Симеон Кудинов на 100 години! Фронтовак и признат стопански ръководител и общественик

20.09.2020 г. Симеон Кудинов на 100 години! Фронтовак и признат стопански ръководител и общественик

 Otbrana.com

След завръщането си от фронтовете на Втората световна война голямата част от бойците ни се включват активно в икономическото и общественото изграждане на България. Обикновено, когато говорим за ветераните се спираме на онази част от биографията им, която е свързана с войната. Десетки години след Победата над фашизма те градят Родината.  Един от тях е Симеон Маринов Кудинов от с. Брест, Плевенско. На 11 септември т.г. той навърши 100 години. Получи юбилейни медали от по повод 75 години от Втората световна война от министъра на отбраната  Красимир Каракачанов и председателя на Съюза на веетераните от войните доц. д-р Иван Сечанов. Вълнението на столетника  бе неописуемо. Той се просълзи, целуна отличията и благодари за признанието. А имаше защо. По-скоро на него трябва да му благодарим.

Но да започнем от войната.

Близо четири години от Охрид до Скопие! От 15 март 1941.г. е войник в Оряхово в 36-ти пехотен Козлодуйски полк. След 5 месеца заминава за София. В първи и шести пехотни полкове се сформира гранична част, която трябва да замине за 11-ти граничен участък в гр. Ресен, Македония. Сърбия, обаче, възпрепятства движението на влаковете и войниците са принудени да останат 3 месеца в София. Пристигат в Ресен и българският участък е настанен на квартира в Куратица, Охридско. Това село е изгорено по време на Илинденското въстание. Уволнява в началото на 1943г.

През тези размирни и бурни години, той,

българският граничар, е и стожер на местните хора.

Пазел ги е, помагал им е и те го уважали безкрайно. В района, освен наши войници имало  албански, италиански и гръцки. В резултат на тези обстоятелства и най-вече общуването си с по-възрастните и прогресивни хора от района, които са водли борба за освобождението от турско робство, Симеон Кудинов се ориентира и формира политически. ”Няма да забравя пролетта на 1942г., когато си отивах в домашен отпуск. На гара Битоля съм, а там се провежда депортирането на евреите от Македония. Тази покъртителна и ужасяваща картина е още пред очите ми…”, спомня си тогавашният български граничар.

След уволнението си от войската до 17 септември 1944., т.е. до заминаването на фронта, работи при родителите си. Помага и на интернирани мъже в с. Брест. На 24 септември 1944 г. вечерта неговата част пристига на гара Кюстендил.

Чакат да се стъмни и тръгват за Гюешево.

В този момент бойните действия се водят около Крива паланка. След нейното падане от 1 октомври нашите войски са разделени на две направления - ляво и дясно от главното шосе, водещо към Стражин, Страцин, река Пчиня, Куманово и Скопие. Целта е да нанасят постоянни удари по немските части, за да осуетят плановете им да се укрепят и изчакат  присъединяване на елитните части от Северна Африка и Гърция. В същото време други  части на противника се движат към Драма, Щип, Царево село и връх Свети Никола, за да ударят нашите войски по левия фланг.

За овладяването на Скопие

Командването на дивизията издава заповед за сформиране на щурмова група от 1 дружина от 36-ти полк,1 дружина от 29-ти полк и Пещерската партизанска бригада, голям брой щурмови оръдия,танкове и самолети. (Последните трябвало да осветяват през нощта за улеснение на нападението.)

Щурмът е насрочен за 18 срещу 19 ноември 1944 г. Нашите и македонските партизански части още рано сутринта щурмуват, влизат и превземат Скопие. За комендант е назначен полковник Панов.Същевременно се получава заповед да се приведе войската в готовност за участие във военен парад от 10.00 ч. на 19 ноември 1944 г., който трябвало да бъде приет от ген. Владимир Стойчев.

От югославското командване искат да се спре парадът. По-точно да се усуети влизането на войската в Скопие и да се изчака да се съберат техните части. Така нашите бойци са принудени да чакат под дъжда и мразовития вятър до 16. 00 ч. Въпреки всичко такива части не идват. Събират се представители на тяхното население, които изобщо не са водили битки. Парадът се провежда късно следобяд. Българското командване и представителите на 3-ти Украински фронт дават висока оценка. Започва подготовката за път, който минава по направление Скопие-Куманово-Пчиня-Крива паланка-Деве баир-гара Гюешево. Мнозина от убитите им другари са препратени до родните места с придружители, а други остават по братските македонски полета. ”Когато влязох в Крива паланка, отидох да се поклоня и отдам почит на моя загинал и погребан тук съселянин Никола Монов Кочев”, завършва спомените си за войната Симеон Кудинов.                                                        

След войната борбата продължава.

