше да бъде приет от народните представители. Може да се говори, макар и  съвсем условно, за  „конкуренция“ между тези три с обща крайна цел закони. Затова е рационална идеята, Законопроектът за запасното войнство да обхваща и правомощията на военно- патриотичните и родолюбиви организации, които са призвани да изразяват и защитават правата и свободите на своите членове и на цялото съсловие. Така вече става дума, както е казано, за около 200 хиляди души. Този аргумент, трябва да присъства в мотивите на вносителя и да се защитава със съответни текстове на закона. В това отношение има още какво да се желае.

Обхватът на закона и характерът на обществените отношения които той урежда, пораждат няколко  въпроса, чиито правилен отговор ще способства за  прецизиране на  някои  текстове от което Законопроектът има нужда. Такива са:

 - войниците, които са отбивали наборната си военна служба във въоръжените сили преди професионализацията на армията, се считат за обект на този закон (Чл. 4 алинея 2). Основателно ли е това   при положение, че отбиването на войнския им дълг не е упражнявано като  професия, каквато е нормата в сега действащия ЗОВСРБ- чл.133 ал. 2 ; 

 - в чл.3, ал.2 на Проектозакона е записано, че служителите от органите по сигурността , които не са имали военни звания, автоматично придобиват статут на запасни или резервисти от ВС и получават военно звание по ред определен с акт на Министерския съвет. Тази норма е погрешна и влече след себе си негативни последствия. Не може човек, който не е служил нито ден във въоръжените сили, който няма грам понятие за военната служба, за военните устави, порядки, въоръжение и бойна техника да получи военно звание, в това число и съответстващо на четиризвезден генерал, какъвто във въоръжените сили е само  началник на отбраната.Този въпрос подробно разгледах и анализирах в статията „За честта на пагона“. Затова няма да се повтарям. Предлагам да има текст с който се отмени алинея втора на §4 на Закона за резерва на въоръжените сили на Р. България (ЗРВСРБ) заедно с приетите на негово основание подзаконови актове. И още едно предложение-  да се запише норма, адресирана към ЗРВСРБ с изискване да се утвърди процедура за придобиване на звания в  запаса от служители извън въоръжените сили. Тази процедура обезателно трябва да включва преминаване на курс за квалификация и едва след неговото успешно завършване, да се  присвоява военно звание, което може да бъде само редник, сержант, подофицер и младши офицер. Анахронизъм е да се търси каквото и да е съответствие и приравняване на длъжности и висши военни звания на служители на МВР и службите с  тези в армията.

– този закон обхваща и военнослужащите, които са поругали честта на пагона, уволнени са по дисциплинарен ред или  са осъждани с лишаване от свобода.  Лично аз мисля, че тази категория военнослужащи не трябва да се ползват от предоставените по този закон права на запасното войнство. Но трябва регламент и на този въпрос;

 - целесъобразно е в  Закона да има текст, който забранява използване на военни звания, присвоени на български граждани от украински, руски и каквито и да са други казачества или недържавни организации на чужди държави. Нека тези хора да използуват униформите и званията в страната, която им ги е дала, но не и в България.Тези дни с изненада видях с очите си български гражданин от една НПО облечен в униформа на маршал със съответстващ документ издаден от украинска казаческа организация.  Във ВС на  България , въпреки, че сме водили пет войни за национално обединение, никога не сме имали военноначалник с маршалско звание, но ето, че вече имаме. Има председател на ВПО, освободен доколкото знам от армията със звание капитан. На сайта на неговия Съюз ще го видите с пагони на   генерал- полковник, звание  присвоено също от украинско казачество. Има още дузина генерали, които се  преставят с чуждите звания,  включително и в предавания по национални медии. Все в този дух, някои български граждани пропагандират и парадират със създаването на  полувоенизирани формирования. За да се сложи край на тези деформации и обезценявания на военните звания, предлагам  в Закона за запасното войнство да се запише текст , който, в съответствие с чл. 44 ал2  на Конституцията на Р. България, да определя използуването у нас на привнесени чужди звания и носенето на съответстващи военни униформи като закононарушения, за които се носи наказателна отговорност. Притежаването на такива военни звания не е основание тяхните носители да се считат за част от българското запасно войнство.

Като общ извод: Считам, че обект на Проектозакона за запасното войнство са военнослужащите от въоръжените сили и служителите с военни звания от сектора за сигурност, за които военната служба и службата в оргатите за сигурност е упражнявана като професия.

По мястото на правата и задълженията на запасното войнство в структурата на закона

В законодателството, като се започне от основния закон, какъвто е Конституцията и се премине през конституционните и общите закони, навсякъде, правата и задъженията се разглеждат в единство и в последователност- права или правомощия, задъжения, отговорности. В предлагания Проектозакон това правило не е спазено. Задълженията на членовете на запасното войнство (а може би е по- правилно да се говори не за членство в социално съсловие, а за принадлежност към него), са разгледани в Глава първа- Общи положения. Глава втора е озаглавена- „Права на запасното войнство“ и в нея, както личи и от заглавието,  са регламентирани основните права на обособени по определени критерии групи на запасното войнство. Мисля, че няма логика  точно в такъв по характер закон,  задълженията на принадлежащите към запасното войнство да се поставени в Общите положения. Затова предлагам задълженията да отидат на мястото си във Втора глава.

Възниква и въпросът- запасните военнослужащи и тяхните организации освен права и задължения ще носят ли и някаква отговорност пред държавата и обществото? Ако да, то трябва и те да се регламентират в закона, нещо, което сега не е направено.

По историческата приемственост и наследяване на минали от настоящи организации на запасното войнство

Още в член 1 алинея 2 е посочено, че с този Закон се регламентират  „...начина и способите за определяне на историческата приемственост“ на сегашни от минали и закрити съюзи. За съжаление никъде по нататък в Проектозакона не става дума нито за начина, нито за способите за определяне на приемствеността и наследниците на  съществуващи в Царство България и закрити в първите години на социалистическа България съюзи. В Проектозакона са посочени два съюза- Съюз на офицерите и Съюз на подофицерите, закрити през 1948 година, които да бъдат наследявани. Не може да има съмнение, че този текст на алинея 2 не е коректен.Това е така, защото в миналото е имало и други съюзи, които са били дори по- влиятелни от цитираните два.  Действащи в момента военно- патриотични организации имат претенции да са правоприемници и наследници на съществуващите някога Военен съюз и Общ съюз на запасното войнство, който преди закриването си е включвал в своя състав  Съюза на офицерите и Съюза на подофицерите. Трябва да се има предвид, че законите решават въпросите по принцип, без навлизане в конкретика. Затова предлагам, ако въпросът за правоприемствеността  ще намери място в този закон, то това да стане без да се цитират имена на конкретни съюзи и организации, а с подходящи текстове, включително и по отношение на „...начина и способите за историческата приемственост“да се уреди тази материя.

(Продължава в част втора)