Къде са днес офицерите на годината?

21.08.2020 г. Къде са днес офицерите на годината?

 Петима преминаха в запаса, трима продължават да служат в Сухопътни войски, Специалните сили и ВМС.

Спирдон Спирдонов

В Българската армия имаше престижна награда „Офицер на годината”, която бе със сериозен мотивиращ ефект. Отличието бе учредено през есента на 2001 г., като съвместна инициатива на редакцията на в. „Българска армия” и Генералния щаб, т.е. преди две десетилетия. В мотивите към заповедта на тогавашния главен редактор Недко Петров за награждаване пишеше „Във връзка с повишаване авторитета на българското офицерство и издигане рейтинга на военната професия, в. „Българска армия“ организира конкурс за „Офицер на годината“ на базата на допитване до читателската аудитория“.  През късната есен на 2009 г. политическо и военно ръководство не пожела да продължи традицията. Защо днес да не възобновим традицията? Има необходимост.
От 2001 до 2008 г. министрите на отбраната Николай Свинаров, Веселин Близнаков и Николай Цонев, началниците на ГЩ генералите Никола Колев, Златан Стойков и Симеон Симеонов и главните редактори на в. „Българска армия” връчваха отличията на офицера на годината и неговите подгласници на специална церемония в ЦВК. Офицерът на годината се избираше чрез гласуване на читателите на вестника за войската и народа "Българска армия", по предложения на войсковите командири и се обявяваше със заповед на началника на ГЩ.
Добре е да си припомним завоювалите престижното отличие „Офицер на годината”. (Военните звания са от времето на връчването на наградите.)

През 2001 г. класацията печели капитан Пламен Горанов.  Той бе командир на Учебна рота БМП-1 в Учебен батальон за подготовка на командири на мотопехотни отделения в ЦУЦПМКН „Христо Ботев“ – Плевен. Днес е подполковник командир на батальон в Единния център за начална подготовка в Плевен. Научихме радостната вест, че е приет и от 1 септември т.г. продължава образованието си във Военна академия „Георги С. Раковски“  специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ (СРОВС), т.е. в т.нар. Генерал-щабен факултет. Негови подгласници бяха генерал Михо Михов – началник на ГЩ наа БА, капитан Добрин Чайлев от ВВУАПВО „Панайот Волов“ в Шумен и лейтенант Людмил Василев – командир ва взвод КИС в под. 22160 – Казанлък.

През 2002 -ра  офицер на годината е капитан I ранг Георги Георгиев, като командир на под. 38010 - Варна. Той завърши военната си кариера, като контраадмирал. Служи до 30 юни 2014 г. и се уволни, като заместник-началник на отбраната. В момента е преподавател в катедра „ВМС“ на Военна академия „Георги С. Раковски“. Негови подгласници бяха летец-изпитател първи клас майор Златко Златев и старши лейтенант Роман Христов от Сухопътни войски.

През 2003 г. на първо място бе подполковник Петко Маринов – командир на първия ни батальон в Ирак и военен губернатор на Кербала.  Изслуша цялата церемония по сателитната линия и благодари за честта: "Служа на Република България!“. Уволни се през ноември 2012г., като полковник, началник на отдел „Разузнаване“ в Командването на Сухопътните войки. Подполковник Димитър Данев, заместник-командир на авиобаза Безмер и капитан трети ранг Павлин Щерев,командир на базов миночистач „Шквал“ от ВМБ-Бургас са другите двама в класацията за офицер на годината след подполковник Маринов.

Офицер на 2004 година е майор Александър Александров  (Алес) от транспортната авиобаза „Враждебна“. Напусна армията, но не и авиацията. В годината на отличаването пилотира самолет Ан-26, който изпълнява мисии до Ирак. Майор Александров извърши и полета, с който през април с.г. президентът Георги Първанов и ген. Никола Колев посетиха Ирак. Негови подгласници бяха командирът на батальон "Специални сили" в  68-а бригада и командир на втория пехотен батальон в Ирак подполковник  Петко Лилов, капитан-лейтенант Боньо Щрегарски - командир на корвета "Бодри" във ВМБ-Варна и капитан Недялко Митев, началник на поделение в Поповица.

