„А годините отлитат и сребро в косите вплитат, но остава вечно катерникът млад“

07.10.2020 г. „А годините отлитат и сребро в косите вплитат, но остава вечно катерникът млад“

 Капитан II ранг от запаса  Станчо Д. Станчев

Първи октомври е дата от календара,чакана с особенно вълнение от десетките офицери, старшини, матроси и военни служители, служили и работили в 10-та бригада ракетни и торпедни катери (БРТК). Ден посрещан с трепет и надежда за среща с приятели и другари по служба и съдба носили званието”катерник” които с чест и достойнство са се готвили готови и днес да защитят морето на България.

Тазгодишният 1 октомври бе особен- бригадата не съществуваща като съединение, но живее в паметта на ветераните с гордият устрем на катерите, с мощтта на оръжието си, с командата „тъй дръж” честват 50 годишнината от създаването и.

Созопол посрещна гости от София, Варна,Бургас и с активното отношение на общинското ръководство и неоценимата подкрепа на командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов днешният 1 октомври стана празник за целият град.

Денят започна с отдаване почит към паметта на капитан I ранг Милан Жеков Миланов - офицер и човек, оставил трайни следи в душите и сърцата на всички, които го познаваха. Започнал службата си като млад офицер в 9 ОДТКА –дивизиона, станал база за създаването на бригадата, израстнал до неин командир и след това до заестник- командващ на ВМФ. „Старият Милан, старшито” както го знаеха всички, офицер който можеше по човешки да разговаря с матроса и офицера. Той бе винаги готов да помогне на всеки, но и с желязна твърдост да произнесе командирското „заповядвам”и „реших”. Така остави своя следа в развитието на бригадата. Служил дълги години в гарнизон Созопол той и остана в Созопол, редом със сина си, загинал по време на учение като военнослужещ.

В 14.00 часа започна военен ритуал с участието на представителна част от пункта за базиране Атия с командир флотилен адмирал  Велко Велков. Пред паметната арка в центъра на Созопол капитан I ранг Дарин Попов, възпитаник на бригадата, прие строя с марша „Чеда сме ние на морето”, изпълнен от представителния духов оркестър на ВМС.

В словото си пред представителите на днешните ВМС, ветерани, граждани и гости на гр. Созопол капитан I ранг от запаса Кунчо Узунов с вълнение и трепет посочи основните етапи в развитието на бригадата. Създадена на 1 октомври 1970 г на базата на съществуващия до тогава 9 ОДКА, получила от тогавашния СССР модерна за времето си материална част, под командването на първите си командири капитн I ранг Илия Площаков и капитан I ранг Емил Станчев бригадата бързо се утвърди като боеспособно съединение готово с чест да изпълни всяка поставена му задача. Кап. Узунов посочи че традициите на 9-ти дивизион, личната отговорност, съчетана с колективния дух бяха в основата на създаване на бригадата.Също така той отбеляза,  че зад един натиск на кнопката за торпедния или ракетния залп и поразената мишена стои приносът на всеки офицер, старшина, матрос и военен служител. Всеки от тях на своя пост и своя участък е дал своя принос и стои в  основата за успехите на бригадата.

През 1975 година при проверката от щаба на тогавашното обединено командване на Варшавския договор, бригадата в сложна метеообстановка, на границата на позволеното за използване на оръжието, показа отлични резултати и представи достойно българския ВМФ, а и цялата тогавашна БНА.

В духа на тогавашната ни военна доктрина 10-та БРТК активно взаимодействуваше с побратимената 41 бригада ракетни катери в Севастопол и за отличните си успехи  бе обявена за „поделение на българо - съветската дружба”, като й бе връчен съветският военноморски флаг.

От името на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, поздравителен адрес прочете капитан I ранг Георгиев. Висока отговорност и професионализъм, влагането на душа и сърце в изпълнението на задачите, увереността, че защитата на отечеството е дълг и отговорност са в основата на успехите на бригадата, намерила достойното си място в историята на ВМС. И дълг на днешните военни моряци, се подчертава в адреса, е запазването на духа и традициите на съединението.

За нас жителите на Созопол, посочи в приветствието господин Румен Кисьов, заместник- кмета на общината, бригадата бе неразделна част от града. В дух на взаимна отговорност и разбирателство са решавани редица въпроси от общ интерес. Военните моряци не само утвърждаваха Созопол като гарнизон, но те издигаха авторитета и престижа на града. Поделението осигуряваше работа на много от жителите на Созопол. С извеждането на корабите през 2005 г. Созопол понесе голяма загуба, подчерта господин Кисьов. Но надеждата, че поделението ще бъде възродено е жива, както са живи паметта и признателността ни към военните моряци.

Адреси, подчертаващи значението на 10-та БРТК и уважението към нейния принос, бяха поднесени от командването на пункт за базиране в Атия, от областния и общински съвет на СОСЗР в Бургас и Созопол.

В знак на уважение и почит към паметта на загиналите във Втората световна война и при изпълнение на воинският дълг в мирно време, пред Паметната арка, бяха поднесени венци и цветя от името на командира на ВМС контраадмирал Михайлов, командването на пункт за базиране в Атия, общинското ръководство на Созопол и областното и общинско ръководство на СОСЗР, ветераните катерници и граждани на града.

След приключване на военния ритуал празникът продължи със среща на втераните катерници. И отново се потвърди истинският смисъл на любимата песен на катерниците „От Созопол до Мичурин”,  в която има и стих „ ...а годините отлитат и сребро в косите вплитат, но остава вечно катерникът млад...”

Бяха споделени много спомени, закачки а също така и тъга за тези, които напуснаха завинаги строя, но останаха в паметтта ни. Отправени бяха  заръки за поздрави към тези, които по различни причини не можаха да дойдат и увереност, че следващата година епидемиологичната обстановка ще бъде по добра и ще позволи по мащабно отбелязване на годишнината.

Всеобщо бе мнението капитан I ранг Георгиев и капитан I ранг от запаса Узунов да изкажат горещата благодарност на катерниците и гражданите на Созопол към началника на отбраната  адмирал Ефтимов и командира на ВМС контраадмирал Михайлов за проявеното уважение и стореното от тях за отпразнуването на годишнината. Пожелаха им лично здраве и успехи в службата им и молба да направят всичко по силите си за възстановяването на леките ударни сили, като неотделима част от ВМС на България.

Празникът завърши с концерт на Представителният духов оркестър на ВМС.  Тръгвайки си с автобуса за Варна, гледайки развълнуваните лица на колеги и приятели, останали да живеят в Созопол, си мислех вярно се пее в нашата песен   „...и остава зад кърмата пенеста следа..”. Следа има – 15 години след ликвидирането на катерите, 10-та БРТК съществува в паметта на хората, написали на постамента на катера проект 123 –К пред военноморският музей във Варна „ В знак на признателност към катерниците, защитавали морето на България”