Тревогата за резерва роди доброволната служба

18.12.2020 г. Тревогата за резерва роди доброволната служба

 Спирдон Спирдонов

Това, за което се говореше отдавна, стана факт в края на календарната година. Народното събрание се престраши и след определено забавяне гласува на второ четене промените в Закона за резерва на Въоръжените сили. За широката общественост  стана ясно, че се въвежда у нас доброволна военна служба. В него има мнения и „за“, и „против“. Впрочем, несъгласните народни представители бяха най-вече „въздържали се“. Не е тайна, че всички виждат проблема. И много точно го идентифицират. На първо място, това е

прибързаната раздяла с наборната военна служба.

Но това беше обяснимо, от гледна точка на навика ни да се покажем пред останалите или да бъдем като другите, дори да не сме убедени в добрия резултат. Изневерихме на схемата за постепенно преминаване към професионална армия, която беше заложена при някои промени на първия Закон за отбраната и Въоръжените сили. Така вече 12-13 години не разполагаме с най-масовия инструмент за военна подготовка на българските граждани. Държавата и обществото са длъжни да бият тревога. Доброволната военна служба, както повечето я наричат, а тя е срочна служба в доброволния резерва, беше замислена да помогне за

запълване на вакуума от хора

в системата на националната ни сигурност и отбрана. Не става дума за нищо друго, освен за подготовката на определен контингент наши съграждани доброволци от професионални военни специалисти. Шест месеца в строя, след което зачисляване в доброволния резерв или упражняване на правото за включване без конкурс в професионалната армия.

Главната цел, обаче е попълване на резерва.

Вярно е, че действащата армия страда от сериозен кадрови дефицит, но там възможностите за привличане на кандидати са доста по-големи. Ако са верни последните данни през миналата година са приети 729 войници, през тази 440, с предстоящо назначаване на още толкова, както съобщи в Комисията по отбрана заместник-миинистърът на отбраната Анатолий Величков. А анализите прогнозират, че в рамките на следващите 10 – 15 г. Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военните формирования. Прокламирната в близките години назад малка, мобилна и добре въоръжена армия, трябваше да разчита на окомплектован и боеспособен резерв.  За размисъл в тази насока ще цитирам един абзац от Доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2019 г.  „По отношение на резерва бяха обявени две заповеди за набиране на български граждани за доброволния резерв с над 1000 длъжности, съответно за български граждани, освободени от военна служба, без провеждане на конкурс и за български граждани с провеждане на конкурс. Договори за служба в доброволния резерв бяха подписани с 36 души. През 2019 г. сключените договори за служба в доброволния резерв на въоръжените сили се задържат на едно и също ниво, за разлика от предходните две години, когато устойчиво намаляваха. Въпреки това, броят на резервистите остава далеч по-нисък от планираните за 2019 г. 1000 човека. В края на 2019 г. те бяха само 410.“  Според „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България - 2020“ сега трябваше да имаме доброволен резерв с численост от 3000 души?! Не е без значение и записаното в управленската програма на това правителство: „Формиране на доброволчески батальони в състава на Единния център за начална военна подготовка  в Плевен, и Центъра за подготовка на специалисти в Сливен. Регламентиране на реда и условията за тяхното финансиране и осигуряване, попълване, подготовка, активиране, развръщане и използване в операции на въоръжените сили.“

Трябва да се знае, обаче,  че

този нов вид военна служба, не е панацея.

Само тя няма да реши проблемите на резерва. Необходимо е да заработи на пълни обороти цялостната система за набиране на хора и техника в резерва и запаса, за което бяха гласувани още промени в този закон, макар че в информационно отношение те остават на заден план, което не е добре. И тук отговорността не бива да е само на Министерството на отбраната и неговите структури. Точно за това тези промени на закона дават на Централното военно окръжие  (ЦВО) статут на самостоятелно юридическо лице. Смята се, че така ще се улесни неговата работа с другите министерства, областните и общинските администрации.

Законът дава

нова светлина и за т.нар. военно обучение в училищата.

В настоящия момент учениците в девети и десети клас се обучават за придобиване на знания, свързани със защитата на родината, с оцеляване при кризи от военен характер, както и за усвояване на знания за мисиите и задачите на въоръжените сили. Със закона се въвежда по-гъвкав подход, който да е по-изгоден както от гледна точка на структурирането на учебната програма, така и с оглед натовареността на учениците. Предвижда се възможност за обучение за защита на отечеството в рамките на не по-малко от десет учебни часа от определените часове на класа по време на етапите за придобиване на средно образование. Определя се възможност за допълнително обучение, извън часовете на класа, което би могло да се осъществява в избираеми и/или факултативни учебни часове.

Всичко това, както и други инструменти, като възможността българските граждани със статус на студенти, обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“, и тези с висше образование да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, биха могли да доведат до определени резултати.

Има, обаче, много да се наваксва.

Накрая ще си позволя да коментирам нещо, което би трябвало да дразни хората. След приеменето на закона националните медии масово излязоха с новината, че депутатите приели доброволната казарма. Няма как сградите в едно военно формирование да са доброволни. Става дума за служба в интерес на защитата на страната и тя едва ли трябва да се отъждествява по такъв начин. Впрочем, това е още един белег за натрупаната през годините отчужденост на българите от армията и нейните проблеми. Наборната военна служба е тая, която поддържаше връзката между народа и армията, както се казваше тогава. Сега не е така. Поради това е много трудно на професионално занимаващите се с разрешаването на тези проблеми. Обществото е длъжно да им помага.