65 години от сформирането на Пета танкова бригада в Казанлък

01.04.2020 г. 65 години от сформирането на Пета танкова бригада в Казанлък

 Подполковник о.з. Димчо Димов

Майор о. з.   Стефко Михайлов

„Танк-стомана, огън  и  мотор./Танкист-воля, ум  и дух несломим“

С  указ № 25 от 4 декември 1947 г. на Президиума на Народното събрание на България е сформирана Първа танкова дивизия в  град Казанлък с командир генерал - майор Петър Панчевски.

Нейното  формиране  започва на основание лично поверително писмо № 470 от 7 октомври 1947 г. на министъра на войната генерал майор Георги Дамянов.

В  началото на август 1950 г. по време на Корейската криза  Първа  танкова дивизия  се реорганизира в  Пета танкова дивизия „Й. В. Сталин“ с явно наименование под. 75200.  

През  декември 1950 г. при изключително тържествена обстановка  на Пета танкова дивизия е връчено от Георги Чанков бойното знаме на частта. През май 1955 г. това знаме е сдадено в Генералния щаб на Министерство на народната отбрана.

Пета танкова бригада

Въз основа на новите щатове излезли през м. март 1955 г. и влезли в сила от  1 април1955 г   Пета танкова дивизия се реорганизира в Пета танкова бригада с явно наименование под.75200. От същия месец бригадата минава организационно в подчинение на 2-ра армия  с щаб в град Пловдив.

Организационният състав на бригадата е следния: управление; три  отделни танкови батальона; танкова школа; 5-ти отделен мотострелкови батальон; 122 - мм 19-ти гаубичен артилерийски дивизион; 37-мм зенитно - артилерийски дивизион; азузнавателна, свързочна, сапьорна и автотранспортна роти  и бригадна автобронетанкова работилница. Всички поделения са дислоцирани в град Казанлък.

С  указ № 460 от 30 ноември 1956 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ на Пета танкова бригада е връчено бойно знаме като символ на воинска чест, доблест и слава.

За времето от 01.12.1956 до 01.03.1957 г. в бригадата  се провежда курс за изучаване на среден танк Т-55. Превъоръжаването на бригадата с този танк се извършва от февруари до юни 1957 г. По късно в края на 60-те години по подобен начин се усвоява и танк Т-55,  а от 1982 г. влизат на въоръжение  и танк Т-62 и други новопостъпили въоръжения за останалите подразделения.

От 1958 г. е изградена автомобилна школа.

Със служебно писмо № 00781 от 6 септември 1960 г. на началника на Генералния Щаб на БНА към Пета танкова бригада се сформира Пети отделен реактивен дивизион 130 - мм. с две реактивни батареи М-13. Той  е дислоциран в трети казармен район. С  писмо № 137 от 20 февруари 1961 г. на Генералния щаб дивизионът е разформирован. Към бригадата се формира  Пета бригадна реактивна батарея с 4-ри установки.

През месец февруари 1961 г. съгласно излезлите нови щатове Пета танкова бригада се реорганизира от батальонна отново в полкова организация в състав: управление и обслужващи подразделения; 6-ти и 8-ми Танкови полкове - дислоцирани в първи казармен район Казанлък; Втори мотострелкови полк, който е разформирован през април 1963 г.; Пети бригаден 122-мм гаубичен дивизион - дислоциран във 2-ри казармен район - Казанлък.

С разпореждане №0058 от 8 октомври 1966 г. на началника на Генералния щаб се формира  

Пети отделен ракетен дивизион

 /под.75860/, считано от 1 октомври 1966 г. Дислоциран е в 3-ти казармен район  на Казанлък. За командир на дивизиона е назначен подполковник Наньо Петров Танев. Към това време поделението не разполага с материална част и личният състав е изпратен на курсове в Димитровград и Шумен. Специалната техника на поделението е получена през януари 1968 г. На 17 септември 1969 г. в местността „Черковището“ - Средна гора е извършен  първият боен пуск на поделението от 2-ра батарея с командир майор Дончо Крачунов Дончев и началник на разчета младши лейтенант Стефан Гешев Стефанов. Бойният пуск е извършен от набори 1948 и 1949 г. Получава оценка „добър. Дивизионът е ликвидиран на 30 септември 1994 г. През своето съществуване той има 16 бойни пуска.