Вече на гражданския фронт. Симеон Кудинов е от онези стопански кадри, които са израснали и са се калили в революционната борба. От 6 март1945 г. до края на 1946 г. работи в селското читалище ”Никола Вапцаров” и местната задруга. През декември 1950 г. е избран за председател на Изпълкома на Общинския съвет на с. Брест. Като такъв                                                                                                                        работи до края на октомври 1956г. За тези шест годиини, като кмет, построява край селото пионерски лагер, здравен дом, парк за краткотраен отдих на площ от 100дка, в който има стадион, басейн, ресторант - градина и алеи за разходки.                    От 1 ноемви 1956 г.до края на ноември 1957 г.е председател на Потребителната кооперация. Като председател на ОФ - организацията в Брест е избран за делегат на 4-тия Конгрес на ОФ през февруари 1957 г. От явуари 1959 г. до февруари 1961 г. е бригадир на полевъдно-тракторна бригада, която извежда на челно място, за което получава награди. От февруари 1961 г. до октомври 1980г. отново е председател на Потребителната кооперация. Възражда я почти след фалит. Междувременно е  избран за председател на Стопанската кооперативна комисия. Уедряването  и приобщаването на Брестенската кооперация към Районната потребителна  кооперация в Гулянци внася някои изменения във функциите на председателя. Основните задачи, обаче, си остават грижата за снабдяване на селото със стоки, за развитието на търговската мрежа и за изкупуването на селскостопанска продукция.

Благодарение на активната дейност на Симеон Кудинов през 1974 г.

кооперацията в Брест е една от първите в окръга,

която основно преустроява и модернизира търговската си мрежа. Открити са магазини за текстил и трикотаж с открито излагане на стокит, магазин за обувки, за хранителни стоки    на самообслужване, модерен ресторант, голяма сладкарница и др. Обемът на стокооборота рязко се увеличава. През 1976 г.постига изпълнение на плана   107.4%. Добри успехи постига кооперацията и в останалите дейности. В хлепроизводството Кудинов въвежда използване на твърдо отпадъчно гориво, т.е. люспи от слънчоглед. Кооперацията под негово ръководство е била еталон във всяко едно отношение. На посещение в нея са идвали  ръководители от ЦКС от София, а те от своя страна са водили колеги от Унгария, бившите ГДР, ГФР, СССР и др. В продължение на своята  почти 20- годишна практика като председател той си изработва собствен   подход към кадрите и метод за решаване на стопанските задачи.

(Б.р. - Симеон Кудинов е родом от село Брест, Плевенско, но от години живее в град Стражица, област Велико Търново. Има 2 деца - дъщеря Йорданка и син Георги, който е пенсиониран военнослужещ. Има двама внуци - Симеон Караколев, който единствен носи неговото име и е наследил пътя и характера на дядо си да бъде обществена фигура. Симеон Караколев е председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Внучката Надя работи в системата на МВР. Четиримата правнука са Моника, Виктор, Пламена и Елена.)

Прави впечатление, че в мирните години Симеон Кудинов се разгръща на значително по-широк фронт. Изпълнявал е различни обществени функции

на доброволни начала:

председател на другарски съд; командир на доброволните отряди (ДОТ); председател на читалище; командир на общинския отряд по Гражданска отбрана; председател на общинската организация на ОФ. Факт, който се потвърждава и от неговите съселяни е, че през целия си съзнателен живот чрез своята трудова и обществена дейност Симеон Кудинов си е извоювал име на добър и инициативен стопански и кооперативен деятел, за което многократно е награждаван. Такива са ветераните от Втората световна война.  Затова получават  признание и награди и днес – 75 годиини от края на Втората световна война.

 (Материалът е подготвен със съдействието на дъщерята Йорданка Караколева. На своя стотен рожден ден, казва тя, Симеон Кудинов, беше много развълнуван за оказаното внимание и чест, целуна и погали всяко едно от отличията, сам духна свещичките на тортата си. Празникът беше изключително мил и вълнуващ и дори гостите от държавната и местната власт на моменти не сдържаха сълзите си.)