МО учреди юбилеен медал „75 години от Втората световна война“

09.05.2020 г. МО учреди юбилеен медал „75 години от Втората световна война“

 Нашите ветерани заслуават уважение, казва Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната (МО). С него разговаряхме днес, 9 май, пред Паметника на Незнайния воин в столицата.

-          Г-н Антонов, какво е за Вас 9 май, как го възприемате?

-          За мен 9 май е преди всичко ден, в който отбелязваме края на едно от най-зловещите събиитя в човешката история, на една отвратително тотална война – Втората световна война. На 8 и 9 май 1945 година тази война в Европа приключи. Това е повод не само за празнуване, на и за размисъл.

-          В какъв смисъл размисъл?

-          Размисъл за смисъла на тази война, какво спечели и какво загуби човечеството от нея. Естествено, при една война печеливши няма. Много загубиха свои близки и роднини. Европа загуби свои безценни паметници и инфраструктура. Необходими й бяха много години, за да се възстанови. Лошото лице на войната е загубата на човешкия облик. Именно затова си струва да се отбелязват такива дни – 8 и 9 май. Поради избавлението от войната, 9 май е и Ден на Европа, който отбелязваме също с голям респект. Благодарение на този ден, вече 75 години живеем в мир.

-          България и нейната армия също участват във Втората световна война. Българският войник проявява героизъм, както във всички войни.

-          Да, Българската армия също участва във Втората световна война. Като историк, бих искал да припомня, че Българската армия участва във Втората световна война не от октомври 1944 г., а от 19 април 1941г., когато българската дминистрация зае новоосвободените територии по Моравието, Македония и Беломорска Тракия. До 9 септември 1944 г. нашата армия също води сражения на териториите на Югославия и Гърция. И то някои от тях са доста сериозни. Тези хора също трябва да бъдат запомнени и почетени. След присъединяването на България към Антихитлеристката коалиция се сформираха големи военни формирования. Българската армия започа да участва, заедно с коалиционните си партньори, в прогонването на фашизма от Европа. В тази война загинаха над 10 700 български войници и офицери, чиято памет днес също отбелязваме и свеждаме глави пред тяхната саможертва. Тези хора не загинаха за политика, за СССР, за Америка и за който и да е. Те загинаха за България, осъзнавайки, че с участието си в заключителния етап на войната, България ще отвоюва своята независимост.

-          Но последва следвоенно разделение...

-          Да, следвоенното разделение наложи най-различни догми. Ние, като българи, обаче не би трябвало да се интересувавме от тези клишета, които се налагат в медийното пространство. Би трябвало да се интересуваме точно от паметта на загиналите герои в Сърбия, Хърватия и Унгария и най-вече от нашите живи ветрани, участници в тези бойни действия, които днес поздравяваме, че се бориха за България.

-          Какво прави за тях Министерството на отбраната?

-          В памет на загиналите герои и от уважение към живите ветрани, всяка година Министерството на отбраната организира и провежда походи по стъпките на Българската армия. В тях участват ветерани и членове на военно-патриотичните съюзи. Този поход минава по бойните полета в Сърбия, Хърватия и Унгария, където се провеждат възпоменателни чествания на гробища и костници.

-          А специално за 75-годишнина от края на Втората световна война?

-          За отбелязване на тази годишнина Министерството на отбраната се беше подготвило с редица мероприятия. Беше сформиран и инициативен комитет. Пандемията от коронавируса попречи на реализирането на тази прорама. Ние, обаче, не сме се отказали. След падането на извънредното положение и приключване на пандемията, ще се погрижим да бъде почетена подобаващо паметта на героите. Наред с това всяка година през октомври правим възпоменателно честване в райна на с.Страцин, Република Северна Македония, където са се водили изключително тежки бойни действия с участието и на Парашутната дружина, чийто наследник днес е Съвместното командване за специални операции, с ветерани, военноинвалиди, запасни и резервисти. Участват и наши приятели от сродни организации от Република Северна Македония. Министерството на отбраната като деполитизирана институция, не се интересува от политическите тълкувания на събитията, свързани с Втората световна война. Ние се интересуваме от човешкия аспект. Все пак не бива да се забравя, че тези ветерани и военноинвалиди от войната са изпратени на фронта от Министерството на отбраната, тогава Министерството на войната. Ние дължим на тези хора почит и уваение за това, че се сражаваха достойно и отново представиха Българската армия на най-голяма висота, което получи признанието на съюзниците ни и от изок, и от запад. Не бива да се делят събитията на наши и ваши. Години наред Франция и Германия честват заедно края на войната. Дори в рамките на пандемията премиерите на основните европейски държави отбелязаха годишнината. Няма значение дали е на 8 илил 9 май, важното е да бъдат почетени тези, които се сражаваха и загинаха за своята родина.

