Не забравяме загиналите в изпълнение на служебния си дълг пилоти

27.01.2020 г. Не забравяме загиналите в изпълнение на служебния си дълг пилоти

 Майор от запаса Стефан Груев, Карлово

Изминаха вече 28 години от онзи мразовит 28 януари на 1992 г., когато на брега на язовир Студен кладенец, в близост до с.Калоянци, Кърджали загинаха при изпълнение на учебно-тренировъчен полет летците от авиобаза Узунджово капитан Дойчин Бояджиев и капитан Емил Тодоров.

28 години – това е много време. Време достатъчно – за да забрави човек. Време дълго – за да избледнеят спомените. Време продължително – за да ни понесе руслото на ежедневието в други посоки и по други пътища.

Но това може да е и време, в което човек, при достатъчно вътрешно основание и ярки незабравими спомени, да помни и да не забравя имена и събития, а и да търси и да намира опорни точки за преодоляване на днешните предизвикателства.

Не е малък броя на военните летци, загинали при изпълнение на мирновременните задължения на бойните пилоти  по охраната и защитата на Родината. Нерядко, за съжаление, през годините за тях си спомнят най-често техните близки и сродници, а значително по-рядко – и техните колеги и приятели.

И Дойчин Бояджиев е един от тези загинали войни - защитници на родното небе. Но учудващо за някои, споменът за него изобщо не е избледнял. Името му нерядко се споменава, когато преминалите в запаса негови колеги, приятели и съидейници започнат да търсят своята истина и прочит на нещата, довели армията ни в небляскавото ѝ днешно състояние, въпреки обещанията за малка, всестранно осигурена и боеготова войска, както ни уверяваха разни бивши политици и висши военноначалници.

А тази незабрава е така, защото проблемите в армията, с част от които създадената през 1990 г. Българска офицерска легия БОЛ „Раковски”  и Дойчин – като един от нейните основатели и пръв нейн председател, се опитаха да се справят и да решат – бяха изключително важни и съществени. Защото те засягаха голяма част от военнослужещите в Българската армия, макар че малко от всичко това се знае в детайли и  се познава. Защото харизмата на Дойчин, неговия ентусиазъм, работоспособност и всеотдайност се признаваха от всички, а и са останали в паметта на мнозина. А и самосъзнанието за това той какъв е и какво може, дало му основанието на индиректните намеци на тогавашния командващ ВВС за личната му подготовка да го покани на пряк двустранен двубой във въздуха – отказан от началника.

Ето защо не учудва факта, че на 25 януари 2020 г. близо 40 човека сме се събрали на гроба на Дойчин в Карлово за да почетем паметта му. Споменът за него води тук всяка година роднините, близките и сродниците му. Уважението към личността му и признателността към стореното от него са довели в Карлово за поредна година неговите колеги и съмишленици от първите години на съществуване и дейност на Легията: от Хасково – представени от подполковник о.з.Марин Бакърджиев и групата от София, начело със следващите след Дойчин председатели на Легията полковник о.з.Димо Димов и полковник о.з.Руси Гочев. Тук, за поредна година – те станаха вече 17, сме и членовете на едно от водещите дружества от състава на Общинската организация на СОСЗР – Карлово, приели за патрон името на Дойчин – дружество „Дойчин Бояджиев” – СОСЗР – Карлово.

Не ни изненада и учуди факта, че за пореден път тук, на гроба на Дойчин в Карлово, ги няма днешното ръководство и членовете на все още съществуващата „де юре” БОЛ „Раковски”, за която обаче „де факто” можем да кажем, че май е минала в дълбока нелегалност. Най-вероятно, нямат куража да застанат пред погледа на първия им председател, който ще ги гледа с укорителен поглед от портрета си на паметната плоча на гроба в Карлово...

Ясният и отчетлив глас на отец Христо опява духа на Дойчин. Леля Мария Бояджиева  - майката на Дойчин, раздава „за Бог да прости”. Всички сме запалили по една свещица и пазим в шепите си тя да не угасне – за упокой на душата му. Полагаме венци и цветя. Припомняме си случки и събития, свързани с Дойчин. Уговаряме се и тази година да се видим към края на месец юни на лобното му място при язовир Студен кладенец. Използваме случая и връчваме членската карта на поредния новоприет член на СОСЗР в дружество „Дойчин Бояджиев” – асоцииран член Христина Тарева, с което състава на дружеството става 62 члена. От дружеството раздаваме като подарък на колегите от Хасково и София по един екземпляр от излязлата през миналата година книга „История на запасното войнство от Карлово и региона 1907-2018, част първа”. Поемаме обещанието, че ще им подарим и втората част на Историята, която в момента е под печат. Защото на страниците на Историята на запасното войнство от Карлово подробно е разказано и за дейността на дружеството ни, носещо името на Дойчин.

Всеки поема по своя път, но в сърцето му ще има едно кътче, което да пази спомена за Дойчин.

Значи, той е още с нас. Значи, че е жив.

Светла ти памет, Дойчине!