60 години Зенитно-ракетни войски са елитна школа за лидери

01.10.2020 г. 60 години Зенитно-ракетни войски са елитна школа за лидери

 Във войските в различно време служат двама президенти на България – Георги Първанов и Петър Стоянов, заместник-председателят на Народното събрание подполковник от запаса Емил Христов, днешните министри - Красимир Вълчев и проф. д-р Костадин Ангелов, представители на местната власт, ръководители на структурно-определящи направления в икономиката, науката, медицината, образованието и успешни бизнесмени. По повод юбилея се свързахме с част от тях с молба да отговорят на няколко блиц въпроси.

Ивайло Пашов

На 1 октомври т.се навършиха  60 години от създаването на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) от състава на Военновъздушните сили на Република България. През този период, освен като сигурен страж на родното небе, войските за ПВО се утвърждават и като една елитна школа, възпитаваща високи морално-волеви качества, бойно другарство и патриотизъм. През техните редици преминават хиляди наборни и кадрови военнослужещи, които нелеката служба и високи изисквания към бойната подготовка формират като отговорни отборни „играчи” и достойни граждани. От това „семейство” произлизат и много видни български общественици и военни лидери.

В ЗРВ преминават наборната си военна служба двама български  президенти и върховни главнокомандващи на страната (Георги Първанов и Петър Стоянов), министри (в т.ч. настоящият министър на отбраната Красимир Каракачанов), парламентаристи, представители на местната власт, ръководители на структурно-определящи направления в икономиката, науката, медицината, образованието и успешни бизнесмени. Във войските се изграждат и израстват и редица командири и специалисти, които завършват службата си на високи длъжности в системата на Министерството на отбраната, щабовете на ПВО и ВВС.

По повод юбилея се свързахме с част от тях с молба да отговорят на няколко блиц въпроси. Откликналите, провокирахме да си спомнят за службата. Попитахме ги с какво досега им със ЗРВ и колективния им дух е допринесъл за тяхното личностно изграждане. Дадохме им възможност да се обърнат към личния състав на войските, който днес пази небето на България. Споделеното от тях публикуваме в следващите редове.

 

Службата в Българската армия развива отговорността и солидарността

Георги Първанов, 3-ти президент на Република България (2002-2012 г.)

Роден е на 28 юни 1957 г. Дипломира се в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Работи като научен сътрудник е в Института за социална история, а през 1988 г. защитава докторска дисертация по история. Народен представител в 37--то, 38-то и 39-то Народно събрание. От декември 1996 г. до избирането му за президент е председател на БСП, а между 2014 - 2017 г. лидер на партията АБВ. Автор на монографии и десетки научни публикации по националния проблем и историята на българската социалдемокрация.

 

„Говорейки за военната служба не ми допада понятието „отбихте”, сякаш се отбива номер. А ние служихме здраво в поделението известно като „Ломски форт” (бивш обединен команден пункт за управление на силите на ЗРВ и бойната авиация от летище Доброславци – бел. авт.), което беше част от системата за отбрана на столицата. Времето беше 1975-1977 година.

Бях свързочник, в частност работех на релейна станция. Отговорността беше голяма, защото това се явяваше ключово звено във връзката между командния пункт (на Първа зенитно-ракетна бригада – бел. авт.) и бойните дивизиони. А тъй като бяхме малко хора, давахме и чести, и нелеки дежурства по охрана на поделението.

Разбира се, службата в българската армия закалява, свикнахме да преодоляваме и най-тежките препятствия. Ала на първо място развива отговорността. Където и да сме били, през деня или нощта, чуеше ли се сирената за тревога, за отрицателно време бяхме на бойния си пост. Друго важно качество, което формира е солидарността. Ние от нашата част и до днес се събираме, съхранили сме приятелските си отношения. Но този дух се пренесе и в професионалното ми поприще. В многобройните изпитания, които имах на различни позиции в страната, винаги съм бил отборен играч. Добрият екип е условие за успеха на всеки лидер.

