Военноинвалидите тачат царица Елеонора

16.09.2020 г. Военноинвалидите тачат царица Елеонора

 105 години, откакто българският държавен глава Цар Фердинанд I поема патронажа на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

Младши лейтенант от запаса Петър Велчев*

През 1913 -1915 г. у нас започва движение за организиране на пострадалите войници от войните. През 1913 г. е създадено първото дружество „Военноинвалид” в гр. София, а през 1915 г. е учреден Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите, за което по косвен път е помогнала и участвала и Нейно Величество царица Елеонора. Тя има заслуга Цар Фердинанд I, като Главнокомандващ на Българската войска да поема патронажа на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. С неговата благословия и подпис на 13 април 1915 г. излиза Указ № 45 на министъра на войната „Закон за привилегии на инвалиди, техните семейства и семействата на загиналите през време на войните от рани и болести, добити при изпълнение на отечествения дълг”.

По късно патронажът се предава и поема от Негово Величество Цар Борис III, а след него Цар Симеон II до 1945 г. След възстановяването на организацията ни през 1990 г. патронажът е възстановен от д-р Желю Желев – президент на Република България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. След него тази отговорност носят президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев. Всичко това дължим на тази прекрасна дама Нейно Величество Царица Елеонора Българска.

За нея народният поет Иван Вазов пише: „Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки. Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи”.

Уникална личност за времето си, а и за днешното! Нейният девиз е „Вярност и постоянство”. Тя е единствената жена шеф на полк. С височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който носи името „Полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.

Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на  12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната й воля е погребана до южната фасада на Боянската църква. Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).

На 12 септември се навършиха 103 г. от смъртта на Нейно Величество Елеонора Българска, съпруга на Негово Величество Цар Фердинанд I. Тя е родена на 22 август 1860 г. в Тшебехов, Полша, като дъщеря на принц Хейнрих четвърти Ройс цу Кьостриц и принцеса Луиза Ройс цу Грайц с името Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц и по-късно българска царица от 1908 до 1917 г., като втора съпруга на Цар Фердинанд I.

След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи нова съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка – Елеонора Ройс-Кьостриц, която е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Наред с това благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г.. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел, заплаща с лични средства, за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности. По-късно е погребана в двора на църквата.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри, самата тя е на фронта като милосърдна сестра.

Царицата подарява главното знаме на Македоно-одринското опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български Червен кръст. Царица Елеонора е основателка на подпомагащото го женско дружеството „Самарянка“.

*Авторът е председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите