Обида

23.07.2020 г. Обида

 Спирдон Спирдонов

Не зная дали депутатът от ГЕРБ Спас Гър­нев­ски раз­бира какво стори, след като нарече един бъл­гар­ски генерал-майор от запаса фел­д­фебел. Това не беше обида само към президента и вър­ховен глав­нокоман­д­ващ Въоръжените сили ген. Румен Радев. Това бе подиг­равка с воен­ното звание. Едва ли има друг бъл­гарин на такова високо ниво в политичес­ката йерар­хия, т. е. в законодател­ния ни орган, да си е поз­волявал това. Има си съот­вет­ния ред в дър­жавата, който пред­вижда кога и как може да бъде раз­жал­ван един воен­нос­лужещ. И не е допус­тимо всеки, бил той и народен пред­с­тавител, да сваля пагони. Да не говорим, че според Закона за отб­раната и въоръжените сили военно звание „фел­д­фебел“ няма.

Всяка една политическа омраза би тряб­вало да има граници. Дори депутатите следва да се под­чиняват на законите на етиката. Но да оставим това. След като така лековато си играем с воен­ните звания, какъв прес­тиж искаме да има воен­ната професия. Още повече сега, в тези години, когато дефицитът от воен­нос­лужещи у нас е над 5 хиляди души и почти не се вижда времето, когато ще се преборим с най-големия проб­лем на национал­ната ни сигур­ност. Не стига, че управ­ляващите не могат да дадат дос­тойни зап­лати на хората с пагони, а техни пред­с­тавители в интерес на своя политическа кауза си правят калам­бури с армейс­ките сим­воли, защото воен­ното звание е едно от тях.

Обидата и подиг­рав­ката не е само към дейс­т­ващите воен­нос­лужещи. В този случай не бих искал да съм на мяс­тото на депутатите с военни звания от запаса. Утре за всеки един от тях някой може да намери мотиви и да ги нарече фел­д­фебели. А това са хора, отдали десетки години от съз­нател­ния си живот на защитата на родината. Макар че днес са в раз­лични пар­ламен­тарни групи, те са служили заедно, носили са заедно отговор­ности, делили са хляб по време на учения, което не се заб­равя тол­кова лесно. Някои дори са пред­лагали генерали, дейс­т­ващи днес политици, за по-високи военни звания. Съжалявам, че бяха пос­тавени в това положение, и то в изказ­ване от пар­ламен­тар­ната трибуна. Все пак оставам с надеж­дата, че подобни изказ­вания се отх­вър­лят, включително и от тези, на които се налага да замъл­чат от политическа или пар­тийна солидар­ност.

(Коментарът е публикуван във в. „Земя“, 23.07.2020 г.)