По повод юбилея пожелавам на личния състав на войските здраве, късмет и да останат верни на добрите традиции от по-близкото и по-далечното минало!”

ЗРВ формират искрено другарство и добродетели

Бригаден генерал Ваньо Славеев, командир на 1-ва зенитно-ракетна бригада (2003-2012 г.)

Роден е през 1956 г. в град Криводол. През 1980 г. завършва ВНВАУ - Шумен със специалност „ПВО на страната” и започва службата си в 1-ва зенитно-ракетна бригада (1 зрбр). До 1996 г. преминава през всички командни длъжности от старши техник до зам. командир на бригада.В периода 1998 – 2002 г. заема командни постове в Корпус ПВО и Главния щаб на ВВС. През 2001 г. завършва Военната академия в София. От 2003 до декември 2012 г. е назначен за командир на 1-ва зенитно-ракетна бригада, като през юни 2006 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. През 2013 г. започва работа в инспектората на Министерството на отбраната. От 2016 г. е изпълнителен директор на Агенцията за борба с градушките.

 

 „Зенитно-ракетни войски са колективен род войска, който изисква създаване на колективи с искрени вътрешни взаимоотношения,  подкрепа и спазване на принципа на мускетарите „Един за всички, всички за един”. Това формира у човека добродетели и особена спойка между воинските команди. В никой друг родове войски не съм наблюдавал такава задружност, като в ЗРВ. Това е предизвикано от самото естество на службата, че ЗРК е колективен род оръжие и всеки зависи от другия. Но роля за това има и военното училище в Шумен, където в нашата подготовка се наблягаше върху изграждането на коректните отношения. Не случайно с повечето колеги сме добри приятели. Бивши  ЗеЕрВе-ийци няма!

През годините имах щастието да служа както на първите, така и на най-новите комплекси, приети на въоръжение във войските. Досегът с различните технологии ме формира като добър военен специалист и  инженер, което ми носи позитиви до днес.

Службата в ЗРВ сега не е много по-лека от някогашната. Хората във войските вече са по-малко, а техниката все така трябва да се поддържа, да се извършват стрелби. Дежурството, макар и по-облекчено е също толкова отговорно. До началото на 90-те години на миналия век обаче всички съседни държави завиждаха на системата за ПВО, която България имаше – системно обновявана и допълвана. В наши дни, съседните страни непрекъснато обновяват своето ПВО, като закупуват нови образци ЗРК и изграждат това, което ние имахме. Затова, освен да се радват на здраве и хубав живот, заедно със семействата си, пожелавам на колегите, рано или късно, също да се поздравят със съвременна бойна техника.

 

И в ПВО, и в живота, успехите зависят от единството

о.р. подполковник, инж. Емил Христов, заместник-председател на Народното събрание

 

Роден на 5 юни 1957 г. Завършва ВНВАУ – Шумен през 1979 г.. Следващата е изпратен на курс за усвояване на ЗРК „Круг” във Военната академия в Киев. Преминава през всички командни длъжности в  командир на пускова, началник на станция за насочване на ракетите, командир на стартова батарея, заместник-началник щаб  и началник щаб на дивизион, до командир на дивизион в 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада  (поделение 26180) в Стара Загора (от 2001 г. в състава на ЗРВ). Впоследствие служи в 61-ва Механизирана стрямска бригада в Карлово, където отговаря за покриване на изискванията на стандартите на НАТО. Завършил е Военната академия в София. Начело е на един от първите български контингенти в Босна. В периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към Командването на Многонационалните сили в Ирак. През 2009 г. напуска армията като подполковник  и се включва в политиката. Два мандата е председател на Общинския съвет в Стара Загора. Депутат  в 44-ото Народно събрание, а от април 2017 г. – негов заместник-председател.

