Българският възрожденски печат за мерките срещу холерата в Османска империя

05.04.2020 г. Българският възрожденски печат за мерките срещу холерата в Османска империя

 Стига се до крути мерки за забрана на продажбата на определени храни, смятани за вредни. В Цариград например полицията забранява продажбата на краставици, зеле, всякакъв развален зарзават, плодове, риба, ако не е прясна, месо, салами, гюзлемета, локмата. Такива строги действия са взети и във войската – да не яде зеленчук, а само чисти яденета!

Otbrana.com

(Част от пубикацията „За холерата в Османската империя през 60-те години на ХІХ век (по материали от българския възрожденски печат) Надя Манолова – Николова - В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, с. 235 – 244.)

Какви са тогавашните мерки на правителството?

Възрожденският печат се спира по-подробно на първите стъпки за овладяване на епидемията, които се предприемат в Цариград. Мерките включват създаване на извънредна лекарска комисия, която да наблюдава епидемията, да оказва помощ и раздава лекарства на бедните. Комисията заседава всеки ден и докладва на правителството за развитието на болестта. Столицата е разделена на отделения, за които отговарят лекари, даващи първа помощ и съвети за гледане и лечение. Построени са временни бараки за приютяване на болни, които много трудно се обслужват поради липса на достатъчно персонал. В тези пунктове работят осем ученици от Военно - медицинското училище в Цариград. Сред тях е бъдещият доктор Христо Стамболски. Стига се до крути мерки за забрана на продажбата на определени храни, смятани за вредни. В Цариград например полицията забранява продажбата на краставици, зеле, всякакъв развален зарзават, плодове, риба, ако не е прясна, месо, салами, гюзлемета, локмата. Такива строги действия са взети и във войската – да не яде зеленчук, а само чисти яденета! Предприема се и дезинфекция на домовете и улиците, а през септември избухва голям пожар в града, който окончателно слага край на епидемията.

Подобни решения предприема Мидхат паша за Дунавския вилает.

Цялата карантинна система в империята е задвижена.

Прегледът на българския печат оставя впечатлението, че предприемането на мерки е ставало сравнително бавно. Такава е оценката на вестник „Время“. Според него карантините не са свършили добра работа, защото болестта е тръгнала от Мека. Заразяват се Иван Найденов и самият Хр. Стамболски, но двамата преживяват холерата. Епидемията се пръснала в много градове на империята, преминавйки в Европа. Повече от месец и половина, откакто холерата се появява в Цариград, най-напред в бедните квартали, сред хората които не се хранят добре, нямат хигиена и са пребити от физическа работа, но мерки се вземат по-късно.

Т. Бурмов дава обаче положителна оценка за предприетите действия на правителството. Той се възползва от ситуацията и остро критикува

поведението на Цариградската патриаршия.

Според него владиците са се скрили за нуждата от подкрепа в тези тежки моменти и пояснява, че мнозина остават без близки хора, някои предават близките си на слугите, други си отиват без последно причастие. Цари бездушие и егоизъм и при тази обстановка критиката на Т. Бурмов е насочена към Църквата, която не си върши работата и не подкрепя духовно хората. Той се солидаризира с критиката на гръцкия вестник „Омония“ срещу Патриаршията, подчертавайки, че българските искания са тъкмо за истинска Църква в полза на хората. Впрочем, вестник „Турция“ също критикува гръцкия патриарх и духовенството, които стоят безучастни при разпространението на холерната епидемия. В проправителствен дух са преценките на вестник „Турция“, според който населението трябва да се „уповава на просветливите мисли на правителството”. Същевременно вестникът не спестява упреците са към управляващите, чиито мерки се оказали некадърни и не възпряли разпространението на болестта.

Остра е критиката и към Санитарния съвет, който доста късно се досеща да чисти улиците.

Упреците са и за това, че правителството не спазва строго законите за карантината. Сведенията от вестник „Турция“ подсказват, че овладяването на епидемията в голяма степен е зависело от местните управи. Например в Свищов са предприети много строги мерки за обществена чистота на улиците, продажбите на обществени места са силно ограничени. В най-строга чистота се поддържат училищата, което дописниците оценяват като патриотическа заслуга на школските епитропи. Всекидневните църковни служби пък вдъхват „едно голямо утешение между всичките класове на народът” . Тъкмо обратното се случва в Тулча - въпреки молитвите, спазването на карантината и другите мерки - градът претърпява големи загуби. Вероятно спасението е в силна зависимост от общото културно и хигиенно ниво на жителите, което в Свищов е било твърде високо.

От европейските практики вестник „Турция“ се спира само на опита на Франция, където богатите французи са отворили спиталии за деца, а в полза на победните се правят разни спомоществования, тъй като „както види се едничкият цяр е в добрата храна”. Леко завистливо коментарът добавя: „(...) ний ублажаваме французите за тия благородни чувства”.

Правителството води политика за

насърчаване на онези, които активно участват в борбата срещу епидемията.

