Няма как да забравим духа на тези български мъже, които са се обрекли да служат на Родината

11.09.2020 г. Няма как да забравим духа на тези български мъже, които са се обрекли да служат на Родината

 Нашият КаймакЧалан е да преобърнем душите си, така че да се радваме, че сме заедно и да работим заедно, казва в интервю за Радио „Фокус“ ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана, по повод неотдавнашното си посещение на историческия връх.

 Otbrana.com

Водещ: С военно-църковен ритуал на емблематичния исторически връх КаймакЧалан за пета поредна година беше почетена паметта на загиналите български воини при драматичните сражения през Първата световна война през 1916 г. Инициативата бе започната приживе от президента на Радио и Агенция Фокус“ Вече година на славния връх е закопана и гилза с пръст от гроба на основателя на Радио и Агенция „Фокус“ – инициатор и вдъхновител на поклонението на Каймак-Чалан, човекът който сложи край на забравата на българите, дали живота си за България и останали на прага на Отечеството. Направи го и чрез едноименния военен епос „Каймакъ-Чаланъ“. Защо днес е по-важно от всякога да се преклоним пред подвига на героите? Наш гост е ген. Константин Попов, председател на Парламентарната комисия по отбрана, един от тези, които всяка година участват в церемонията на емблематичния исторически връх. Какво ви кара всяка година вие да се качвате на КаймакЧалан? Какво намирате там?

Константин Попов: Днес като пътувах към върха и аз това се замислих и това, което сега ще ви кажа, бе и това, което казах на хората, събрали се там. Първо, трябва наистина да кажем, че Красимир Узунов беше една обаятелна личност, един будител, един човек, който имаше усет за историзъм и съвременност и улавяше пулса на времето. Така че една от причините да бъда на Каймак-Чалан е Красимир Узунов, който беше уникален човек и можеше да запали всеки по българската и военната история. Наистина този човек умееше тези неща. Но второто, по-важно нещо е да отдадем почит на тези войници и офицери, безкрайно ангажирани, безкрайно силни, безкрайно вярващи в идеала за България. Хора, които могат да жертват живота си за една хубава идея – да помагаш на другите, да се бориш за свободата на своите братя и сестри. И то проявявайки нечовешки героизъм. Защото този връх, който в момента е висок 2521 метра, е само камък и вятър. И там колкото и да си близко до Бога, все пак си човек и ти трябва да носиш всичките тези условия, да ги преживяваш и то в обстановка, когато срещу теб има многочислен враг. Великолепно въоръжен, изключително решен да постигне победа. Тези нормални хора, които са от Сливен, от Чирпан, от Пловдивско, те са се превърнали в герои, само защото са вярвали в това, че трябва да има България, че тази България трябва да е силна, че трябва да бъде обединена. Усещането е наистина уникално. Няма как човек веднъж отишъл да няма желание пак да отиде. И да се докосне до този дух, който ни е така необходим и днес. Да повярваме в себе си, да повярваме в бъдещето си, и в силата да го постигнем.

Водещ: Защо днес е по-важно от всякога да се преклоним пред подвига на героите, да почерпим от техния дух, от тяхната увереност?

Константин Попов:Не знам дали днес е по-важно от всякога. Мисля, че винаги е важно да го правим това. 100 г. ние бяхме забравили тази война. Не искахме да си спомняме по най-различни причини. Но няма как да забравим духа на тези български мъже, които са се обрекли да служат на Родината си и да воюват в името на Родината. И затова между другото ние трябва да черпим сила от тях и то не веднъж годишно, дори, ако е възможно, и по-честичко. И по-честичко във всекидневието да се запитаме какво ние представляваме като хора. Да знаем, къде е мярата между доброто и лошото. И да се опитваме да бъдем добри – един към друг и един за друг, заедно, общо за по-добра България.

Водещ: Вие смятате ли, че тази традиция за поклонение на Каймак-Чалан трябва да продължи напред в годините и дали тя ще издържи във времето?

Константин Попов:Аз лично смятам, че ще продължи. Имам своето вътрешно убеждение и увереност, че така ще бъде. Но не това е важното. Важното е, че много хора, които ходят там, също така смятат. Там се зареждат с енергия, там се зареждат с дух и там се пречистват някак си. Те имат желание да ходят и няма сила, която може да ги спре. Няма как да разчитаме, че това някак си времето ще го изтрие от паметта и ще ги накара да забравят величието на този връх, който е сравним с величието на българския дух.

