Офицерът - човек на честта (Първа част)

08.01.2021 г. Офицерът - човек на честта (Първа част)

 Ценностната система ражда синергичен ефект. Има ли в правния мир евроатлантически  ценности?  Кодексът на честта - отживелица или своеобразен компас и конституция на съвременния офицер?

Генерал-майор от запаса д-р Стоимен Стоименов

Връщам се отново на темата за честта на пагона на българския офицер като този път я изследвам в светлината на резултатите от проведения през миналата година Преглед на отбраната.

На тази тематика посветих поредица от статии, публикувани през 2019  и 2020 години. Впоследствие ги поместих с незначителни изменения и допълнения в новата ми книга „За честта на пагона“, която излезе от печат в края на 2020 година. В посочените материали правя конкретни предложения за нов подход в  работата с офицерския корпус с цел излизане от кадровия колапс, за издигане престижа на офицерската професия и най-вече за възстановяване блясъка и честта на офицерския пагон. Тревожното състояние на работата с човешкия фактор и натрупаните през последните години  проблеми с окомплектоването на армията изискваха тази проблематика да заеме приоритетно място в Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност, Стратегическия преглед на отбраната  и Прегледа на отбраната.

Основателно беше очакването за сериозно държавническо отношение при осъществяването на прегледите от страна на компетентните органи и институции. Надявах се, че на основата на прегледите, ще се вземат стратегически решения в областта на сигурността и отбраната на страната, ще се подготви реалистична визия за работата с офицерския корпус и ще се приемат ресурсно осигурени програми и планове за  излизане на армията от създалата се проблемна ситуация.

На 21. 12. 2020 г. Министерството на отбраната помести на своята страница в интернет за обществено обсъждане „плода“ роден от стратегическите прегледи- „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“. Обобщаващият доклад от Стратегическите прегледи, срокът, за чието изготвяне изтече на 10 ноември миналата година, все още не е направен публично достояние. Затова тук се позовавам само на резултатите от Прегледа на отбраната.

 Може да се каже, че в проекта на Програмата приоритетни въпроси свързани с офицерския корпус са намерили място, но някак си това е направено по-общо и декларативно. Разбирам, че това е програмен стратегически документ.  Но когато в него се говори за хората, най-ценния капитал на държавата, има нужда от конкретика и прилагане на диференциран подход при определяне на задачите. Действително в „Приоритетите на отбранителната политика е посочено като приоритет „Ангажирането към хората в отбраната, които са най-важния компонент на отбранителните способности“. В точка 5 на Програмата, „Желано крайно състояние на отбранителните способности на въоръжените сили 2032“  е поставена задачата „...за преодоляване на големия брой вакантни длъжности“, като са посочени и инстументите за постигане на тази цел. Във връзка с човешкия потенциал са поставени задачи по въпросите свързани с подбора и кариерното развитие на кадрите, на военното образование и социалната политика.

Това е добре, но не ми харесва, че в раздела на Програмата „Хората в отбраната“, който е естественото място за разработване на  възлови въпроси свързани с кадровия потенциал на армията, думата офицер не се споменава нито един път. Хора в отбраната много и най-различни. Офицерският корпус е „черешката на тортата“. Той не може и не трябва при определяне на задачите да бъде поставян на общо основание в кюпа. Офицерският корпус е гръбнакът на въоръжените сили. Затова следва да бъде приоритет на приоритетите работата за неговото възпитание в духа на националните традиции, за изграждане на неговата ценностна система, мотивация и готовност да развива отбранителните способности на родните въоръжени сили, какъвто е смисълът и целта на Програмата. Точно заради това се създава   неприятното чувство, че в Програмата не е добре защитена азбучната истина, която казва, че без наличен, подготвен и отдаден на войнския дълг офицерски корпус и най-хубавите програми остават на хартия.

За оценка на двата Стратегически прегледа и на Прегледа на отбраната в този материал е рано да говоря. Не че няма какво да се каже за тяхната организация, ръководство и провеждане в условията на пандемията. По-скоро не е моя работа, пък и не разполагам с необходимата информация и  експертиза, за да правя цялостна оценка на тези важни държавни стратегически документи.

Затова изказвам мнение само по въпроса как в „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Р. България 2032“ е отразена темата за изграждането и възпитанието на офицерския корпус в условията на кадровия колабс, за офицерската професия и честта на пагона на българското офицерство.