Така още през лятото на 1865 г. извънредната комисия за борба с холерата отличава българския ученик в медицинското училище Коста Славов, проявил голяма смелост и преданост при лекуването на болните в Цариград. Отличен е със специално писмо и увеличена август 1865 г. временно утихва, правителството награждава още от проявилите се в борбата срещу болестта. Великият везир дава ордени на онези, които са помогнали за победата над холерата миналата година в Цариград. В списъка на отличените от медицинското училище е българинът Александър Вълкович, който същата година завършва училището. Вестниците се стремят да бъдат полезни и със съвети към читателите, подробно излагани в броевете през юли и август на 1865 г., когато епидемията е в разгара си. В съветите се отделя особено внимание на чистотата на домовете, за заходите, против прекаляването с алкохол и преяждането, за редовно, но диетично хранене, срещу простудата и пр. Правителството взема мерки срещу мръсните улици, за повече чистота с използването на „хлоредическа киселина и железен сулфат”. Голяма популярност получават съветите на д-р Пианери, един от смятаните за авторитетни лекари в Медицинския съвет при Високата порта. Неговите препоръки са за спокойствие и против страха и паниката. За умереност и чистота, срещу студените и влажни места за живеене. Често в тези публикации се прави описание на симптомите на холерата, за да се осъществи ранно диагностициране на болния и лечение. Грижите към него са много важни още преди идването на лекаря. Съветите са да се дават течности, да се правят сухи разтривки и да се поставят пиявици, да се затопля тялото, при възможност да се направят водни бани. Подчертава се, че е необходимо самостоятелно гледане на болния и съвършена чистота. Рекламира се противохолерическа тинктура, по американска рецепта, изпълнявана в английската аптека (спицерия) на „Галата“ в Цариград.

Българските учители не остават безучастни към проблемите с холерата.

Сава Доброплодни прави известие във вестник „Турция“, че неговата брошура „Кратко Здравословие“, скоро ще бъде разпространена в градовете Цариград и Сливен, Варна и в Тулча, където се намира по това време Доброплодни. Брошурата е предназначена за българските училища, уточнява съобщението .

В хода на голямата холерна вълна от 1865 г. турското правителство взема решение за провеждане на

международна здравна конференция в Цариград

с основен въпрос борбата против холерата. Конференцията започва своята работа в началото на 1866 г., открита официално от министърт на външните работи Али паша в зданието на „Галата Сарай“ с кратко слово, подчертаващо нейното значение. За председател на конференцията е избран Слих ефенди, управител на Медицинското училище в Цариград. Държавите, които участват на конференцията, са Австрия, Англия, Гърция, Испания, Италия, Персия, Португалия, Прусия, Русия, Франция и Швеция, разбира се - и Турция. Всяка държава определя един дипломат и един лекар за участници на конференцията. Белгия, Съединените американски щати, Холандия и Рим (Ватикана), макар да са поканени, не назначават свои представители. Целта на конференцията е да издири произхода и развитието на холерата, както и да предложи практически съвети срещу нейното ново бъдещо появяване. Началните коментари са върху проект за програма, по която да работи конференцията. Проектът включва четири основни въпроса: произхода на болестта, предаване и разпространение, предпазване, и формата, в която ще бъдат дадени решенията на конференцията. Назначена е комисия, която да проучи първите три въпроса, а обсъжданията ще се проведат след като комисията, работила по проекта, си  свърши работата. Заседанията на конференцията протичат динамично. На тях се обсъждат още предложенията на френските представители. При нова поява на болестта сред хаджиите, да се прекъсне всякаква връзка с египетския бряг, докогато трае холерата. Това решително предложение среща съпротива и се приема с доста изключения. Връзката през Хеджас все пак остава, а на египетския бряг трябва да се направят няколко карантини, като се наложи строг надзор да няма контакти между пътуващите и местните жители. Очевидно са се наложили палиативните мерки.

В свое изследване Гюлден Саръйълдъз, посветено на създаването на Съвета за карантина в империята отбелязва, че проведената конференция довежда до съставянето на

нов карантинен устав.

С него се повишава тарифата на здравните данъци, плащани от всички кораби, с изключение на военните. Реално въвеждането на тарифата започва от 1872 г. Така голямата холера от 60-те години довежда и до промени в карантинната система на империята, с цел по-голямата ѝ ефективност срещу епидемичните болести .

Въпросите, свързани с холерната епидемия от 60-те години на ХІХ в. в Османската империя, разгледани през информацията на българския възрожденски печат, открояват важни теми от социалната история и тази на всекидневието. Най-основните изводи, които могат да се направят въз основата на прегледа на българските вестници от 1865, 1866 и 1867 г. са следните: Холерната епидемия засяга най-вече пристанищните и големите градове по българските земи във времето от 1865 и 1866 г. Проявите на болестта във вътрешността са ограничени и протичат най-вече през 1865 г., а в селата те са съвсем спорадични. Епидемията мобилизира централната власт и местните общности за борба с холерата, като в редица селища, благодарение на взетите мерки, тя не се проявява. С организирането на международната здравна конференция посветена на холерата, българските земи, тогава част от Османската империя, се включват за първи път в своеобразното световно наблюдение на тази епидемична болест, борбата с която ще продължи и през ХХ в.