Армейският вестник се е прераждал след смели решения

17.07.2020 г. Армейският вестник се е прераждал след смели решения

 Спирдон Спирдонов*

Когато се заговори за актуализация на бюджета, винаги се сещам за ранната есен на 2000 г. Тогава в. „Българска армия“ все още е в своя деветмесечен период на седмичник. 

Хората са съкратени,

ерата на всекидневника си е отишла. През септември във Военна академия „Георги С. Раковски“ се провежда мероприятие от политическото и военното ръководство във връзка с предстоящите големи учения „Седем звезди 2000“ и „Синият Дунав“. На плаца тогавашният заместник-началник на ГЩ на БА ген. Никола Колев ме пита може ли за ученията вестникът да излиза всеки ден. Може, отговарям му аз, но някой трябва да разпореди. Кой, пита генералът. Казвам му, че това е министърът, който току-що идваше към нас. Ген. Колев го попита. А министърът на отбраната Бойко Ноев отговори така: „Българска армия“ не излиза ли вече всеки ден?“. Този въпрос ме накара да отида до ЦВК и да докладвам на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и информация“ полк. Стоян Стоянов. Веднага главният секретар полк. Иван Иванов актуализира бюджета и на 2 октомври 2000 г. бе повторното всекидневно раждане на армейския вестник, както бе написано тогава в броя.  
В този период главен редактор беше Недко Петров. Редакционният състав, макар и в численост за седмичник, успя да се мобилизира и да покрие не само ученията, но да докаже, че решението е било правилно. 

Имаше и сериозен морален стимул

Връщането на всекидневника показа, че вестникът е значим за Министерството на отбраната и Генералния щаб. 
Да се върнем малко назад. Вярно е, че вестникът тръгна като седмичник по времето на Бойко Ноев на 14 януари 2000 г. Това обаче беше само три седмици след встъпването му в длъжност и при приет вече бюджет. Самият той призна тогава, че причината е липсата на финансови средства. Оказа се, както писахме тогава, че когато разпространяваш само истината, пари не се печелят. А по това време, както и след това се разпространяваха най-различни слухове. Един от тях например бе – ще ги има ли, или не 20-те заплати еднократно обезщетение при уволнение на военнослужещите.  
Впрочем с името на Бойко Ноев има още една добра страница от близката история на в. „Българска армия“. Макар и министър, той имаше навика да идва без предупреждение в редакцията. Влиза в една от стаите, сяда на бюрото и пита как е положението. Едно такова посещение ни спаси. Бяхме приготвили кашоните да се изнасяме от сградата на „Военно издателство“ на ул. „Иван Вазов“ 12 и да се пренасяме на бул. „Столетов“, т. е. до затвора, където е днес редакцията. Преди това обикаляхме София и търсехме къде да се приютим. Имаше място, включително във ВМА и във Военна академия, но не и с условията за отворена за хората редакция на вестник. С едно телефонно обаждане министърът задвижи документалното уреждане на проблема и 

останахме в центъра на София
което беше много важно с оглед на близостта на държавните институции.
Ако трябва да бъдем честни пред поколенията и историята, обаче не бива да премълчаваме ролята на всички министри на отбраната. Без тяхното благоразположение и разбиране за значението на военния печат едва ли армейският вестник щеше до доживее до днес. Неоспорим факт е, че както в годините назад, така и днес финансовият гръб на в. „Българска армия” е бюджетът на Министерството на отбраната.
Разбира се, историята съвсем не е изпълнена с безгрижие за главните редактори и ръководствата на вестника, във всичките тези години на неговото отпечатване.  Така е било в началото, така е и в онези времена, когато тиражът е над 100 хиляди, броевете излизат всеки ден, в армията ври и кипи от учения по полигони, летища и на море, а за редакцията е било равносилно на провал, ако макар и за малко загърби войсковото всекидневие. Не по-малко напрегнато бе през първите 2–3 десетилетия на прехода, когато в повечето случаи министрите на отбраната се сменяха на година или две, реформите непрекъснато търсеха място на редакцията във военната администрация. Военният бюджет се свиваше, което караше министерството да отделя все по-малко средства за абонамент на поделенията.

Министрите реагираха различно

Някои бързо разбраха, че това е техният вестник и в реда на шегата заявяваха: „Да не съм луд да закрия „Българска армия”, та има ли друг министър с вестник и възможност да бъде всеки ден на първа страница”. Колкото и да се усмихват някои, в тези години всяка сутрин в поделенията знаеха какво са казали от ръководството на МО и Генералния щаб, какво се е случило в гарнизоните, какви въпроси решават институциите в областта на отбраната и националната сигурност. Ще споделя какво каза на всеослушание Николай Свинаров: „Главният редактор на в. „Българска армия“ може да влиза при мен, без да чука на вратата на кабинета“.
За съжаление, експериментът със седмичника се повтори през 2008 г. Бях дежурен редактор, когато на 4 август се подготвяше последният всекидневен брой. На първа страница в каре публикувахме следния текст: „Уважаеми читатели, вестникът излиза във ваканция до 6 септември 2008 г.“. Това е може би първият, дано е и последен случай, когато вестникът за войската и народа излиза във ваканция. 

Настъпиха „революционни събития“

които трябваше да подготвят излизането на новия национален седмичник. Някои ни пуснаха в отпуск, за да не пречим. Все пак министърът на отбраната Николай Цонев реагира своевременно и не допусна втора грешка, която можеше да сложи край на биографията на „Българска армия“. Все пак на 12 септември 2008 г. излезе от печат седмичникът, който продължава и до днес. В този брой, което може да звучи символично, челният материал бе за учението „Ответен удар 2008“. Главен редактор нямаше, а редакционен съвет от трима души, което си е принос в журналистиката. Николай Цонев обаче направи нещо, което компенсираше до известна степен липсата на всекидневника. След кратък курс на няколко журналисти в агенция „Фокус“ стартира електронното издание на „Българска армия“. Това имаше поне два важни резултата. След всяко събитие журналистите публикуваха информация Т.е. бяхме актуални на момента и войската беше информирана, без да чака петъчния брой. Сайтът ни даде възможност и за всекидневна обратна връзка, което беше в интерес на списването на вестника.  
Мога да твърдя, че един от безспорните успехи на в. „Българска армия” от ноември 1989 г. до 25 май 2010 г. е 

стриктното спазване на принципа и закона за деполитизацията на армията

В този период редакционният състав не е бил нито веднъж обвиняван в политически пристрастия и особено в изпълнение на политически поръчки. В тази си политика той бе облекчен и от факта, че нито един министър не е използвал служебното си положение, за да поиска вестникът да работи за неговата политическа сила. Дори не е правил опит за това. Страниците му са били посветени най-вече на отбранителната политика на държавата, включително и на МО, на Българската армия и на конкретните проблеми на военнослужещите и цивилните служители. Затова не беше случайно, когато при честването на годишнината на вестника през 2004 г. той бе удостоен с „Почетния знак на президента“. Това е първият вестник у нас, носител на това високо отличие.

*Материалът е публикуван във в. „Българска армия“, 17.07.2020 г.