Средновековен унгарски замък става музей на Първа българска армия

18.05.2020 г. Средновековен унгарски замък става музей на Първа българска армия

 Кристина Алексова*

В дните около 75-годишнината от края на Втората световна война и честването на Деня на Европа отдаваме дължимата почит към Първа българска армия и нейния безспорен принос за изхода на войната в решаващия заключителен етап. Първоармейците бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война, като успяват да провалят замисъла на немското командване за последна голяма настъпателна операция, с която да разгромят войските на Трети украински фронт в Унгария. 

В знак на уважение и признателност към героизма на българските офицери и войници по време на Дравската операция и добрите взаимоотношения с местното население, за разлика от останалите чужди военни сили, в средновековен замък в унгарския град Шиклош се създава първият музей на чужда земя, открит след края на Втората световната война в чест на армия, участвала в разгрома на хитлеристка Германия. Като паметник на воинската слава и символ на приятелството между българския и унгарския народ музейната експозиция съществува повече от 20 години и се радва на траен интерес от страна на български и чуждестранни посетители. Днес атрактивните експонати са грижливо съхранени в Историческия музей „Янус Панониус” в гр. Пейч и чакат търпеливо отново да заемат местата си в подходяща изложбена зала, откъдето да продължат да разказват и да популяризират героичната история на Първа българска армия и участието й в епичните боеве край Драва през пролетта на 1945 г.
Идеята за създаването на българската експозиция възниква през 1966 г. 

и е по инициатива на унгарската страна. С взаимно споразумение между правителствата на двете страни се определя в замъка Шиклош да бъде открит музей на Първа българска армия, а в къщата музей „Лайош Кошут” в гр. Шумен, функционираща като такава от 1949 г., да бъдат направени разширение и откриване на нова експозиция. На 21 март 1969 г. новопостроената изложбена зала към къщата музей е тържествено открита и е представена новата експозиция „Унгария по пътя на социализма”. 
Замъкът Шиклош е построен през XIII в. и служи като резиденция на най-знатните благороднически фамилии в средновековна Унгария. От началото на Втората световна война замъкът е използван от унгарското правителство за задържането на военнопленници. През 1945 г. там се разквартироват командването и щабът на 24-ти Черноморски пехотен полк. 
В този забележителен унгарски музей на Средновековието се предоставят две самостоятелни зали за експозицията, посветена на Първа българска армия. Българското правителство възлага реализацията на изложбата на Комитета по културата и изкуството и на Министерството на народната отбрана. В края на 1966 г. министърът на народната отбрана поставя задача за извършване на събирателска дейност от периода на заключителния етап на войната за подготовката на музейната сбирка. В изпълнение на задачата началникът на Централния музей на Народната армия (ЦМНА) по това време полк. Страхил Иванов определя десет души за провеждане на събирателска акция в района на София, сред които се открояват имената на историци, уредници и научни сътрудници в ЦМНА като Дойно Дойнов, Цонко Генов, Ташо И. Ташев, Йочо Узунски и др. А в началото на декември 1966 г. 16 души, разпределени в пет групи, са командировани със същата задача и поемат по различни маршрути и направления из цялата страна. В групите са включени и участници във войната. За сравнително кратък период 

събирателската акция 

осигурява голям брой експонати. След извършване на подбор на музейните предмети и привеждането им в добър вид и ред в Шиклош са изпратени 178 вещи, ЦМНА разработва тематико-експозиционния план на изложбата, а върху художествения проект работи Злати Чалъков.
Създаването на музея на Първа българска армия в замъка Шиклош е одобрено с Решение № 105 на Секретариата на ЦК на БКП от 27 февруари 1967 г. Започва трескава подготовка за откриването му и участието на българска официална военна делегация, водена от заместник-министъра на отбраната генерал-лейтенант Захари Захариев. В състава на делегация са включени командващият Първа българска армия през 1944–1945 г. генерал-лейтенант Владимир Стойчев, помощник-командирът на IV корпус генерал-майор Димитър Гилин, помощник-командирът на 8-а Тунджанска пехотна дивизия генерал-майор Иван Желев, началник-щабът на Първа българска армия полк. Петър Хаджииванов, Христина Гръбчева – доброволка във войната, както и началникът на ЦМНА полк. Страхил Иванов. С делегацията пътуват журналист от в. „Народна армия” и служители от киностудията при ГлПУНА за отразяване и заснемане на събитието. 
Българските официални лица са тържествено и топло посрещнати на летището в Будапеща на 31 март 1967 г. и на следващия ден заминават за гр. Пейч. 

Церемонията по откриването на музея на Първа българска армия е на 2 април 1967 г. 

като рано сутринта преди това участниците и гостите на събитието полагат венци и цветя на българското военно гробище в гр. Харкан и почитат паметта на загиналите първоармейци в равската епопея. В откриването на музея участва заместник-министърът на отбраната на Унгария ген.-майор Ищван Олах, който не пропуска да подчертае решаващата роля на Първа българска армия за спиране на настъплението на германците и да изрази дълбоката признателност на унгарския народ към българските герои и тяхната храброст и самоотверженост в продължилите 14 денонощия сражения край Драва. Изключително показателни са думите му: „В знак на благодарност гробовете на загиналите български герои ще бъдат винаги окичени с цветя и рози от признателното унгарско население, а музеят ще напомня на поколенията за подвига на българската армия за освобождението на нашата родина”. 