Съгласно нов щат на ГЩ на БНА от 1 октомври 1968 г. Пета танкова бригада се реорганизира и от полкова организация преминава в батальонна. На базата на съществуващите 6-ти и 8-ми танкови полкове се създават четири танкови батальона. Пета танкова бригада остава във  2-ра армия в състав: управление на бригадата; четири танкови батальона на базата на три танкови роти с по 10 танка всяка; 5-ти Отделен МСБ /под.75800/ - в първи казармен район; 5-ти гаубичен артилерийски дивизион във втори  казармен район; 5-ти Отделен Ракетен Дивизион – в трети казармен район; бригадни  щабни и обслужващи подразделения, които са дислоцирани в първи казармен район - зенитно -артилерийска батарея,свързочна  и автотранспортна  рота, във втори - реактивна батарея,разузнавателна рота и рота за химическа защита, в трети - сапьорна рота; 5-ти бригаден отряд за медицинско осигуряване  в първи район; 5-та бригадна техническа работилница в първи район; 5-та бригадна хлебопекарна  във  втори район. До 1998 г. бригадата е дислоцирана в три казармени района в град Казанлък, наречени условно първи, втори и трети казармени райони.

Съгласно Заповед на командващия 2-ра армия генерал- лейтенант Мирчо Асенов, бойните знамена на разформированите 6-ти и 8-ми танкови полкове са сдадени на съхранение в НВИМ -.София.

През 1975 г. се разформирова 1-ви танков батальон, като 4-ти става пърив танков батальон /под.75010/.

С указ № 1472 от 5 декември 1977 г. на Държавния съвет на НРБ  Пета танкова бригада се наименува „Бузлуджанска“.

През 1978 г. съгласно нов щат се променят явните наименования на батальоните и техния състав. Първи танков батальон става под. 22180, втореи - под.18990, трите - под. 36160. От 1981 г.същият батальон е кадриран. Танковите батальони се дислоцират в първи казармен район. Всеки танков батальон е с по 3-ри танкови роти, всяка с по 13 бр. танка Т-55. Променят се военно-пощенските номера и на останалите поделения на бригадата:например 5 ОМСБ става под.3 6170, самоходният артилерийски дивизион - под.38110.

От 1 януари 1981 г. условното наименование на Пета танкова бригада е под. 22160.  На основание заповед № 0Х-005115 от 7 юли 1998 г. на министъра на отбраната на Република България, относно организационното изграждане на Българската армия Пета танкова бригада се преподчинява от  2-ри Армейски корпус -  Пловдив на 3-ти Армейски корпус – Сливен, като се реорганизира по нови щатове: три танкови батальона, един учебен танков батальон за обучение на командири и механик - водачи на танк, два мотострелкови батальона, два самоходни гаубични дивизиона, един ремонтен батальон, един батальон за материално осигуряване и щабни роти и един зенитно-ракетен дивизион.

Със заповед № ОХ-857 от 19 ноември 1998 г. Пета танкова бригада носи  името Пета Шипченска танкова бригада.

На основание заповед № 0232 от 5 декември 1997 г. на началника Главния щаб на Командването на Сухопътните войски, за учебната 1998 г. към под.22160 се разкрива Учебен център за подготовка на новобранци с капацитет 400 души. Той  е закрит от 1 октомври 2000 г. До 1998 г. бригадата е дислоцирана в три казармени района в Казанлък.

С министерска заповед №ОХ-001046 от 20.12.1999 г. Пета  Шипченска танкова бригада от 1 януари 2000г. се преподчинява на Силите  за бързо реагиране – Пловдив, където се води и на финансово доволствие.

Към края на 60-те и основно през 70-те години на миналия век командването на бригадата

изгражда  съвременен учебен гарнизонен  военен полигон в местността „Тюлбето“.

Съществен принос  за неговото изграждане има полковник Александър Сотиров, заместник –командир на бригадата по бойна подготовка.  На  този  полигон се тренираха и отстрелваха всички курсови стрелби от танковите, мотострелковите и артилерийски подразделения, различните упражнения за кормуване с бойна техника и  изпълнението на други задачи по БМГ и  БПП.

През годините на своето съществуване лете и зиме, денем и нощем, в пек и мраз бригадата  бе ковачница на достойни защитници  на родината  и място, където се формираха характери, усвояваха се знания и умения, раждаше се мъжество, много приятелства и висок боен дух.

В бригадата за поддържане на висока бойна готовност и подготовка на личния състав ежегодно се планираше и провеждаше учебен процес през зимен и летен период на основата на съревнование. Значителни са успехите на бригадата в това направление. Така например със Заповед № 0121 от 4 октомври 1974 г. на министъра на народната отбрана, относно обявяване на резултатите по БПП и социалистическото  съревнование на БНА през учебната 1974 г. бригадата с командир полковник Георги Гончев е класирана на първо място в Сухопътните войски по бойната и политическа подготовка. А през учебната 1975 г. е класирана на първо място между танковите съединения в цялата БНА. През 1975 и 1976 г. между ремонтните поделения в БНА на първо място се класира Бригадната техническа работилница с началник подполколковник Диню Златаров.

