Още за притежаването на военно звание. Всичко ли е ясно?

24.08.2020 г. Още за притежаването на военно звание. Всичко ли е ясно?

 Отговорите на Министерството на отбраната и разсъжденията върху тях. По всичко личи, че се налага подобряване на нормативната уредба, засягаща хората, които са си изпълнили воинския дълг.

Спирдон Спирдонов

Президентът, премиерът, председателят на Комисията по отбрана и други депутати са доскорошни генерали и адмирали. Те са освободени от служба в запаса и резерва. Как е коректно да се изписват – генерал от запаса или резерва или само генерал? От Министерството на отбраната отговарят така:

„Следва да имате предвид, че в действащата нормативна уредба няма конкретна регламентация на поставения от Вас въпрос относно коректното изписване на званията на лицата, освободени от военна служба и снети от военен отчет.“ Тази констатация се отнася не само за освободени от военна служба и преминали на платена изборна длъжност. Какви звания имат преминалите пределна възраст за служба в резерва и запаса? Тези и други въпроси често се задават, особено от средите на запасното воинство. Те са актуални и в светлината на внесените от правителството в парламента промени на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ). Постарахме се да потърсим определена яснота.

Попитахме Минстерството на отбраната така:

„В преходните и заключителни разпоредби на Закона за резерва на Въоръжните сили на Република България е записано: § 4. (1) Лицата с присвоени военни звания ги запазват и след освобождаване от военна служба и от служба в резерва.

В чл. 138 на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България са определени военните звания.

Бих искал да получа отговор на следните въпроси.

Какво звание има един военнослужещ, който е освободен от военна служба? Например: освободен от военна служба военнослужещ със звание  „генерал-майор“, „вицеадмирал“ или „генерал“ и избран на платена изборна длъжност, т.е. освободен от служба в запаса и резерва. Той продължава ли да запазва званието си, както е записано в споменатите преходни и заключителни разпоредби на ЗРВСРБ и как е коректно да се изписва? Например: генерал Константин Попов, генерал Симеон Симеонов, вицеадмирал Пламен Манушев, генерал-майор Румен Радев? Или не е така?

Втори въпрос: освободен военнослужещ, в определен период, според ЗРВСРБ, е воден на военен отчет, но е преминал пределната възраст за водене на военен отчет. Какво е званието, което запазва? Например, полковник или генерал от резерва, полковник или генерал от запаса или само полковник или генерал? Регламентирано ли е някъде, че освен военните звания в ЗОВСРБ има и други? Например, че има и военно звание генерал от запаса. Кои освободени от военна служба или от служба в резерва запазват звание без допълнение от запаса или резерва или с такова допълнение. Или всички до живот запазват звание, така както е записано в чл. 138 на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.“

Чрез Пресцентъра на МО получихме следните отговори:

В отговор на Вашите въпроси, Ви предоставяме следната информация, изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“:

Военните звания са регламентирани с разпоредбата на чл. 138 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр.35 от 12.05.2009 г.).

При приемане на военна служба на военнослужещите се присвояват военни звания в съответствие с изискванията на чл. 137 от ЗОВСРБ.

Съгласно чл. 154, ал. 4 от ЗОВСРБ условията и редът за повишаване във военно звание се определят с правилника за прилагане на закона.

Военнослужещите, освободени от военна служба, се зачисляват в запаса с притежаваните военни звания.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закова за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ, обн. ДВ, бр.20 от 09.03.2012 г.) определя на резервистите и запасните да се присвояват военни звания. Те могат да се повишават и понижават във военно звание при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Действащата разпоредба на чл. 79 от ЗРВСРБ определя пределната възраст за водене на военен отчет на резервисти и запасни, след която се освобождават от служба в резерва (запаса) и се отписват от военен отчет.

С оглед разпоредбата на параграф 4, ал. 1 от Предходните и заключителни разпоредби на ЗРВСРБ лицата с присвоени военни звания ги запазват и след освобождаването от военна служба и от служба в резерва.

По изискванията на чл. 174 от ЗОВСРБ военнослужещите носят униформа и отличителни знаци, определени със заповед на министъра на отбраната. Със заповедта министърът на отбраната определя реда за носене на униформа и отличителни знаци от пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите. Правилата за носене на униформа и отличителните знаци се определят с уставите на въоръжените сили.

Разпоредбата на чл. 25 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр.75 от 26.08.2008 г.) определя военнослужещите да носят отличителните знаци за притежаваното от тях военно звание и за принадлежността им към рода войска. С МЗ № ОХ -8/07.01.2020 г. са определени редът за носене и видът на униформените облекла и отличителните знаци.