 

За мен армията е тази, която подготвя хората за всичко. В ЗРВ индивидуализъм няма. Ако за един пилот той е приемлив в някаква степен, при нас, зенитните-ракетчици, всички трябва да работим заедно. Дори един от разчета да не е в унисон с другите, ако не се „чувстват” взаимно, нищо не се получава. Успехът зависи от целия колектив.

Това чувство за колективност, уважението към мнението на другия, желанието да помогнеш, се изгражда още от първите дни като офицер и ми помогна много. Армията, ЗРВ, съвместната колективна работа ме научиха да бъда близо до колегите и сподвижниците. Да си помагаме, да се държим и борим едни за други. И във въоръжените сили, и в политиката, да изоставяш и обричаш на провал хората, за да ги замениш със следващи, е грешен подход.

Не мисля, че съм правил жертви по време на службата си в ЗРВ, просто си вършех работата. Това, което правех като офицер от противовъздушната отбрана, това на което ме е научила службата, следвам и сега. Продължавам да съм на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата на колегите си. Намирам, че човекът, който съм в момента, го дължа на наученото във войските. Да бъдеш на разположение, да вършиш нещата, колкото можеш по-добре, да си с хората си!   

На всички - и на колегите от миналото, и на днешните –  желая здраве и да не забравят, че не само в ЗРВ, но и в живота е важно да имаш около себе си другари и съмишленици! Няма индивидуализъм, всичко днес се гради с усилията на всички. И в армията, и в политиката, и в живота, навсякъде трябва да се държим заедно! Много често напоследък ми се налага да припомням историята на България през  XIVвек,когато нашите управници са враждували помежду си. Ако тогава сме били по-единни нямаше по-късно да ни се налага да се борим за съединение и независимост, а Родината щеше изглежда по друг начин.

 

В ЗРВ се изграждат личности и висока нравственост

О.р.полковник Калин Халачев, командир на 2-ра зенитно-ракетна бригада (1992 – 1999 г.)

 

Роден е на 13 септември 1949 г. в Пловдив. Завършва ВНВАУ – Шумен през 1971 г. със специалност ЗРВ-СНР. Започва службата си като старши техник и офицер за насочване в дивизион от състава на 2-ра зенитно-ракетна бригада (2 зрбр). По-късно е началник на група в радиотехническа команда и началник-щаб на дивизион. През 1982 г. завършва военната академия ВКА ПВО „Георги Жуков” в Калинин (Твер) и е назначен за помощник началник-щаб по разузнаването и радиолокационното осигуряване в щаба на 2 зрбр.  През 1985 г. е повишен в командир на дивизион. От 1990 г. е главен инженер и заместник-командир на 2 зрбр, а в периода 1992 - 1999 г. – нейн командир. Завършва военната си кариера като зам. началник управление „Личен състав” в Главния щаб на ВВС през 2002г.

Трудната и отговорна служба в ЗРВ определено изгражда личности и добродетели. За мен лично качества, като другарство и взаимно уважение, взаимопомощ и колегиалност се формират когато осъзнаеш, че сам не можеш да изпълниш поставената задача. ЗРВ са колективен род войски, където всички специалисти свързочници, планшетисти, оператори, огневаци и шофьори, изпълнят своите задължения за постигане  на основна задача- поразяване на въздушния противник!

Всички войници, сержанти и старшини и офицери от ЗРВ служеха с чувство на отговорност и себеотдаване. Никой не живееше с мисълта, че това което изпълнява по поддържане на бойната техника и носене на непрекъснато бойно дежурство е някакво геройство или жертва. Надявам се, че всеки преминал през ЗРВ изпитва гордост, че е оставил частица от себе си в защита на въздушните граници на Република България!