Отработването на теоретически и практически задачи спомагаше за сглобяване на отделенията, екипажите и разчетите на взводовете, ротите и батареите, на батальоните и дивизионите и на бригадата като единна бойна единица. За целта се провеждаха учебни и бойни стрелби, колонни кормувания с автомобилна и бронетанкова техника, тактически учения и участие на бригадата в оперативно-тактически и стратегически учения на наша територия и извън страната.

Венец на бойната подготовка  са проведените през тези 45 години  по значими  учения, проверки на бойната и мобилизационната готовност, прегледи и др.: 07-14.08.1965 г- бригадно тактическо учение; 15-21.08.1968 г-инспекторска проверка от МНО с председател генерал-лейтенант  Кирил Косев-зам.министър; 8-12.08.1970г. - инспекторски преглед от МО; 13-28.08.1970г.- Бригадно тактическо учение;  17-24.04.1972 - проверка от МНО; 4-10.07.1972 – Бригадно тактическо учение с ръководител заместник-командващия на 2-ра армия; 11-19.09.1972 г.- проверка от комисия от 2-ра армия, бригадата е класирана на 1 място в социалистическото съревнование между бригадите от 2-ра армия; 4-9.04.1977 г - комплекстна проверка от МНО, ръководена от министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров. Тогава открива  и новопостроения учебен корпус „Подводен клас“; 28.08-01.09.1977г. - годишна отчетна проверка  по бойната и политическата подготовка от Сухопътни войски под ръководството на заместник- командващия Сухопътни войски генерал-лейтенант Динчо Велев; август 1978 - годишна отчетна проверка на бойната и политическат аподготовкаот Сухопътни войски. Бригадата се класира на 2 място в социалистическото съревнование между сродните поделения в БНА; 25-28.08.1981г - годишна отчетна проверка  по бойната и политическат аподготовкаот 2-ра армия 12.11-16.01.1982г-комплекстна проверка от 2-ра армия 25-30.09.1982 г - участие на бригадата  в оперативно–стратегическото учение „ЩИТ-82“ на държавите  участнички във Варшавския договор на територията на България; 16-18.03.1983 г- внезапна проверка на бойната и мобилизационна подготовка от Командващия Сухопътни войски; 2-8.08.1983г. - инспекторска проверка; 12- 18.08. 1984г. участие в оперативно-тактическо учение „Марица-84“; 17-22.03.1986г.-тактическо учение с бригадата; 17 и 18.01.1987г.-проверка на бойнат и мобилизационан подготовка на бригадата от командващия Сухопътни войсти генерал-полковник Христо Добрев Христо Добрев, когато са мобилизирани 6 отделен мотострелкови батальон и 5 Самоходен артилерийски дивизион; през периода 1988-1992г. се провеждат последните големи тактически учения с материална част на местността и то на реални растояния; 26 и 27.03.1996г - двустепенно КЩУ; 3-6.06.1997г.- двустепенно КЩУ; 2000г. - КЩУ „Юни 2000“ съвместно с КБР.

От 1988 до 1992 г. са пуснати в експлоатация изградените хлебопекарна, банно-перален комбинат и складова база за вещево и хранително имущество.Тогава започва  и изграждането на нов хранителен блок. Напълно е осъществен и процесът на деполитизация в живота на бригадата.

През периода от 1 януари 1989 г до 31  декември 1997 г съгласно плана на МО и ГЩ и двустранните договорености със съседните страни  във военната област се извършват посещения на разменни начала в армиите на САЩ, Англия, Франция, Германия, Австрия, Гърция и Турция.

Значима е помощта оказвана от бригадата  в прибирането на селскостопанската продукция,в строителството  на важни обекти в страната и своевременната помощ на  населението при бедствия,аварии и други трудни и кризисни моменти.Няма да се забрави участието на личен състав и техника от бригадата в направата на пътища в с.Енина и с. Средногорово/1968/,в строителството на обекти в гр.Ихтиман/1975/ , при прибиране на реколтата в тогавашните  окръзи:Старозагорски,Габровски, Великотърновски,Пазарджишки,  Кърджалийски, Русенски  и Плевенски през различни години.

