Когато ветераните пропишат за…Левски (Прочетете това есе на един полковник)

10.02.2020 г. Когато ветераните пропишат за…Левски (Прочетете това есе на един полковник)

 Otbrana.com

Срещаме се един–два пъти в седмицата. Полковник от запаса. Член на столичната организация на запасното войнство. На достолепна възраст. Пием си кафето заедно с други ветерани. И коментираме. По-често мълчаливо слуша. Но, когато проговори, всички притихват, ни писа бригаден генерал от зараса Стефан Стефанов, председател на столичните запасни. И продължава: „Наскоро, в края на едно от поредните събирания, някак си между другото, ми подаде няколко написани на пишеща машина листи. „Сътворил съм едно есе, за дякона Левски“. Погледнах го учудено. И непретенциозно добави: “Ако прецениш, мога да го прочета…, на негово честване“. Късно вечерта го прочетох. След това още няколко пъти. Реших да го публикувам. Както го е написал. Оценете го Вие, но съм чувал, че когато военните се намесят в политиката, нещо куца в тая държава, а започнат ли да пишат, нещата са още по - сериозни и са свързани с нейната идентичност. И така, какво е сътворил старият полковник Иван Миланов от столичния район „Младост”?”

*** 

Здравей Апостоле!

Здравей казвам на човек, с когото много често се срещаме, много често говорим и спорим и много пъти се разделяме, сърдити един на друг. Добре, че в календара е закована датата на твоята погибел, за да се сещаме засрамени за теб и да ти кажем нашето искрено „Здравей !“.

Напоследък все по-често мисля за тебе и ми се ще да разровя с голи ръце пръста около паметника ти, за да намеря частица от тебе, но знам, че е безнадеждно. Нали десетки мастити академици и професори спориха и търсеха незнайния ти гроб и не го откриха.И сякаш не чуха гласа на ангела господен, който според библията пита майката на Христос, Мария Магдалена:“ Защо търсите живия сред мъртвите ? Той възкръсна !“. И ти Дяконе, без да бъдеш божи син възкръсна. Какво нетленно остана от тебе, Апостоле? Един барабанлия пищов, една стоманена кама и един кичур руси къдрици. И едно малко тефтерче, което ходи като библейско евангелие от ръка на ръка…..

Някои се престараха и те превърнаха в икона. Но ти неможеш да бъдеш иконен образ, защото си дарен с безсмъртие. Ти не си хоругва, а развяно от вятъра знаме, на което един побеснял лъв къса оковите на робството. За нашите оскъднели души ти си все още живителен балкански повей, ти си ромол на планинска река, в която си крил стъпките си от турските потери.

Дяконе! Плаша се от твоята категоричност в думите ти: “Който е нечист, убивам го!“. Боя се да те повикам за съдник на моето време, защото ще се наложи да затриеш доста българи.

Стъписвам се пред твоите заветни думи –„чиста и свята рапублика!“.

Защото се налага да съизмервам днешната действителност с твоята заветна мечта и потръпвам от възможната ти присъда. Защото републиката я имаме, налазена от родоотстъпници и сребролюбци, които омърсиха чистотата и помрачиха светостта й. Кой ще ги съди,  Дяконе!?

Много хора, учени и недоучени, се опитваха да те затворят в рамка, но ти ги подмина като ненужни бурени в народната нива. Факт е, че дори американският президент в своя предизборна реч спомена твоето прозрение, че „ние сме във времето и времето е в нас. Ние него обръщаме и то нас обръща“. Така доказа, че си разчупил националната си рамка и бродиш по света, навсякъде непознат и навсякъде приет, защото твоите мисли и идеи имат космически измерения и могат да се пресметнат с аршина на всяка земна нация.

Почакай, Апостоле! Задъхвам се, годините ми са два пъти повече от твоите, не мога да насмогна с едрите ти крачки. За къде бързаш ? Къде те чакат ? Какви хора искаш да подкрепиш, на кои онеправдани души искаш да вдъхнеш вяра ?

Постой, Апостоле! Имаме вопиюща нужда от тебе, сега, в днешния ни нескопосан и тъжен живот. Защо исконни неща като вярност, преданост, доверие, себеотрицание и жертвоготовност се пукат като сапунени мехури и изчезват. За тебе Дяконе, не са нужни хвалебствени доклади, а изповеди ! До колко сме те чули, до колко сме те разбрали, до колко сме готови да те последваме по кръстния ти път към твоята Голгота.

Нямам мерки, с които да измеря покрусата ти, когато си видял чувала с твоите тайни писма до Каравелов, предаден от коварната му сръбска съпруга на турците. Нямам думи, с които да опиша трагичното ти откритие, че „Българите обичат свободата, но чакат да им я поднесат на тепсия !“. Дори в съня ми, наред със зимната фъртуна, долита горещата ти предсмъртна молба: „Боже ! Спаси България!“.

Защо в последните си земни мигове не пожали нещастната си майка, не пожали братята и сестрите си, а пожали България? Ей това чудо, Апостоле, до ден днешен не мога да разгадая? Душите ни нямат вълшебен кантар, за да измерим твоята себеотдаденост и жертвоготовност. Ти сам си се убедил, че си несъвършен и че работиш с несъвършенни хора. Но нали ти ги призоваваше: „Кажи ми ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим….“.

Чакай, остани още малко при мене, Дяконе! Поспри задъханото си дишане от дългия път, който си изминал. Нека през твоите стоманеносини очи да погледна към бъдещето, в което ти си устремен. Нека сам да се убедя, че след теб идват много хора, венчани в битката за свобода. Не мога да те задържа ! Дълъг път те чака. Нали сам сподели, че като се освободи България, ще отидеш в други страни да помагаш…

Не пренебрегвай голямата ми молба да ни оставиш познатите ни от теб неща –револвера и камата, кичура руси коси и тефтерчето си. Нека те ни напомнят на нас и на идните поколения, че ти не си измислен мит, че си жив, земен човек, наметнат с нашенски ямурлук и с бели навои, че ти си нашият „бай Васил“, както са те назовавали оглашените българи. Защото и днес, в нашето време кънти твоят изстрадан възглас – „Народе-е-е ????“, с четирите въпросителни знака. Помогни ни, Дяконе, с твоята прозорливост, да не умножаваме тези съдбовни въпросителни. Гибелни са те за българската нация.

И още! Късче вяра ни остави от твоята вяра, като подкваса за нашето задъхано прераждане, да стъпим здраво на земята българска и да въздадем, с твоята вяра, всекиму заслуженото. И тогава твоята обичана България и нашата скъпа татковина ще засияе с истинския си блясък сред другите европейски народи.

Довиждане, Дяконе! Не казвам сбогом, защото още много пъти ще те викам в безсънните си нощи, много часове ще слушам твоето задъхано слово, много пъти ще се изправям пред револвера, камата и кръста за поредната клетва. Ще те чакаме, Дяконе! Не ни забравяй! Защото си ни нужен днес, утре и завинаги! До нови срещи, Апостоле! До нови срещи…!

Полковник от запаса Иван Миланов,

София – район „Младост“