Благодарен съм,че офицерската ми служба премина под ръководството на командири положили основите на ЗРВ - генерал-майор Стоян Шиндаров, полковниците Стефан Бобчев, Стефан Станев, Илия Илиев, Златко Лумбев, Петко Гочев Трифон Параскевов, Владимир Ников и Кунчо Царвуланов, генерал-майор Илия Илиев, подполковниците Илия Балтов, Русин Иванов, Кирил Губеров, Никола Милев, Любомир Опинчев, и много други. Някои от тях за съжаление не са между нас. Всички те са допринесли за моето развитие, като офицер от ЗРВ.

На преминалите през магията на ЗРВ желая здраве и благоденствие! На тези, които продължават да пазят небето на Република България желая здраве, щастливи дни и благополучие, за да поддържат и развиват Зенитно-ракетни войски!

 

Военната служба помага за изграждане социално-поведенчески умения

Красимир Вълчев, министър на образованието на Република България

 

Роден е на 9 юни 1975 г. в София. Завършва Икономически университет – Варна като магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк” – САЩ. Има сериозен опит в сферата на финансирането на образованието, оценка и наблюдение на изпълнението на европейските предприсъединителни програми. В периода 2002-2009 г. работи на различни длъжности в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода април-май 2017 г. е началник отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите. Избран е за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

 

 „Бях войник в поделение 26180 в Стара Загора (до юни 2001 г. в състава на Сухопътни войски, впоследствие – на ЗРВ на Военновъздушните сили - бел. авт.) от март 1995 г. до септември, 1996 г.  То беше въоръжено със зенитно-ракетни комплекси „Круг”. След като преминах обучения, бях определен за планшетист . Като такъв основните ми задачи бяха свързани с дежурства и готовност за реакция при обявена тревога. Функцията на планшетиста е да онагледи чертожно движението на самолетите на т. нар. “планшет” (стъкло с географска карта) и по този начин да подпомогне командирите във вземането на решения. Разбира се, изпълнявал съм и много други задачи, характерни за наборен военнослужещ.

Несъмнено, военната служба помогна за личностното ми развитие. Придобих и надградих редица умения - за работа в йерархична и комплексна среда, повишена концентрация. Тя безспорно помага и за изграждане на редица социално-поведенчески умения. Макар и затворен в рамките на поделението, войникът е част от едно общество.

От духа на колективизма във войските в личния живот и професионалната кариера може би пренесох уменията за координираната работа в екип и уважението към ролята и работата на другия, без която не можеш.

За празника, на личния състав на ЗРВ пожелавам здраве и сили! И нека да живеем в един по-спокоен и мирен свят, за което разчитаме и на Българската армия!”

 

Помнете традициите и ценете труда на колегите

О.р. полковник Танюш Желязков, командир на 3-та зенитно-ракетна бригада (2000-2007 г.)

 

Роден е на 4 февруари 1955 г. Завършва ВНВАУ – Шумен през 1978 г. със специалност ЗРВ (Зенитно-технически войски). Започва службата като старши техник и офицер за насочване в дивизион на 3-та зенитно-ракетна бригада (3 зрбр). Преминава през длъжностите началник на група от радиотехническа команда и заместник-командир по техническата част на частта. В периода 1984-1986 г. завършва Военната академия – София. Впоследствие е старши оператор в Оперативно отделение на 3 зрбр и командир на дивизион. От 1994-1999 г. е главен инженер на бригадата. 1999-2000 г. преминава генерал-щабен курс във Военната академия. Командир на 3 зрбр е от 2000 до 2007 г. Завършва военната си кариера през 2010 г. като заместник-командир на 1 зрбр. 

                                             

Службата в ЗРВ беше тежка и напрегната, но също предизвикателна и интересна. Имаше много добър воински колектив, с който несгодите се понасяха лесно и успявахме да се справяме с поставените задачи. Бяхме високо мотивирани и работехме с желание, защото ни беше поверена модерна за времето зенитно-ракетна техника, чието усвояване изискваше и задължаваше.

