За родолюбието и достойнството

20.07.2020 г. За родолюбието и достойнството

 Майор Стоян Петков, 19 юли 2020 г., авиобаза Лекланд, САЩ

Думата патриотизъм идва от гръцки език и означава любов, обич към Родината и желание за опазването ѝ. Аз лично предпочитам думата родолюбие. По-наша, по-близка ми е. Да си родолюбец или патриот не означава да не бъдеш съвременна личност, част от настоящия свят. Родолюбие значи просто да не забравяш откъде си тръгнал, да искаш Родината ти да има своето достойно място сред останалите държави. Не само преди хиляда години, а и днес, и утре!

Достоен означава заслужаващ уважение. Уважение заслужава този, който уважава родителите си, семейството си, произхода си, Родината си, Нейните символи, Нейната история и бъдеще, труда си, знанията си, себе си.

В международна среда достойният българин и достойният български офицер застава за снимка пред знамената, само когато трибагреникът е изправен гордо до знамето или знамената на своите чуждестранни колеги. Той проявява уважение, но никога не коленичи пред чужди символи. И изисква същото уважение от другата страна.

Вчера се навършиха 183 години от рождението на Васил Левски - Апостолът на българската свобода. Днес - 104 години от рождението на Димитър Списаревски - Живата торпила. Достойни българи, които никога не са навеждали глава пред врагове или съюзници. В същото време, мрежата прелива от снимки на премиер-министъра на Република България, господин Бойко Борисов, който козирува на различни европейски лидери, както и на най-обикновени чиновници в Брюксел. Спомням си за цар Борис III и една доста обсъждана снимка с негово участие от 1936 година в Берлин. Тогава, по време на откриването на Олимпийските игри, българският цар, въпреки че стои редом до Адолф Хитлер не вдига дясната си ръка за „германски (фашистки) поздрав”. Критиците на Борис III казват, че той не го е направил, защото България по това време не е част от германо-италианското съгласие за „монархофашизъм”. Добре, но за разлика от всички останали държавни лидери на трибуната, които поне козируват във военните си униформи, цар Борис не прави дори това. Достойно поведение на един български цар и офицер.

На снимката на господин Борисов с госпожа Меркел най-страшно не е неуместното козируване. Нито пък неправилно поставената маска на лицето на нашия премиер. Най-страшна е наведената глава. Езикът на тялото в повечето случаи говори по-ясно и по-добре от хиляди думи. Наведената глава означава подчинение, примирение, чуждопоклонничество. Неща недопустими за протокола и етикета на един български министър-председател.

През 2009-та година, по случай Трети март, се качих за самостоятелен полет в T-6A на американските ВВС с трибагреника. Гордо го развях над Мисисипи и пратих снимката в България като поздрав за всички роднини, приятели и колеги.

Няколко месеца по-късно, на репетицията за церемонията по връчване на „сребърни криле”, след успешното завършване на курса за интензивна летателна подготовка на самолет T-6A, забелязах че българското знаме не е изгладено. Казах на домакините, че ще си получа „сребърни криле” на следващия ден, заедно с моите американски и японски колеги, само ако трибагреникът бъде изгладен. Изгладиха го! След церемонията един американски двузвезден генерал, разбрал отнякъде за случката, дойде, за да ми стисне ръката. Каза, че за него е чест, че такива офицери се обучават в САЩ. Каза още, че се надява поне у половината от неговите подчинени да има поне половината от любовта към тяхната държава, каквато имам аз към моята Родина, защото именно знамето е един от най-светите символи на държавността.

През 2017-та година, когато завършвах Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ, в Максуел, Алабама, друг американски двузвезден генерал дойде да ми стисне ръката. Каза ми, че не е учуден, че завършвам с отличен успех. „Седях рамо до рамо с Румен Радев тук преди години. Вие българите сте изключително интелигентни, трудолюбиви и достойни хора!”

Днес отново съм в САЩ, заедно с група млади, кадърни и мотивирани българи. С тях трябва да усвоим нов самолет, който независимо, че ще бъде произведен от чужда самолетостроителна работилница, ще лети с български опознавателни знаци и ще пази родното - българско небе. В стаята ми, в авиобаза Лекланд, отново има български трибагреник.

Ден преди събитията на Росенец, където българско знаме бе позорно захвърлено в храстите, казах на моите момчета, че независимо от опознавателните знаци на ескадрилите, в които ще летим тук, на летателните ни гащеризони винаги трябва да има място за българското знаме. И винаги ще има!

Благодарен съм на родителите и учителите си, на бабите и дядовците, на съпругата и трите ни дечица, на преподавателите във Военновъздушното училище, на инструкторите, на приятелите и колегите, за това че знам какво е родолюбие и какво е достойнство!

Дали България ще стои достойно на политическата, икономическата и военната карта на Европа и света утре, зависи само от нас днес.

За честта и славата на България!!!!

(Мнениeто е публикувано във Фейсбук)