Да си бил войник, у нас не е престижно?! Защо ли?

02.09.2020 г. Да си бил войник, у нас не е престижно?! Защо ли?

 Спирдон Спирдонов

Около историите с Конституцията пак се сетихме за наборната военна служба. Ще я връщаме или не? Ако стане, няма да е за друго, а заради неистовото желание да се съберат нужният брой подписи от депутатите. В политиката компромисите не винаги са принципни. Дори започна разследването кой е служил и кой не е от тези, които имат власт да определят бъдещето ни. Да, но това не е толкова лесно.

Отворете сайтовете на Министерския съвет, министерствата, различни агенции, общини и други институции. Там всеки може да се запознае с най-важното от живота на министър, член на политически кабинет, шеф на някаква държавна структура, кмет на голяма или малка община и т.н. Например, какво е завършил, колко дипломи има, къде е избиран или назначаван, в кои партии членува, колко и какви награди има и какво ли не още. Но не и, че е отбил воинския си дълг.

На голяма част от мъжете, обаче, преминали възрастта за влизане в казармата далеч преди отмяната й през 2008 г.,  им липсват една или две години в автобиографиите. Защото е престижно да напишеш, например, че си завършил няколкомесечен курс за обучение зад граница, но не е, че си служил в Българската армия и си изпълнявал конституционния си дълг. В същото време същите тези хора се чудят защо падна престижът на военната служба. Разпалено говорят дори за възстановяване на задължителната наборна военна служба. Само че не се гордеят с това колко, къде и кога са служили. Просто го крият. Дори някои, като че ли се срамуват, че са били в армията преди 1989 г., макар че и тогава тя е била българска. Има, разбира се, и такива, които  не се срамуват от военната си служба. Владимир Гърбелов, заместник областен управител на област Смолян, например не крие, че от 1972 г. – 1974 г. е отбил наборната си военна служба.

Така че – попълнете си СV-тата и тогава решавайте големите въпроси на България!