Във войските се научихме на отговорност, диспицлинираност, уважение към труда на всички специалисти от дивизионите. Така постигнахме сглобеност и като колектив, и като воински разчети. Когато екипът е отговорен, мотивиран, няма проблеми, които да не могат да бъдат решени.

Разбира се, заради войските се налагаше да правим и лични жертви. Нашата отдаденост на службата в името на България засягаше семействата ни, за които оставаше по-малко време. Ала бяхме млади и ангажираността не ни тежеше. Някак намирахме начин да компенсираме и балансирахме между работата и близките. Не съжалявам за нищо.

На тези, които ни учиха на службата и още се между нас, желая да са живи и здрави. На напусналите „строя” дължим уважение и благодарност. Нашите наследници призовавам да ценят приноса на предходните поколения, да пазят традициите и да се отнасят с отговорност към задълженията си, техниката и особено към колегите си. Защото хората са в основата на ЗРВ. От войника до полковника или генерала всички работят заедно в кабините или командните пунктове и всеки от тях допринася с нещо за общия успех.  

 

В ЗРВ научих какво е ред и отговорност за здравето и живота на другите

Проф. д-р Костадин Ангелов, министър на здравеопазването

Роден е на 7 юни 1977 г. Завършва Медицинския университет - София,  придобива две магистърски степени – по медицина (2004 г.) и по обществено здраве и здравен мениджмънт (2006 г.). Има и магистърска степен по финанси от УНСС– София (2015 г.). Професионалният му път започва през 2004 г. като лекар-ординатор в спешното отделение на Центъра за спешна медицинска помощ – София област на територията на УМБАЛ „Св. Анна". От 2006 г. е хирург в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска”. В периода 2008-2011 г. изпълнява длъжността главен административен лекар на същото лечебно заведение. От 2006 до 2011 г. е завеждащ Учебна дейност на Катедрата по хирургия към Медицинския университет – София. През 2013 г. поема поста директор на лечебното заведение. Награждаван е многократно. От края на юли т.г. е начело на Министерството на здравеопазването.

„Военната ми служба премина в периода 1997-1998 г.,  в санитарния пункт на свързочен (поделение 37790) и зенитно-ракетен полк (97-ми зрп, поделение 34600, въоръжено със зенитно-ракетни комплекси „Куб – бел. авт.) в Нова Загора.  Служих в едни кризисни години, когато България беше в сериозна икономическа криза и последваха съществени политически промени. Длъжността ми беше санитарен инструктор (ефрейтор) и отговарях за всичко, свързано със здравето на войниците. В т.ч. за качеството на храната, организирането на медицински обучения, оказване на медицински грижи.

Службата във войските възпитава качества, които освен, че са ключове за изграждането на личността, остават за цял живот. Научаването на ред и дисциплина ми помогнаха да стана  по подреден, отговорен и търпелив. Преди службата имах нагласата, че всичко трябва да става мигновено. Казармата ме научи, че дори нещата да не се случват според очакванията ни, човек не бива да се губи вярата, а трябва последователно и упорито да отстоява принципите и ценностите си. Друг капитал от тези години са стабилните приятелства, които  изградих. До ден-днешен поддържам контакт с много хора, които срещнах по време на военната служба. Сред тях и повечето от тогавашните ми командири.

Във войските се научаваш да работиш в един екип с различни хора и да носиш отговорност за здравето и живота. Разбираш, че ако допуснеш компромис или вземеш решение, което не е уместно рискуваш нечий живот. Така се възпитават отговорност, грижовност и ангажираност към ближния, към неговите радости и проблеми. Това са уроците, които получих в казармата и за които съм благодарен.

Предвид епидемичната обстановка, в която се намираме, пожелавам на хората от войските за ПВО най-вече да са здрави и да пазят себе си и своите близки. А извън този контекст - нека да вярват в силата и духа на българина. Благодарение на тях българската армия никога не е предавала бойните си знамена, а народът ни е способен да премине през всяко изпитание.