Тема за размисъл: „Полковник от запаса или полковник пенсиониран?”

31.01.2020 г. Тема за размисъл: „Полковник от запаса или полковник пенсиониран?”

 Полк. Валентин Цветанов

 

Вече превиших 60-годишна възраст, която според Закона за резерва е пределната възраст за служба в запаса за старшите офицери. Следователно, съгласно чл. 62 и чл. 79 от същия Закон, следва да съм освободен от служба в запаса и да не бъда воден на военен отчет, като запасен!

Обаче, и след като полковникът е навършил и тази пределна възраст - съгласно цитираните по-горе членове на Закона, той си остава полковник! Званието не му е отнето! Той не е лишен от званието си, няма издадена такава министерска заповед!

Следователно, след като този полковник вече не е в запаса и не се води на военен отчет - той не е „полковник от запаса”, не е „офицер от запаса” или както се употребява израза „о.з.”! Какъв е?

***

Тези мои разсъждения ме „глождят” отдавна и сега се опитах да ги погледна законово, нормативно и мисловно-правилно!

Първо (според Закона):

Че ме гложди, гложди ме, ама Законът не гложди и не бъзика! Ето какво пише в  някои от текстовете на Закона за резерва:

Чл. 5. (1) Резервът се състои от доброволен резерв и запас.

Чл. 61. (1) Запасни са лицата, водещи се на военен отчет, които не са сключили договор за служба в доброволния резерв и отговорят на едно от следните условия:

1. били са на военна служба;

2. завършили са успешно обучение по военна подготовка;

3. прекратили са служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
……………

(3) Пределната възраст за служба в запаса е:
…..

2. за старшите офицери - 60 години;

Чл. 62. Запасните се освобождават от служба в запаса при: 1. навършване на пределна възраст за запаса;

Чл. 79. (1) Пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка e: 
………

2. за старшите офицери - 60 години;

Чл. 80. Задълженията по военния отчет на българските граждани се прекратяват при: 

1. навършване на пределна възраст за водене на военен отчет;

Второ (според заповедта):

През 2015 г., поради навършената от мен пределна възраст за притежаваното военно звание, в министерската заповед, с която е преустановена военната ми служба, министърът на отбраната е разпоредил, че освобождава от заеманата длъжност, от военна служба и зачислява в запаса полковник Валентин Методиев Цветанов.

Трето (според фактите):

По смисъла на посочения по-горе чл. 61. (1), бил съм запасен и съм бил воден на военен отчет, тъй като преди зачисляването ми в запаса съм бил на военна служба.

Четвърто (мои мисли, породени от горното):

През 2015 г. полковникът „Еди-кой си” е зачислен в запаса.

Отдавна в нашия език е придобил гражданственост изразът „полковник от запаса”. Но, това е приемливо само донякъде - докато не бъде навършена съответната пределна възраст за служба в запаса!

Вече превиших 60-годишна възраст, която според Закона за резерва е пределната възраст за служба в запаса за старшите офицери. Следователно, съгласно чл. 62 и чл. 79 от същия Закон, следва да съм освободен от служба в запаса и да не бъда воден на военен отчет, като запасен!

Обаче, и след като полковникът е навършил и тази пределна възраст - съгласно цитираните по-горе членове на Закона, той си остава полковник! Званието не му е отнето! Той не е лишен от званието си, няма издадена такава министерска заповед!

Следователно, след като този полковник вече не е в запаса и не се води на военен отчет - той не е „полковник от запаса”, не е „офицер от запаса” или както се употребява израза „о.з.”!

Този полковник е „пенсиониран полковник” или полковник Валентин Цветанов, пенсиониран.

Между впрочем, на Запад изразът е и се изписва „Colonel Valentin Tzvetanov (ret)”!

И там, обръщенията към офицерите, които след приключване на военната им служба са пенсионирани, са винаги от типа „Colonel Tzvetanov”, „General Mihov”, „General Kolev” или „General Powel” - без обаче в разговорната реч да допълват с израза „retired”!