Водещ: Каква ще е съдбата на идеята за параклис на Каймак-Чалан?

Константин Попов:Всъщност аз искам безкрайно да благодаря на всички хора, които бяха и тази година там. Имахме уникалния шанс да бъде с нас председателят на Народното събрание, да бъде един изключителен български генерал, какъвто е генерал Явор Матеев, да бъде народният представител Жельо Бойчев, да бъде нашият консул в Солун и т.н., много силни личности, които вярвам, че ще обединят усилия и заедно ще постигнем едно мъничко нещо – да сложим или параклис, или някакъв паметник на този връх. Текат разговори с колегите в Гърция, мисля, че вече знаем, каква е процедурата, ще направим необходимото. Това наистина е малко, но пък крепимо. Нека там да има нещо за спомен, което те кара да отидеш да запалиш свещичка, за да успокоиш духовете и душите на тези загинали воини, наистина да направим нещо такова, нещо което някак нормалният човек трудно би го разбрал. Но това е, ние българите се доказваме обикновено в трудни времена.

Водещ: 3120 българи – офицери и войници оставят костите си на КаймакЧалан. Те заслужават един малък параклис.

Константин Попов:Те заслужават. И като казваме, че са загинали там 3000 човека, всъщност трябва да кажем колко са оживели. Всъщност едва половината са се върнали. Специално от 11 Сливенски полк от 3250 човека, слизат от този връх 800. От 100 офицера слизат само 8. Представете си, какво е било това нещо. От 10 офицера само един остава жив. И то, когато гледали отдолу Каймак Чалан са си мислели че пак ще се върнат там Това е силата на духа. Това е нещото, което може и днес да те зареди. Може да изглежда безкрайно далечно, безкрайно невероятно, но дава дух, дава сила, защото обръща душата.

Водещ: Знаете ли, преди години, когато Красимир Узунов ни говореше за Каймак-Чалан, първоначално ние не си давахме сметка за размера на стоицизма, на героизма, на самопожертвованието, което са имали нашите предци. Не можехме да си го представим. Аз си мисля, че и сега младите хора, ако заговорим за Каймак-Чалан и за подвига на тези 3000 войници и офицери, те няма да повярват. Те ще мислят, че това е някакъв мит, легенда. Легендата ли прави величието на Каймак-Чалан?

Константин Попов:Това е като някакъв филм на ужаса и на фантазиите. Като се отиде там и като се види, че това е една огромна скала, която събира ветровете, тъй като това е най-високият връх в тази околност, човек не може да си представи, че може да живее един-два дена. Там няма откъде да вземеш вода, носи се някъде отдолу. Там няма как да запалиш огън, няма, няма дърво, само скала. И в онези студени октомврийски дни, когато са се водили битките, как тези хора просто са живеели, аз не мога да си представя, как са копаели окопи. Днес се опитахме да сложим едни свещички в земята. Ние не можем да забодем свещите, да ги запалим. Там е скала. А те са копали окопи. 30 хиляди снаряда на ден са падали. Разрушавали са тези окопи, отблъсквали са нашите воини една, две, три атаки на ден, контраатаки, възстановяване на позиции. И пак копаят в скалата, за да има къде да се подслониш. Това е нещо уникално, това е нещо немислимо, това е нещо невероятно, дори е трудно да си го представиш. Затова трябва да се ходи там и трябва да видиш обстановката. И ние пак ще ходим и тази традиция няма да прекъсне. Аз вярвам в това.

Водещ: Връщайки се от Каймак-Чалан към всекидневието, кой е днес нашият връх, нашият Каймак-Чалан?

Константин Попов:Нашият връх е да преобърнем душите си, така че да се радваме, че сме заедно и да работим заедно. Да се обичаме, да вярваме един на друг, да имаме доверие един на друг. И да знаем, че когато сме заедно, тогава сме силни. Когато имаме една обща идея, тогава сме силни. А идеята не е толкова сложна. Това е една просперираща и благоденстваща българска държава.

Водещ: И в името на тази идея можем да прокопаем окопи дори върху скалата.

Константин Попов:Дано. Дано намерим силите на тези хора и да използваме този силен български гений да успеем и днес.