Въпросът за

престижа на офицерската професия и за органически свързания с него проблем за честта на пагона

кореспондира пряко с целта на Програмата - изграждане и развитие на отбранителните способности на въоръжените сили. Това са въпроси, стоящи в основата на военната мощ на армията. Отварям  Доктрината на въоръжените сили на  Р. България и в точка 50 чета: „Военната мощ се генерира от три взаимносвързани компонента: концептуален, морален и физически. Ако не е налице един от тях, това води до липса на военна мощ“. Отивам на точка 55, в която пише: Моралният компонент осигурява волята, необходима за използване на военната мощ. Той зависи от културата и морала на личния състав във въоръжените сили, лидерските качества и ефективността на мениджмънта на командирите и началниците от всички степени. Моралният компонент се изгражда и поддържа чрез целенасочена подготовка и възпитание в честност, дисциплина, самоуважение, вяра в правотата на общата кауза.... Моралният компонент се състои от три основни елемента: мотивация, лидерство и мениджмънт“. Изкушавам се все в тази връзка да цитирам и казаното за ролята на човешкия фактор във войната от най-колоритния и най-виден американски военен лидер през Втората световна война генерал Джордж Патън. Той казва: „Войните се водят с оръжия, но се печелят от хората. Именно духът на хората ...е този, който печели победата ...Винаги помнете, че човекът е единствената военна машина, която може да спечели войната. Да имаш добро оборудване е хубаво нещо, но хората са по-важни“.

Видно е, че съм на прав път с лансираните тези за първостепенното значение на духовния фактор и особено на офицерския корпус, на неговата морална подготовка за ефективна дейност по изграждането на необходимите отбранителни способности.

 Подминатият или по-точно  недооценен  в Проектопрограмата

морален компонент на военната мощ

 е една от основните причини да се върна още един път на темата за офицерския корпус, за престижа на офицерската професия и най-вече- за отстояването и защитата честта на офицерския пагон и мундир.

В книгата ми „За честта на пагона“ е изложена подробно и аргументирано моята гледна точка по тази  проблематика.  Затова няма да се повтарям, а ще обогатя изложените тези и виждания като този път ще погледна на нещата от друг ъгъл. Поставям въпроса за престижа на офицерската професия през призмата на ценностната система на българското офицерство като акцентирам в частност на въпроса за вписването на войнската чест в ценностната система на съвремените български офицери. И още - какви са аргументите в защита на моето виждане, че мястото на честта на пагона е в центъра на ценностната система и че е ценността на офицерските ценности.

Нека почертая, че с този материал все пак, макар и скромно, се включвам  в общественото обсъждане на Програмата за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили 2032.

Няма да е грешка ако се каже, че въпросът за ролята и значението на

ценностната система на българския офицер в условията на демокрацията

 до голяма степен е подценен и не намира полагащото му се място в работата за изграждането и развитието на офицерския корпус.

Известно е, че ценностната система е съвкупност от етични ценности, морални приоритети и начин на мислене, които служат като стандарт за определяне и насочване поведение на отделния човек, общността и обществото при всички възможни ситуации. Ценностната система в армията и отделните ценности които тя обединява се регламентират със закони, правилници, наредби, инструкции и най-вече с  морални или етични кодекси за поведението на служителите. По този начин Системата и ценностите  се превръщат в задължителни.

От своя страна, личната ценностна система осигурява вътрешното знание на човека за това кое е добро или лошо, важно или маловажно, красиво или грозно и т.н. Тези знания се наричат ценности. Те генерират поведението на личността. Ценностите са важни и трайни убеждения или идеали. Те могат да се нарекат компас, който сочи правилната посока. При личност, която е наясно със своята житейска философия, има съответствие между думи и дела, между житейските ценности и постъпки. Според израелския учен Ш. Шварц, автор на най-комплексния модел на ценностната система, ценността е желана цел, която функционира като ръководен принцип в живота на хората и обществото.

