Необходим е дългосрочен и стратегически подход към развитието на Българската армия

19.11.2020 г. Необходим е дългосрочен и стратегически подход към развитието на Българската армия

 Otbrana.com

Районният съвет на СОСЗР в столичния район „Люлин“ с председател полковник от запаса Георги Хараланов заявява в нарочно приета позиция преди второто четене на бюджета за 2021 г. становище за изграждане на силна, модерна и боеспособна българска армия. Също така споделя виждането, че модернизацията на българската армия е закъсняла  в днешните условия. През последните години българските въоръжени сили са силно подценени, като основна единица, гарантираща суверенитет, независимост и териториална цялост, смятат запасните и резервистите от най-големия район в столицата.

***

ПОЗИЦИЯ

на Районния съвет  на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) – район „Люлин“

Относно: Процесите за модернизация и развитие на въоръжените сили на Република България

Сигурността се променя като понятие и обхват в последните години. От свят с относително устойчива система на международни отношения и ред, той се превърна в силно нестабилен и генериращ несигурност.

Системата на международни отношения се променя под въздействието на няколко процеса. Като такива можем да посочим глобализацията, интернационализацията, миграцията, военните конфликти, влошаването на междудържавния диалог, развитието на тероризма, икономизирането на политиката, глобални процеси, свързани с климатични промени, продоволствие и други. Основните субекти, които участват във формирането на международната система са НАТО, Европейски съюз, Русия, САЩ, Китай, Турция като нов регионален играч, както и различни по размер и обхват международни, и регионални организации. Съвременните процеси и условия, в които българската държава действа, са силно динамични. Те са свързани с появата на кризи с различен характер по целия свят.

Средата на сигурност на държавата е съвкупност от условия в които функционира държавата. В нея се преплитат множество процеси и субекти на действие, които гарантират както социалната сигурност, така и на необходимите условия за развитие на националното стопанство.

Сигурността на България е функция от международната среда за сигурност. Един от основните нейни елементи  е  отбраната и българските въоръжени сили. Те са гарант на държавността, извор на национална гордост, самочувствие и достойнство. Въоръжените сили на Република България са тези, които гарантират териториалната цялост, суверенитет и независимост на страната, нейните институции и гражданите. Военната мощ на страната ни е тази, която заедно с други елементи могат да ни дадат международно признание, авторитет, в т. ч. и утвърждаването ни като регионален център, с цел постигане на устойчиво развитие и просперитет на страната.

Районният съвет на СОСЗР „р-н Люлин“ убедено счита, че новите реалности в международен и национален план водят до ново ниво на реализиране на основните задължения и на въоръжените сили.  Затова е необходимо спешно да бъде спряна ерозията и загубата на способности на българските въоръжени сили. Въпросът за развитието на българската армия е не само национален, но и свързан с ангажиментите на България, произтичащи от членството на страната в НАТО и ЕС. Спирането на упадъка в армията и изграждането на способности е национално отговорно решение.

Районният съвет на СОСЗР „р-н Люлин“ заявява ясно и последователно своята позиция за изграждане на силна, модерна и боеспособна българска армия. Също така споделя виждането, че модернизацията на българската армия е закъсняла  в днешните условия. През последните години българските въоръжени сили са силно подценени, като основна единица, гарантираща суверенитет, независимост и териториална цялост. Това обстоятелство намира израз в постоянно намаляване на разходите за отбрана от БВП и бюджета на Министерство на отбраната (с изключение на последната бюджетна година). Непоследователност и липсата на държавническо отношение доведоха българската армия до загуба на отбранителни способности и невъзможност да изпълнява своите конституционни задължения. Като вината за това в никакъв случай не е на достойните ни войници, сержанти, офицери и генерали, които въпреки трудностите успяват да съхранят високия български дух и отговорно изпълняват своя воински дълг.

