В Сливен връчиха руски и български юбилейни медали

21.11.2020 г.  В Сливен връчиха руски и български юбилейни медали

 Полк. от запаса Божидар Борденяшки, председател на Обл. Съвет на СОСЗР-Сливен

На 19 ноември 20220 година в зала „Май” на Община Сливен се състоя скромно, но много мило тържество. На него представителите на Консулството на Руската федерация  във Варна, г-жа Оксана Сергеевна и г-н Генадий Карлов връчиха юбилейните медали на ветерани от войните на България, членове на Областния съвет на СВВБ-Сливен. Тържеството откри председателят на Съюза в Сливен полковник от запаса Николай Тодоров. Много топло и сърдечно Оксана Сергеевна приветства присъстващите ветерани - летецът-пилот Трифон Ковачев, доктор Емил Бежански, боецът-картечар Димитър Плачков и потомците на шестте живи ветерани от областта, чийто здравословен статус не им позволи да вземат непосредствено участие в събитието. Представителят на руското Консулство подчерта съществения принос на Българската армия за окончателния разгром на хитлеристка Германия, за ликвидирането на най-несправедливото и уродливо нещо каквото е войната и това че се подменя историята, така щото лидери на велики сили днес да говорят за другата, Третата световна.

На всички ветерани лично, а чрез техните близки и на останалите бяха връчени юбилейните медали „Победа”. Посмъртно медал получи и наскоро починалия на 99 - годишна възраст ветеран, Коста Русев. С особено задоволство се отбеляза, че между удостоените с юбилейния медал е и членът на Съюза на ветераните от град Нова 3агора, Стойчо Иванов Стойчев, който е на 104 години.

Ветеранът летец Трифон Ковачев чрез Оксана Сергеевна пожела да бъде поздравен неговият боен другар по време на войната капитан Татянов, ако, разбира се, е жив или близките му. Капитан Татянов е бил инструктор на летище ”Марино поле” край Карлово. Той е трябвало да предаде опита си на нашите летци, защото от немския „Месершмит” се налагало да се овладее пилотирането на Ил и Як, а по късно и на МиГ. Така се е породила дружбата между двамата военни аса, с годините не помръкнала и до днес.

Пандемията попречи на кмета на общината г-н Стефан Радев лично да вземе участие в събитието, но той направи всичко необходимо, за да се състои този паметен за всеки фронтовак и потомък ден, за което му благодарим. Областното ръководство на СВВБ в Сливен в лицето на неговия председател полк. Тодоров благодари на представителите на руското Консулство и на свой ред от името на Централния управителен съвет на Съюза връчи българския юбилеен медал на ветерана от Съветската армия г-жа Валентина Фьодоровна Куцова. С медала ЦУС удостои и своите почетни членове, г-жа Мариана Милева - директор на ППМГ”Добри Чинтулов”, която е и потомък на ветеран и директора на ПХГ „Дамян Дамянов” Желю Радев.

Убедени сме, че награждаването на нашите сънародници, герои-ветерани остави трайна следа в тяхното съзнание и това на близките им. То стана факт благодарение на настойчивостта на председателя на Обл.съвет на СВВБ-Сливен, а в ЦУС има генерал от запаса, чийто задължение беше именно това, да направи всичко възможно ветераните на България да получат признанието и на Русия.

Събитието ведно с фанфарите навява и някои тъжни мисли и изводи. Само пандемията ли е причината мероприятието да не бъде удостоено с вниманието на някои от заместниците на кмета? Веднага  възниква и друг въпрос: Така ли щеше да е ако представители на друга велика сила награждаваше ветераните? Сега причина е пандемията, а след като тя отшуми, дай Боже и ветераните напуснат този свят, ще има ли кой да провокира съзнанието на младите да се гордеят, че са българи, да им говори за историческата истина на събитията, освободена от политически клишета или патриотичното възпитание ще се подмени с други ценности, както сега тихомълком се подменя съдържанието на учебниците по история и литература?

Все пак оптимизмът надделява, защото преди пет години също имаше юбилейни медали. Те също така се връчваха тържествено, но тогава имаше много млади хора, които горяха от желание да се снимат за спомен с ветераните. Общината, Регионалният музей и Регионалното управление на образованието  заедно със Съюза приеха и осъществиха  мащабна програма след близо 25 години забравена признателност към участниците във Втората световна война. През въпросните 25 години нямаше пандемия. Дано сега само тя да е причината, а не политическият вятър на промяната и васалността на политическия ни елит.