През 2005-а офицер на годината е алпиецът с иракска закалка подполковник Георги Петковски, заместник-командир на 101-ва планинска бригада - Смолян. Тогава бе началник на щаба на Третия български пехотен батальон в Ирак. Вече е в запааса, оглавява Асоциацията на планинските войски в България. Подгласници на офицера на годината станаха началникът на Варненското военно окръжие полковник Захаринчо Робев, заместник-началникът на щаба на ВМБ - Варна капитан втори ранг Никола Каранов и майор Марко Тодоров - началник на служба "Летателно-тактическа подготовка" на авиобазата в Крумово.

Офицер на 2006 година е капитан Тодор Грибачев, командир на рота в 68-ма бригада. Сега е подполковник, командир на 86-та група Специални сили в СКСО. Той е и командир на Тактическата група за специални операции за дежурство към Силите за отговор на НАТО, което ще започне от 1 януари 2021 г. Подгласници на капитан Тодор Грибачев са полковник Марин Начев, който командва успешна мисия на българските ВВС по управление на летището в Кабул, капитан втори ранг Георги Пенев - командир на фрегатата "Смели" от ВМБ-Варна и майор Кънчо Иванов от НГЧ.
През 2007 г. първото място печели пилотът полковник  Иван Денев, командир на авиобаза „Враждебна“. Извършва редица рисковани полети по различни горещи точки на света. Той  е един от най-уважаваните и скромни командири. През 2007 г. приема първия самолет „Спартан“. Премина в запаса през 2010 г. Продължава, обаче и извън армията да дава своя принос за националната сигурост. Мястото му в авиационния строй зае неговата дъщеря капитан Дарина Денева. Негови подгласници са капитан II ранг Панчо Панчев – командир на фрегатата „Дръзки“, подполковник доц. Николай Гаджалов от НВУ „Васил Левски“ и старши лейтенант Светлозар Христов  от 61 механизирана бригада, тогава командир на първи взвод на първа рота на първи баатальон от мисията ни в Афганистан - ИСАФ.

Капитан-лейтенант Даниел Тодоров е офицер на годината през 2008-а. Продължава да служи във ВМС Вече е капитан II ранг, командир на 18-ти дивизион спомагателни кораби. Той бе отличен като командир на аварийно-спасителен отряд във ВМБ - Варна за постигнати високи резултати по унищожаване на боеприпаси в акваторията на Варна, както и за безупречната му работа по време на издирвателната операция по спасяването на екипажа на украинския кораб „Толстой". Негови подгласници са подполковник Здравко Пехливанов от Съвместното оперативно командване, майор Георги Гатев, от 61 механизирана бригада в Карлово и майор Георги Георгиев - началник щаб на авиобазата в Безмер.

През 2002 г. в рамките на същата инициатива за доблестна проява в мирно време специална награда получи майор Ивайло Локмаджиев от Русе. Той бе спасил живота на трима редници и един старши лейтенант по време на авария при транспортиране на материална част. Тогава се възстановяваше от травмата, получена при спасяването. Приемам отличието, като признание за изпълнен дълг, не се чувствам герой, такива герои има много в Българската армия, каза майорът.

Първата жена, номинирана за класацията от читателите на вестника и военнослужещите бе капитан Невена Атанасова-Кръстева от НВУ „Васил Левски“. Имаше и награди, разбира се. Те бяха осигурени от МО, ГЩ и редакцията на в. „Българска армия“  подкрепата на редица спонсори. Между тях бяха офицерски шашки, парични награди, ножове на пушки „Манлихер“, произведения на изкуството, умалени копия на меча на хан Кубрат и щикове за автомат "Калашников", мобилни телефони и др. Редакцията на в. „Българска армия“ награди, например, капитан Тодор Грибачев с 10-дневна екскурзия в Париж. Самата церемония по обявяването на офицерите на годината и връчването на отличията и наградите бе широко отразявана от централните и местни медии. На тях присъстваха наградените офицери от предишните години, съпругите и други членове на семействата на отличените. Например, да поздрави своя баща беше дошъл синът на майор Александър Александров Любомир, който тогава бе курсант и учеше за летец в Долна Митрополия.

Накрая ще завърша с думите на капитан Грибачев по време на церемонията на 16 декември 2006 г. „Много се изненадах, когато разбрах, че съм номиниран, но още по-голяма беше изненадата ми, когато ме избраха за офицер на годината. Професията на командос е моето призвание. Длъжни сме да даваме цялата си енергия, опитът ни учи, но личинят пример възпитана“.

(Материалът е публикуван във в. „Българска армия“, 21.08.2020 г.)