Офицери родолюбци

25.11.2020 г. Офицери родолюбци

 Спирдон Спирдонов

Подполковник от запаса Иван Джунов завърши преди повече от 40 години Висшето народно военно артилерийски училище „Георги Димитров“ в Шумен. Неговата родолюбива дейност не е непозната на централните и местните врачански медии.  "Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване." Тази препоръка на безспорния войскови авторитет полк. Борис Драгнов сякаш е написана в ума и сърцето имено на този офицер от запаса, констатира преди няколко месеца в един от репортажите си БНР. След Висшето военно училище и 18 години служба в различни гарнизони той се връща в родния си град Враца.

Поводът за репортажа беше, че факти от историята на Врачанския гарнизон, сформиран през 1891 година, за първи път са събрани на едно място в книгата "Войскови живот и командири след Освобождението във Враца". Стегнато, по военному, нейният автор е подбрал документи и снимки за приноса на врачанските офицери и войници в продължение на няколко десетилетия от военната ни история. "Книгата обхваща един период от 1878 до трагичната есен на 1918 година - 40 години", обяснява пред "Хоризонт" подполковник Джунов.

Той решава да напише книгата заради годишнината от Първата световна война. Готвейки се за предавания в местния телевизионен ефир, Иван Джунов установил, че нищо не се знае за местния полк и за Враца като гарнизон, а във Враца, по думите му, винаги е имало войска. Основните полкове в България са 36 и за голяма част от тях има материали. За 35-и Врачански полк обаче имало само един материал - за бойната кампания в Добруджа, допълва офицерът. "Тук, в нашия град, е щабът на Шеста пехотна бдинска дивизия - дивизията на Северозапада с личен състав 48 022 човека. Това е огромна дивизия. Тя е трета по големина след Пловдив и Русе дивизиите. По-голяма е от Софийска, от Сливенска…“, казва той. Подполковникът възприема мисията си да събере архивните материали като част от родолюбието. И допълва: "Елемент на родолюбието е да се знаят тези огромни жертви, които са давани в тези войни за национално обединение. Да, сега идеалът може да е съвсем друг, но някога тези хора съвсем безкористно са отивали да воюват - за свободата на всички българи и да се обедини България."

Съвсем заслужено подполковник Джунов бе удостоен миналата година с юбилеен медал „100 години Първа световна война“ и грамота от министърът на отбраната Красимир Каракачанов при  представянето на книгата „Войскови живот и командири след Освобождението в гр. Враца. 35-и пехотен Врачански полк през войните за национално обединение (1912-1918)”. Изключително интересното четиво е издадено със средства осигурени от МО и Общински фонд „Култура“ от журналиста Иво Йорданов, и представлява първото задълбочено и обобщено изследване на военното дело във Враца.

„Стената“ – под това име във Враца е известен първият паметен знак, посветен на загиналите във войните за национално обединение, пише във в. „Северозапад“ Иван Джунов.  Мястото е пред Военния клуб от страната на НУ „Св. Софроний Врачански“. Паметната плоча е открита на 15 април 1927 г.  и е дело на родолюбивите офицери от Бдинския полк в града. Отбелязани са всички фамилни имена на загиналите офицери от Северозапада. Посочен е броят на убитите подофицери и войници. Подобни данни са изнесени и за запасните полкове. Става дума за около 5900 души.  След 9 септември 1944 г. плочите са складирани в мазето на врачанските казарми, но не са повредени. В средата на 80-те години при мащабен ремонт на ДНА, сега Военен клуб, са възстановени, пише подполковникът. По това време най-старши командир в гарнизона е генерал-майор Тодоров.  

Друг паметник, за който дава информация подполковник Джунов е „Лъвчето“, който е открит на 21 май 1931 г. Той е в памет на 196 офицери, подофицери и войници, загинали във войните за национално обединение. Издигнат е на западния край на някогашния жп гаров площад, а днес, поради инфраструктурни проекти, е на бул. „Васил Кънчов“. На „Лъвчето“ им отбелязани 18 исторически дати и 26 места на боеве и сражения. След шест месеца упорита и най-вече прецизна работа друг врачанец също офицер от запаса подполковник Цветомир Цеков, който установява точния брой на загиналите, ранените и починали в болници, безследно изчезнали и починали в плен. Тази огромна по обем работа, посочва подполковник Джунов, ще попадне в бъдеща книга с работно заглавие „Врачанският паметник – „Лъвчето“. Идеята е да бъде издадена за 90-годишнина от откриването на паметника – 21 май 2021 г. Тогава ще бъде отдадена почит и на 333 врачани, останали завинаги по фронтовете и бойните полета на Балканите.

Това е възпитаникът на Шуменското военно училище подполковник от запаса Иван Джунов. Родолюбец, който събира военната история на своя край.