До кога и как със званието от запаса?

20.07.2020 г. До кога и как със званието от запаса?

 Спирдон Спирдонов

Защо законът да не даде право военното звание от запаса да се запазва и след  достигане на пределна възраст за водене на военен отчет в резерва и запаса. Тогава 65-годишният български гражданин служил до полковник, например, и уволнил се преди десетина години, няма да пита „Какъв съм аз  - полковник, полковник от запаса или никой?“ Това би могло да се случи с предстоящото приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, който МО публикува за обществено обсъждане.

Запазването на военното звание от запаса не изисква финансови средства нито от бюджета на Министерството на отбраната, нито от държавния бюджет.  Приемането на този текст в закона ще има само морално значение за тези, които са отдали години от живота си за защитата на страната. Както докторът е доктор до края на живота си, инженерът е инженер до края на живота си, професорът е професор до края на живота си, защо българският воин да не носи званието си от запаса до края на живота си, което, обаче, да бъде гарантирано от закона.  А не както сега.

И второ, практиката показва, че е нужна по-добра регламентация на съвместната работа на Министерството на отбраната и неговите органи със съществуващите военно-патриотични организации.  Защо същият този закон да не даде такава възможност? В условията на недостиг на кадрови и резервен състав, нуждата от ползване на потенциала на напусналите военната служба  и с оглед на необходимостта от популяризиране на военната професия, съвместната работа с неправителствени организации, които декларират и доказват своята непартийност и военно-патриотична кауза, би могла да бъде от полза единствено на Въоръжените сили, отбраната и националната сигурност.  Например, подобен текст в закона би бил полезен: “Българските граждани с военно звание от запаса и резерва могат да се сдружават в неправителствени организации, т.е. юридически лица с нестопанска цел, за съвместна работа с органите на Министерството на отбраната, като финансово се подпомагат за сметка на държавния бюджет.“

Двете предложения:

В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България Министерството на отбраната предлага:

„§ 22. В чл. 79 (заб. – той регламентира пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка) се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал.1:

а) т. 1 думите „сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери“ се заличават.

б) т. 2 се изменя така: „2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери – 60 години;“.

в) създава се нова т. 2а: „2а. за старшите офицери – 62 години;“

г) т. 3 се изменя така: „ 3. за офицерите с висши военни звания – 65 години;“

2.Създава се ал. 3: „(3) Пределната възраст за водене на военен отчет на запасните, прекратили служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е 63 години.”. „

Моето  предложение е да се допълни този текст така:

3. Създава се ал. 4: „ (4) Военното звание от запаса се запазва и след достигане на пределна възраст за водене на военен отчет в разерва и запаса.

Второ предложение

Към чл. 13 на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България се създава ал. 3:  (3) „Българските граждани с военно звание от запаса и резерва могат да се сдружават в неправителствени организации, т.е. юридически лица с нестопанска цел, за съвместна работа с органите на Министерството на отбраната, като финансово се  подпомагат за сметка на държавния бюджет.“ Става дума за организации, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност.

Мотиви

Запазването на военното звание от запаса не изисква финансови средства нито от бюджета на Министерството на отбраната, нито от държавния бюджет.  Приемането на този текст в закона ще има само морално значение за тези, които са отдали години в защита на страната. Както докторът е доктор до края на живота си, инженерът е инженер до края на живота си, професорът е професор до края на живота си, защо българският воин да не носи званието си от запаса до края на живота си, което да бъде гарантирано от закона.

По второто предложение – в условията на недостиг на кадрови и резервен състав, нуждата от ползване на потенциала на напусналите военната служба  и с оглед на необходимостта от популяризиране на военната професия, съвместната работа с неправителствени организации, които декларират и доказват своята непартийност и военно-патриотична кауза, би могла да бъде от полза единствено на Въоръжените сили, отбраната и националната сигурност.