Паметни за бригадата ще останат следните събития и мероприятия: през август 1956г.на състоялите се тържества по случай героичните боеве на руските богатири и българските опълченци на вр.Шипка през Освободителната война 1877/78г. присъстват и представителни роти на съветската и румънската армии; през лятото на 1958г в гарнизон Казанлък и бригадата за няколко дни гостува  Командуващия въоръжените сили на страните участнички  във Варшавския договор-маршала на Съветския съюз  Иван  Конев; същата година бригадата е посетена от военно-правителствена делегация водена от Първия заместник министър на отбраната на Народна Република Албания; през пролетта на 1959г. бригадата е посетена от военно-правителствена делегация на Китайската народна република ,а през есента –от Корейската народна република и от Ирак; през юли 1962г  бригадата е посетена за няколко дни от командващия Въоръжените сили на Варшавския договор маршала на Съветския съюз Андрей  Гречко и неговия началник щаб- армейски генерал Алексей Антонов; през същата година  на посещие в бригадата е военно-правителствена делегация от Народна република Унгария с техния  министър на народната отбрана генерал –полковник  Лайош Ценеге. Същият при най-тържествена обстановка връчва на 8 танков полк унгарско бойно знаме, с което полка става жива връзка между българската и унгарската народни армии; през май 1963г.гости на бригадата са прославените червеноармейци сержант Михаил Егоров и  младши  сержант Мелитох Кантария, забили знамета на Райхстага в Берлин на 30 април 1945г в края на Втората световна война; през май 1964г. бригадата е посетена от министъра на Въоръжените сили на Република  Мали; в средата на юни гости на бригадата  са военни представители от Куба; през 1981г.  във  връзка с 1300- годишнина от създаването на Българската държава  Пета танкова бригада е посетена от Командващия Обединените въоръжени сили на Варшавския договор маршал Виктор Куликов и от министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров; през 1982г. гост  на бригадата  е  Представителният ансамбъл на Виетнамската народна армия.

С Министерска заповед № ОХ-009 от 16 юни 2000 г. Петъ Шипченска бригада се реорганизира в Пета Шипченска механизирана бригада, считано от 1 октомври 2000г.

За постиженията по бойната готовност и мобилизацията,бойната и политическа подготовка и дисциплина през нейната  45- годишната история съществен принос  имат  

командирите

на бригадата: полк.Седеф Костадинов Будинов  - 1955-1960г.; полк.Иван Господинов Иванов - 1960-1962г.; полк.Пенчо Марков Цонев - 1962-1970г., от 29.08.1969г е повишен във военно звание:“генерал-майор“; полк.Динко Атанасов Тодоров  -30.09.1970-13.10.1973г.; полк.Георги Илиев  Гончев  - 13.10.1973-04.11.1978 г.; полк. Илия Георгиев Христов  - 04.11.1978-22.09.1981г.; полк.Петър Иванов  Петров  - 22.09.1981-22.09.1986г.; полк.Стефан Христов  Дервишев  - 22.09.1986-15.09.1988г.; полк.Методи Николов Томанов -15.09.1988-30.08.1992г.; полк.Георги Петров Харалампиев-31.08.1992-31.08.1993г.; полк.Ефтим Стефанов Ефтимов-31.08.1993- 01.09. 1996г.; полк.Венцислав Георгиев Младенов-01.09.1996-01.09.1997г.; полк.Пеню Иванов Стаматов  -01.09.1997-01.09.1998г.; брегаден генерал Венцислав Г.Младенов-16.09.1998-01.10.2000г.

На 1 октомври 2000 г. приключва  45-та  годишна  история на Пета танкова бригада в гр.Казанлък.

От 1 юни 2007 г. Пета Шипченска механизирана бригада се предислоцира от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен в района на закритата Школа за запасни офицери „Хр. Ботев“. Преди това на 1 юни 2006 г. 1-ви механизиран батальон беше предислоциран в гр. Плевен, а Самоходният артилерийски дивизион - в гр. Шумен. От 2007 г. в района на бригадата са дислоцирани военни формирования на 61-ва Стрямска механизирана бригада - ВФ 22180, ВФ 38640, ВФ 54880 и ВФ 54890. През 2012 г. Пета Шипченска механизирана бригада е в ликвидация и трансформация. Ликвидира се батальонът в гр. Враца  и други подразделения. В Плевен остава военно формирование 22160 /Единен център за начална подготовка/ като единствен пряк наследник на  танковото съединение, формирано с различни наименования през годините след 1947 г. в град Казанлък.

Зад сухата хронология на цифрите и събитията през годините прозират съдбите на хиляди талантливи офицери, старшини, войници и военни служители, отдали своята сила, младост и енергия за издигане на бойната и мобилизационна готовност и бойна подготовка на бригадата с цел гарантиране защитата на нашата татковина Република България.

65-та  годишнина  от формирането на Пета танкова бригада  е  тържество и пример  на  мъжество, себеотрицание и безукорна служба на българския войник, сержант, старшина и офицер в името на родината.