Над 10 тона боеприпаси чакат да бъдат унищожени

10.03.2020 г. Над 10 тона боеприпаси чакат да бъдат унищожени

 Правителството удължи за трети път срока, в който междуведомствената работна група трябва да даде предложения за решения

Спирдон Спирдонов

Към момента на утилизация подлежат около 10 400 т излишни боеприпаси само в армията. Прогнозите на Щаба на отбраната са за постоянното увеличаване на количествата. В края на ноември 2018 г. правителството на Бойко Борисов създаде междуведомствена работната група за изпълнение на две основни задачи. Тя трябваше да направи анализ с цел промяна и оптимизиране на нормативната база, която регламентира комплекса от дейности, свързани с боеприпасите. Другият анализ, възложен на групата, бе за необходимостта, условията и възможностите за създаване, финансиране и функциониране на Център за утилизация на боеприпаси. Представители на 10 министерства и ведомства следваше до три месеца да докладват какво са свършили. Правителството обаче си промени решението през септември м.г. и даде нов срок - 20 декември 2019 г. Конкретизира какво трябва да се предложи във връзка с изграждане на Центъра за утилизация на боеприпаси. Става дума за определяне обхвата на необходимите способности за утилизация; разработване на концепция и изготвяне план на етапите на изграждане - икономическа обосновка, финансови параметри и др.; избор на район/райони за разполагане, определяне на необходимите инфраструктура и технологично оборудване. Изглежда, че и този срок се оказа непосилен за изпълнение. На 28 фeвруари т.г. правителството го удължи за трети път. Излишните боеприпаси 

ще трябва да почакат до края на април 

Сещам се за една скорошна информация на Би Би Си. Жителите на швейцарското село Митхолц ще бъдат евакуирани за поне 10 години, докато властите разчистят склад с боеприпаси от Втората световна война. Военното министерство обявило миналата година, че арсеналите представляват "неприемлив" риск. Швейцарците ще решат проблема след 75 години. Да видим ние кога?

Тук е добре да припомним, че правителството на НДСВ още през март 2004 година прие Националната програма за утилизация, като се обсъждаше и изграждане на център в Костенец, който да бъде и регионален. Тогавашните депутати не й обърнаха внимание. Следващите също. С приетите през 2015 г. изменения и допълнения на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства, според които утилизацията на боеприпасите трябва да се извърши само от производителите им, на практика беше блокиран процесът в Българската армия. Процедурите за възлагане на обществени поръчки бяха спрени, се посочва в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г.

Никой не подлага на съмнение, че освобождаването на армията от излишните боеприпаси е въпрос от изключителна важност. Утилизация, обаче не е извършвана от 2013 г. Въпреки че всяка година се отделят финансови средства, проведените през последните години процедури за избор на изпълнител са прекратени. Като основна причина за това състояние бригаден генерал Митко Григоров, директор на дирекция "Логистика" в Щаба на отбраната, посочва липсата на кандидати за участие в процедурите. От МО са били предприети законови промени, които да подпомогнат процеса по утилизация на боеприпаси за армията. Наложително било да се търсят и други решения на проблемите. В резултат на подетата от МО инициатива е сформирана въпросната Междуведомствена работна група. Разглеждат се и възможности за изграждане на този етап на ограничени способности за утилизация на боеприпаси във военно формирование. 

Защо се налага нова промяна на срока? Комплексът от дейности се оказал много сериозен, твърди заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков. Работи се върху 

ясно дефиниране на всички боеприпаси, 

които се намират в складовете за съхранение на въоръжените сили. Както и на тези, които са в частни фирми, придобити чрез търгове и процедури от Министерство на отбраната. Оказва се, че  разнообразието е доста голямо. За една част от тях има технологии за унищожаване. За други обаче, като авиационни средства за поразяване, морски и артилерийски боеприпаси, които са произведени преди повече от 30-40 години, нещата не стоят така. За тях нямало техническа документация, която предполага възможности за тяхната утилизация. Засега се знае, че Центърът не е дефиниран във финалния му вариант. Не се знае  как ще бъде композиран, като държавна структура, държавно предприятие или ще бъде търговско дружество и към кое ведомство, дали към Министерството на отбраната или на друго място. Заместник-министър Величков смята, че до 30 април ще има доклад за извършена и предложение за решение.  Така че обещанията са да няма ново отлагане.

Данните показват, че този проблем е толкова важен, колкото превъоръжаването ни. Към 1 януари 2019 г. излишните въоръжения в армията са над 16 000 броя, а излишните боеприпаси - около 11 000 тона. Анализът показва, че е налице относително постоянен средно годишен темп на формиране на нови излишни количества оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия за Българската армия. Прогнозите са за тяхното бъдещо нарастване - респективно и на тези, които ще подлежат на утилизация. Съществен проблем се явява връщането във военните формирования на получените в резултат на утилизация на боеприпаси отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали. За решаването на проблема бе разработен Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен за разглеждане от Народното събрание. С решение на министъра на отбраната беше открита процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет "Унищожаване на боеприпаси, елементи за тях, взривни вещества и пиротехнически изделия чрез контролирано изгаряне/взривяване" за общо 380 тона. Процедурата беше прекратена, тъй като в определения от възложителя срок не беше подадено нито едно заявление за участие. Ето една от съществените причини за проблема. Решение за него трябва да намерят управляващите. В противен случай ще стигнем до швейцарския пример с преместването на цели села.  

(Коментарът е публикуван във в. Дума, 11.03.2020 г. )