Следва да имате предвид, че в действащата нормативна уредба няма конкретна регламентация на поставения от Вас въпрос относно коректното изписване на званията на лицата, освободени от военна служба и снети от военен отчет.

Предвид изложеното, законодателят е предвидил запазване на присвоените военни звания и след освобождаване от военна служба и от служба в резерва, поради дадената възможност на пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите да носят униформено облекло, оборудвано с отличителни знаци.“

Отговорът е подробен и дава много информация. Все ще обаче като че ли няма пълна яснота за званието на полковника или генерала, например, след пределната му възраст за служба в резерва и запаса и за водене на военен отчет. 

В хода на общественото обсъждане на подготвените

от МО изменения и допълнения на ЗРВСРБ председателят на СОСЗР изпрати с писмо до министерството няколко предложения. В получените отговори прозираха и проблемите, които очевидно не се разбират добре. Достатъчно е да споменем, че в отговора обръщението е към господин Златан Стойков. Очевидно е,  че и от МО не знаят как да се обърнат към председателя на СОСЗР, който със звание „генерал“ бе последния началник на Генералния щаб и първия началник на отбраната във военната ни история. Дали сега е генерал или генерал от запаса? Или е само господин?!

От СОСЗР поискаха да се даде правна възможност след достигане на пределната възраст лицата с военно звание от запаса да бъдат повишавани в следваащо военно звание еднократно по предложение на ЦВО. Разбира се, по определен ред, регламентиран в правилника за прилагане на ЗРВСРБ. Предложението е преди всички израз на уважение към тези, които са дали десетки години на армията. То не се нуждае от финансови средства. Има само морален ефект. От МО, обаче са на друго мнение и не приемат предложението „поради факта, че касае български граждани, които вече нямат качеството на „резервист“ или „запасен“. В ЗРВСРБ е залегнал принципът, че на резервистите и запасните се присвояват военни звания, които са свързани със заемането на определена длъжност или придобиването на определена квалификация. Повишаването във военно звание, с оглед постигането на „морален ефект“ по повод лични празници, исторически годишнини, би било оотклонение от посочения принцип в ЗРВСРБ“, посочват от МО.

Това е отговорът на това предложение, което наистина цели само морален ефект и демонстрация на уважение към преминалите възрастта за военен отчет, но дали много на отбраната. В този отговор, обаче има още един момент, който се отнася отново към темата за военното звание. От МО определят, че тези хора нямат качеството на „резервист“ или „запасен“. Това предполага, че не могат да притежават звание от запаса и резерва. А самият факт, че обръщението към председателя на СОСЗР в писмото от министерството е господин, без генерал, подсказва, че за МО този въпрос не е нормативно уреден и едва ли решаването му трябва да се обвързва с правото за носене на униформа със съответните отличителни знаци.

Друго предложение на СОСЗР бе продиктувано от проблемите с некомплекта на кадрови и резервен състав.   „В условията на недостиг на кадрови и резервен състав, нуждата от ползване на потенциала на напусналите военната служба  и с оглед на необходимостта от популяризиране на военната професия, съвместната работа с неправителствени организации, които декларират и доказват своята непартийност и военно-патриотична кауза, би могла да бъде от полза единствено на Въоръжените сили, отбраната и националната сигурност.  Например, подобен текст в закона би бил полезен: “Българските граждани с военно звание от запаса и резерва могат да се сдружават в неправителствени организации, т.е. юридически лица с нестопанска цел, за съвместна работа с органите на Министерството на отбраната, като финансово се подпомагат за сметка на държавния бюджет.“

От МО не приемат и това предложение. Аргументът е чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили, който дава „правна възможност министърът на отбраната да подпомага военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, в т.ч. сдружения на резервисти и запасни, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, като им оказва финасова и материална помощ“. Действително е така, законът дава правна въможност на министъра. Там, обаче текстът е пожелателен. Той започва така „Министърът на отбраната може да подпомага...“ И второ, предложението е много по-целево, няма предвид всички организации, визирани в чл. 226м, като източник на финансирането е централният държавен бюджет, а не този на Министерството на отбраната. И главното е използването на потенциала на служилите във Въоръжените сили в интерес на отбраната и националната сигурност. Това са разликите от сегашната нормативна уредба.

Все пак, въпреки отрицателното становище на Министерството на отбраната, тези въпроси могат да бъдат обсъждани. Включително и от депутатите. Поне  да знаят как да се пишат тези от тях, които са получили военни звания по време на службата си в армията.