Тревожно е все още  разпределението на приоритетните инвестиционни проекти между видовете Въоръжени сили, които ще се изпълняват със средствата, отпуснати на МО като капиталови разходи. Налице е тотално пренебрегване, отново и отново, на основния вид Въоръжени сили - Сухопътните войски. От 15 приоритетни проекта само един е за Сухопътни войски, три за КИС, три за ВМС и осем за ВВС. Докато за ВВС и ВМС проектите са разбити на лотове, директно по вид и марки въоръжения, то за Сухопътни войски е един всеобхващащ проект  "Модернизация на бронетанкова и автомобилна техника", което не означава нищо конкретно. Като се има предвид, че се изпълнява проектът за модернизация на танковете Т-72, мисли се за модернизация на БМП, която също е под въпрос, не става ясно какво ще се прави с останалото въоръжение на Сухопътни войски. В критично състояние са ЗРК "Оса", от модернизация и ремонт се нуждае реактивната артилерия в лицето на БМ-21 "Град". Нито една дума няма в програмите за модернизация и превъоръжаване на специалните войски - инженерни, ЯХБЗ и разузнавателните машини "Сова". Няма намерения за внедряване на автоматизирани системи за управление на огъня на артилерията. Сухопътните войски са заплашени да останат без надеждна огнева и специална поддръжка в близко бъдеще. Кого ще поддържат новите самолети и съществуващата авиационна техника, чието основно предназначение е да осигурява бойните действия на Сухопътните войски, ако те изгубят своите възможности?

Сухопътните войски пак са на опашката. Като се разгледа актуализираната средносрочна бюджетна програма за разходи по политики до 2024 г., се вижда спад на средствата, отделяни за сектора на отбраната, което не кореспондира с проекта за бюджет и с плановете. Дори се очаква спад за 2021 г. до 1,6% от БВП, вместо планираните 1,69%. А в следващите години до 2024 г. се предвиждат 1,5% разходи за отбрана. Вероятно отделните части на бюджет, средносрочни прогнози и консолидирана програма се изготвят от различни хора, които не общуват помежду си. Каквото и да означават тези числа, те предизвикват опасения, че ще се достигнат 2% разходи за отбрана до 2024 г.

Ето защо, национално отговорната позиция изисква дългосрочен и стратегически подход към развитие на българската армия, възстановяване и изграждане на нови отбранителни способности, съответстващи на променената международна среда.

Този подход налага ясно да се заяви, че ние подкрепяме модернизацията на българската армия, но под условие, че разходите за отбрана не надвишават 2% от БВП, и реализирането й се осъществява посредством офсетни програми и индустриално сътрудничество. Ще настояваме инвестираните средства за закупуване на ново въоръжение и техника, да се върнат в България по примера на страни като Полша и Румъния. Считаме, че българската отбранителна промишленост трябва да заеме своето място в процеса на изграждането, развитието и поддържането на отбранителните способности. Очакваме български фирми да се включат както в процеса на придобиване на въоръжение и техника, така и при поддържането на платформите през пълния им жизнен цикъл. Все по-важно се налага необходимостта да се търси трансфер на технологии, което ще осигури развитие на националната индустрията. Дълг на държавата е да създава необходимите условия българската отбранителна промишленост да укрепва позициите си на вече завоювани оръжейни пазари и да завоюва нови. Процесът на придобиване на нови способности и модернизиране на българските въоръжени сили трябва да бъде осъществяван прозрачно, при пълен контрол и отчетност.

В същото време, увеличените разходи за отбрана не трябва по никакъв начин да отнемат от парите за здравеопазване, образование, социални дейности и всички други, системно недофинансирани  сектори на българското общество. Дълг на всяко суверенно правителство е да се грижи в равна степен за здравето, образованието, социалния просперитет и сигурността на своите граждани. Това може да стане само с икономически растеж, борба с паралелната държава, независимо правосъдие и силни правоохранителни органи. Всичко това винаги е било приоритет и основно виждане пред Районния съвет и членовете на най-голямата районна организация в Столичната СОСЗР каквато е СОСЗР район „Люлин“.