При нас всички искат да стават моряци

27.07.2020 г. При нас всички искат да стават моряци

 Това казва началникът на Военно окръжие – Бургас, подполковник Данчо Мешлинков, който днес става на 50 години. Честито!

Полковник от запаса Димитър Копривленски

Направих си труда да потърся на картата и да се ориентирам, къде в България се намира с. Студена. Не нашумялото с печалния си преди няколко месеца празен язовир пернишко село, а Хасковското, по - точно Свиленградското с. Студена. Открих го в долния десен ъгъл на картата на България, северно от Одрин, но по близо от него до границата ни с Р. Турция. Имена и места все още легендарни. Защото преди цели 27 години от там тръгват офицерските друми на подполковник Данчо Христов Мешлинков, поел ги на 18.02.2013г. стигнал до  Областния военен отдел в гр. Бургас, а впоследствие Военно окръжие - Бургас.

А подполковник Данчо Мешлинков си припомня и своя

4 ти КАБ,

в който три години е бил командир на танков взвод и две години -  командир на танкова рота. Защото от 1988 до 1993г. завършва танковия профил на ВВОУ ”Васил Левски” гр. Велико Търново. Тук е задължително поясняване на инициалите КАБ. Означава Картечно-артилерийски батальон. Артилерията в батальона пък са куполните оръдия на старите съветски танкове Т-34, воювали във Втората световна война, свалени вкупом и поставени върху стабилни бетонни установки, под които са разчетите, снарядите и всичко необходимо за водене на бойни стрелби. Тези вкопани в земята, оръдия и куполи с височина над метър и половина над земята образуваха станалата известна в първите години на промените „Укрепена линия Крали Марко”, обхващаща цялата ни южна граница.

Разчетите на оръдията са съставени от кадрови военнослужещи, но и със запасни, доставяни при мобилизация от Военното окръжие. Същите тези запасни живееха близо до вкопаните оръдия и бяха обучени при нужда веднага да подпомогнат с действията си при внезапно нападение от страна на неприятел и да защитят страната ни. Така се охраняваше и пазеше България в онези години и нека само някой да посмее и поиска да стъпи на българска територия.

Ето ги и

заквасата и закалката

на днешния началник на Военно окръжие Бургас подполковник Мешлинков. След 4-ти КАБ идват петнадесет танкови години в танковата бригада в гр. Сливен. От тях 11 години той е началник на щаба на танковия батальон. Най-възловата длъжност във всеки щат от Българската армия. Тези години са основата на самостоятелността, на увереността му при поемане на новата, по специфична, длъжност в гр. Бургас.

Сменя излизащия в пенсия подполковник Койчо Коев. Още в началното му се обажда и го помолва за някои разяснения относно службата във военното окръжие, които с готовност получава. И помни заръката на командващия Втора българска армия ген. Димитър Попов: „Не забравяй момче откъде си тръгнал”.

Би могло, при такава рязка смяна на характера и стила на работа, както и средата, дори без да си признава, човек може  да се смути. Във военното окръжие работата е предимно с цивилни хора. Няма я оперативността, друг е и ритъмът на работа и изпълнение на поставените задачи. Но има и добри неща – сходството между военнослужащи и цивилните лица във военното окръжие. Една от основните задачи на Военното окръжие е

комплектуването на военните формирования

със запасни и техника – запас. Той е и своеобразен мост между напускащите и влизащи в армията. Негова грижа е и обучението на учениците от 9-и 10 клас в средните училища, относно отбраната на страната, както и засилване на патриотичното възпитание  и желание на младежите и девойките да служат в  Българската армия. Не на последно място е и подпомагането и взаимодействието с областната и общинска администрация….Трудно е да се изброят задачите.

 Житейските ми ветрове от десетина години лете ме запокитват в нарицаваното като китно Поморие. Като , че ли Приморско, Несебър, Китен… са по-малко китни. Тук в Поморие журналистическите ми бесове неизбежно ме препъват със запасни, руини на бивши казарми, жарещи спомени, спорове… Председателят на запасните в Поморие  подполковник от резерва  Христо Стоков със стаена приповдигнатост връчва новите членски карти със знака на НАТО на гърба. Пием си кафето в Казиното, край нас минава тумба младежи и девойки, сред тях и мургави и вкупом на висок глас ни поздравяват. Гледам с учудване и питащо повдигам рамене. „Аз им преподавам по 5 часа на 9 клас и по 5 часа на 10 клас от средните училища в Поморие и Несебър годишно”, светва ме експертът на офиса за военен отчет в общини Поморие и Несебър Красимир Костов. Всички тук опират до него, той пък познава всички и откликва на техните въпроси, както и с каквото може да помогне на всеки.

„Има ли кандидати за военнослужещи, идват ли при Вас млади, интересуват ли се от военната служба и за службата в доброволния резерв?”, почти буквално повтарям въпроса на главния редактор на в. „Българско войнство”, от разговора ни отпреди час, към подполковник Мешлинков . „Определено -  има. И още по- определено, всички искат моряци да стават. Спецификата на района го определя. Идват, питат, интересуват се младите хора, споделя събеседникът ми и продължава. Има кандидати и за доброволния резерв.  

Кампанията „Бъди войник”

и увеличаването на възрастта от 28 на 40 години за кандидатстване раздвижи желаещите да постъпят на военна служба и за служба в доброволния резерв  за нуждите на  Българската армия. Но се срещат и трудности при сключване на договорите с бъдещите военнослужащи. Работодателите трайно са против и проблемите са там, което не е само при нас..”, с притихнал глас заключава моя събеседник. И пак подхваща – „Взаимодействието ни със запасните също е добро…” Тук вече и аз го подсещам, подкрепям и споделям.

Преди две години, през 2018 г. на 1 септември в гр. Приморско се откри паметник, по повод 50 - годишнината от уникалните ракетни пускове, на учението с участието на  Сухопътни войски, ВВС, включително  ЗРВ, и ВМС. На тази дата се проведе и събор на ракетчиците в България с участието на знакови личности от преди и днес. Особена заслуга за построяването и откриването на този паметник бе лично на председателя на запасните в гр. Бургас подполковник от резерва Атанас Великов, на председателя на Областното ръководство на СОСЗР бригаден генерал от резерва Васил Джелебов, на кмета на община Приморско г-н Димитър Германов и др.  

Честито!

И накрая, това което следваше да е най - напред. Навършват 140 години от създаването на Военните окръжия. Това съвпада и с 50- годишния юбилей на началника на Военно окръжие Бургас, подполковник Данчо Христов Мешлинков, който е роден на 27.07.1970г. в гр. Карнобат. Поне по век сме наборници. Семеен е с две деца – дъщеря Райна в десети клас и син Иван – в седми клас. А годината му на раждане помага на смятането със свиване на пръсти. Пет години във Военното училище, пет години във военното формирование в с. Студена Харманлийско, петнадесет години в танковата бригада в гр. Сливен и вече почти седем години във Военно окръжие - Бургас. Ето ти  - 50. Честит юбилей господин подполковник Мешлинков. И за много години.