Преди 128 години излиза първият брой на в. „Военни известия”

14.02.2020 г. Преди 128 години излиза първият брой на в. „Военни известия”

 Задачата му е „Да се държи в течение офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, станали по военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии“. През 1919 г. се появява в. „Народна отбрана”, който води политика на борба срещу тези, които хулят армията. Пледира за ред и спокойствие в страната и брани честта на офицерството.

Спирдон Спирдонов

Днес Министерството на отбраната би трябвало да отбележи 128 години от излизането в. „Военни известия” - първия специализиран вестник на това ведомство. В „Правилник за издаване на „Военний журнал“ и „Военни известия“ целта на вестника е формулирана така: „Да се държи в течение офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, станали по военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии“. Правилникът задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на „Военен журнал“ и „Военни известия“.

Трябва да се знае обаче, че това не е първият военен вестник у нас. Първото българско военно издание е плод на частна инициатива. На 30 май 1886 г. в Търново започва да излиза вестник „Народна защита“. Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор на материалите – поручикът от 6-и Търновски пехотен полк и командир на рота Иван Фичев, който по-късно става прославен генерал. „Народна защита“ е седмичник, обявен за „военний вестник“, който да служи за „саморазвитието на въоръжените сили и за защита на народните интереси“. Поручик Фичев си поставя за задача да издига престижа на българския офицер. Редакторът развива своите възгледи в поредица от теоретични статии. В „Чуждестранна хроника“ той помества военни новини от Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и от съседните балкански страни. Във всеки брой се съдържат и съобщения за появата и внедряването на нови оръжия. Силна страна на вестника са материалите с военно-патриотична насоченост. В „Народна защита“ се поместват и съобщения, реклами и обяви. Въпреки апелите за материална и морална помощ поручик Иван Фичев успява да издържа вестника със собствени средства до 4 април 1887 г., когато излизат последните два общи броя .

Вестник „Военни известия”, чийто първи брой излиза на 14 февруари 1892 г. е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. След Първата световна война обаче между политици и военни започва престрелка на тема „Кой е виновен за националната катастрофа?” „Военни известия” се опитва да защити армията, но  опитите му са прекъснати от военния министър Андрей Ляпчев. В този критичен момент се взема решение за отделяне на военния печат в самостоятелен Военноиздателски фонд. Първата мярка на редакционния екип на фонда е да спре издаването на вестник „Военни известия”. Заменя го с друг – независим военен вестник, наречен „Народна отбрана”, който продължава да излиза до 8 септември 1944 г. Така през март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.

Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на "Военни известия" е да  държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии". Докато „Народна отбрана” си поставя други задачи. Неговият редакционен екип води политика на борба срещу тези, които хулят армията. Пледира за ред и спокойствие в страната и брани честта на офицерството.

Функциите на „Военни известия” са същите, каквите изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство. Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София. „Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения. Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент, по принцип на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. И какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете например дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.

Вестник „Народна отбрана” стартира на 24 март 1919 г. с дискусията „Виновна ли е армията за погромите?” Първият отговор е „Да, виновна е, но не за погромите. Виновна е, защото десетки години тази „Велика мъченица”, никому за нищо не се оплака.” И продължава със самочувствието, че от днес офицерите ще говорят чрез „Народна отбрана”.  Следващите призиви, сами по себе си говорят дали този вестник е бил ведомствен: „Престанете да замеряте с кал собствената си армия, вий отляво и отдясно! Престането, докато не е късно!” Атаката на вестникарските публикации срещу военната политика на властта е съвсем ясна. Публикуват се различни писма, като това на председателя на запасните офицери от Разград полковник Радков до председателя на Народното събрание и военния министър за тежкото положение на демобилизираните. Започват да се появяват подписани материали – с истински имена или псевдоними. „Бачо Киро” например публикува доста остра статия под заглавието „Офицери или чиновници?”

На 14 септември 1944 г. излиза първият брой на в. „Народна войска”, по-късно преименуван без прекъсвания в „Народна армия” и „Българска армия”. На 60-та си годишнина (2004 г.) е удостоен с почетния знак на президента на Република България. Досега това отличие на държавния глава и поводът за връчването му не е отменено.

(В материалa са използвани данни от изследвания на капитан II ранг д-р Атанас Панайотов, полковник д.и.н. Рангел Златков,, полковник д.и.н. Иван Шипчанов, полковник ст.н.с. д-р Димитър Минчев и Пламен Димитров и от фонда на Военноисторическата библиотека на ВА „Георги С. Раковски”.)