-          Министерството на отбраната има традиция да учредява юбилейни медали по такива поводи. От кога датира тя?

-          Ние възстановихме една традиция, която е била от преди Втората световна война, да учредяваме юбилейни медали по случай годишнини от войните. Още през 30-те години на миналия век Военното министерство учредява два юбилейни медала по повод годишнини от Балканската и Първата световна война, които са връчени на всички живи участници. През тази година направихме юбилеен медал „75 години от Втората световна война“. Той вече се връчва на всеки ветеран със заповед на миинистъра на отбратата. Имахме желание това да става на тържествени събрания, но пандемията не ни позволи. Правим го обаче с ръководствата на местните структури на Съюза на ветераните от войните, военните окръжия, кметовете и областите управители. Такъв медал направихме и за 100-годишнината от Първата световна война. Връчихме на над хиляда такива отличия на потомци на загиналите и на тези, които имат принос за военно-патриотичното възпитание. Възнамеряваме да продължим тази практика.

-          Паметниците на загиналите български воини през Втората световна война са основно зад граница. Как се грижите за тях?

-          След като създадохме програмата за военните паметници през 2002 г., започнахме активна работа и за военните паметници и мемориали в чужбина. Освен от Първата, възстановихме и паметници от Втората световна война. Ще дам пример с костницата на 1027 български войници и офицери, загинали на територията на Хърватия и Словения. Тя се намира в гр. Вуковар, Хърватия. Първоначално възстановихме основния й корпус, а по-късно със съдействието на тогавашния ни посланик Таня Димитрова, успяхме да изпишем всички 1027 имена. С помощта на хърватската държава бе реновиран и теренът. Сега там е достойно място за почит към загиналите. Няколко пъти в последните десет години поддържаме и възстановяваме мемориалното гробище в Харкан, Унгария. Там са погребани 1437 български воини. Имаме сериозна помощ от местната власт и унгарското военно министерство. Успяхме да възстановим и българския парцел във военното гробище в гр. Пейч. През тази година имаме амбицията да посетим не само Южна Унгария, но и Клагенфурт в Австрия. Засега не можа да се случи, но не сме се отказали. По инициатива на ветераните имаме желание да поставим паметен знак. На 15 май Българската армия е стигнала до гр. Клагенфурт, където се среща с английските войски. За нас Втората световна война приключва не на 9 май, а на 15 май. Стараем се всичко това да популяризираме по най-съвременен начин. Една от формите са военно-историческите реконструкции на битките при Драва, Страцин и на Деве баир. Участват клубове за военно-исторически възстановки, Националната гвардейска част, ВВС, Силите за специални операции и др. Най-важното е, че в тези възстановки участват ветераните, които са лицето на тези рекорструкции, за което им благодарим. Хубавото е, че и много млади хора проявяват интерес към нашите инициативи.

-          Остава да се реши въпросът с костницата край Ниш и изграждането на паметник край Страцин.

-           Повече от 15 години правим опити да възстановим основно костницата край Ниш. Успяхме през 2005 г., като вложихме доста финансови средства. Укрепихме покрива и корпуса на гробницата. След това водихме редица преговори с тамошните власти. Засега сме само на етап разговори. Не сме се отказали. Посланикът ни в Белград Радко Влайков е много активен в това отношение и се надяваме с негово съдействие и на външно министерство да възстановим и тази костница. Имаме съответните средства. Подкрепяме и иниициативата на Съюза на ветераните от войните на пл. „Лъвов мост“ в София да се постави паметна плоча по повод 75 години от посрещането на Първа българска армия от фронта, което става на 17 юни 1945 г.

-          А за Страцин?

-          Текат преговори за изграждане на паметник на загиналите в Страцино-Кумановската операция. Кметът на Община Кратово, към която е Страцин, е изключително добре разположен към тази идея По нея работим акивно със Съюза на ветерните от войните, Съюза на военноинвалидните кооперации и Община Кратово. Смятам, че за октомври този проект може да се реализира.