След тържествената церемония българската делегация се среща с представители на военния гарнизон в гр. Пейч, а началникът на гарнизона подполковник Бейла в приветственото си слово казва: „Ние възпитаваме в такъв дух нашите войници, че ако се наложи да се бием срещу врага, то да се бием с примера на воините от вашата Първа българска армия…”. Навсякъде, откъдето минава българската делегация по време на посещението си в района, е посрещната сърдечно и с топло и приятелско отношение от местното унгарско население. 
Поради особено широкия обществен отзвук и отделеното голямо внимание върху откриването на музея на Първа българска армия 
недоволството от страна на дипломатическите представителства на

други държави не закъснява 

Българският военен аташе генерал-майор Арабаджиев докладва, че дипломати от посолствата на Югославия и Румъния в Будапеща обръщат внимание на своите унгарски колеги, че в борбата срещу хитлеристка Германия в Унгария участват и дават живота си и много югославски и румънски офицери и войници, които също заслужават отдаването на необходимата почит. Унгарското министерство на отбраната не е съгласно с тези намеци, но поради политическата обстановка се съобразява до известна степен в името на добрите междудържавни отношения. 
От своя страна българското посолство и военното представителство в Будапеща изразяват мнение, че дотогавашната практика да се изпращат големи групи от България от около 200–300 души в Унгария „По бойния път на Първа българска армия” е нецелесъобразна, тъй като подобни масови посещения в района на Южна Унгария не се организират от представители на други държави (СССР, Югославия, Румъния) и биха могли да доведат до изостряне и напрежение в двустранните отношенията. Поради това препоръчват при честването на Дравската епопея българската страна да проявява в бъдеще „по-голяма скромност”.
Българската музейната експозиция остава в замъка Шиклош през следващите девет години до построяването на нова самостоятелна сграда, предназначена специално за музея на първоармейци, в центъра на гр. Харкан – на историческото място, свързано с местата, на които се водят епичните боеве през март 1945 г., и в непосредствена близост до най-голямото българско военно гробище, в което са погребани 1439 български воини, загинали в Дравската операция. Новата сграда е построена през 1974 г. и разполага с експозиционна зала 12х12 м, зала за културни мероприятия, фондово хранилище, канцелария и други помещения. Експозицията е отново официално открита на 17 декември 1976 г. Концепцията за новата изложба следва характерната за 70-те години на ХХ в. идеологическа парадигма, включвайки освен раздела „Бойният път на Първа българска армия, 1944–1945 г.” още два нови раздела: „Революционното работническо движение в България, 1891–1944 г.” и „Социалистическото строителство в България”. Художественият проект е дело на художници от двете държави с участието на специализиран екип от унгарското Министерство на просветата и културата. 
През октомври 1984 г. се подготвя нова експозиция, при която отпадат добавените последно два раздела с цел да се разкрият обстойно бойните действия на Първа българска армия. Същинската част на новата експозиция започва с формирането на Първа българска армия, бойните действия в Срем, Дравската отбранителна и Мурската настъпателна операция и преследването на противника до Алпите. Специално място е отделено на приятелските отношения между унгарското население и първоармейците. Експонирани са 325 движими вещи, от които голям брой въоръжение и снаряжение, бойни знамена, униформи, ордени и медали и др. Съпътстващите материали са около 145 снимки, факсимилета на документи, диаграми и схеми, лични вещи, голяма светеща карта. 
В цялостния творчески процес вземат участие екипи от двете страни, които работят в продължение на няколко месеца, и на 9 май 1987 г. е тържествено открита последната трета експозиция на музея на Първа българска армия. 

Закриването на музея става на 21 февруари 1990 г. 

когато на входната врата се появява надпис „Затворен по технически причини”. А причините се крият в протеклия за пореден път покрив на сградата, което я прави неподходяща за експонирането на музейната колекция. Но не това е всъщност решаващото за окончателното определяне на съдбата на музея. Идеологическото съдържание и комунистическата символика, с които е натоварена българската изложба, не са актуални и се отхвърлят след настъпилите политически промени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Експонатите са пренесени за съхранение в Историческия музей „Янус Панониус” в Пейч. Днес сградата на последния дом на българската музейна експозиция в Харкан е реновирана, отворена е отново през пролетта на 2018 г. и се ползва от общината с нова функция – като обредна зала за сключване на граждански бракове.
През изминалите години Министерството на отбраната многократно е повдигало въпроса за възстановяването на музея в Унгария във вид и съдържание, актуални за XXI в., и продължава да търси нови пътища и форми за изпълнението на тази задача. Музеят на Първа българска армия е истинско съкровище на българската бойна слава, което трябва да продължи да изпълнява своите образователни и военно-патриотични цели и да пази жив спомена за героичното минало и храбростта и твърдостта на българските воини от барутната пролет на 1945 г. 

*Старши експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание” на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в МО. Материалът е публикуван във в. „Българска армия”, 15 май 2020 г.