 Започналата в годините на прехода социална промяна се съпътства с тотална криза на ценностите. Някои учени и специалисти по тази проблематика заговориха, че България е изпаднала в морален вакуум. Дори сега, повече от 30 години след промяната на 10 ноември 1989 г., българската нация продължава да се намира в тежко болестно състояние. Запазват се и набират скорост редица негативни социални явления като отчуждение от политиката, пасивна гражданственост, разделение и конфронтация в обществото, затваряне в семейството, стряскаща битовата престъпност, несигурност, липса на хуманизъм и състрадание в междуличностните отношения. Обезценяват се някои ключови и общоприети ценностите като труда, образованието и семейството. Те  не се възприемат от мнозина като ценности и обществено благо. За по-голямата част от българския народ равенството, политическата свобода, традициите са загубили своята значимост. Живеем във време на нравствен дефицит и бездуховност. За българските граждани, които напуснаха страната и живеят в съответствие с ценностите на обществата, където пребивават, любовта към Отечество и Родина става спорна ценност. Дори, според изследване на Галъп интернешънъл, само един от четири български граждани е готов да се сражава с оръжие в ръка за защитата на Родината. Мрачна и тъжна, но  истинска за голямо съжаление картина.

Личният състав на армията, в това число и офицерският корпус, са неразделна част от българския народ. Те не са отделени от народа с китайска стена. Затова е съвсем естествено посочените проблеми в обществения живот и в ценностната система  да се отнасят в пълна степен и за военнослужещите от въоръжените сили.

Наред с това, демонтирането на системата за национална сигурност, функционираща при социализма, в това число и осъществяваните реформи и трансформации в армията, доведоха до същностни промени в мотивацията, чувството за дълг, отношението  към службата и социалния статус на офицерския състав. Най-сериозно влияние върху ценностната система на офицерския корпус оказаха масовите съкращения и чистката във въоръжените сили, закриването на десетки гарнизони, орязване на социални придобивки, размяната на местата на приятеля и врага, премахване на наборната служба и преминаване към професионална армия, прекъсване на връзката народ-армия, замиране на възпитателната, социалната и културната функция на армията по отношение на младото поколение и населението и,         не на последно място, кадровият колапс, решение на който засега не се намира.

Последствията от реформите и трансформациите са добре известни. Те  оказаха своето много сериозно влияние върху ценностната система на офицерския корпус. Старата  ценностна система се рушеше, а не се знаеше какво точно идва на смяна. Това състояние в науката се определя като ценностна криза. В армията не се извърши научно-обоснована реорганизация на ценностната система на офицерския корпус при прехода от тоталитаризъм към демокрация. Може да се каже, че процесът на промяната беше стихиен, нещата бяха оставени на самотек. Не се проведоха представителни социологически изследвания по основни въпроси, свързани с ценностната система в армията. Не се използват постиженията на психологията за изграждане на такава ценностна система, която да е адекватна на новите реалности в армията, особено след приемането ни за пълноправен член на Алианса. Не се изгради в това отношение модел на новата ценностна система, поради което няма единно виждане кои ценности се включват в Системата, кои са основните от тях, мястото, което заемат материалните и нематериални ценности т.н.

Не разполагам с актуална информация как се формира, развива и функционира ценностната система на офицерския корпус в условията на кадровия колапс във въоръжените сили. Тази тема не присъства и в проекта на Програма за отбранителните способности на въоръжените сили. А въпросите, свързани с ценностната система са много, кой от кой по-важен и актуален. Ето само някой от тях:  

Налице ли е обвързаност на ценностите на офицерите с мисиите и функциите на армията и благоприятстват ли тяхната реализация? С какви инструменти командирите формират и развиват ценностите на своите подчинени и как ги обвързват с отбранителните способности? Каква е връзката между ценности и поведение, или с други думи казано - функционират ли ценностите като непосредствен подбудител и мотив на дейността на офицера? Отчита ли се, и още по-важно, управлява ли се процесът на преход от материалните към постматериалните ценности и в каква степен универсалните човешки потребности влияят на личните ценности и на развитието на Системата като цяло? Има ли утвърден подход и мениджмънт на работата по изграждане и възпитание на ценности в професионалните войници, защото разликата в сравнение с наборните войници е много съществена. Наборните войници постъпваха в армията с незавършени процеси по формиране на качествата на мъжа, започнати в семейството и училището. Затова усилията на командирите бяха насочени за изграждане на необходимите ценности, на воински и граждански добродетели и завършване на процесите на възмъжаване. При професионалните войници тези процеси нормално са  завършили, защото е известно, че личностните ценности се изграждат в три периода: първи до 7 годишна възраст, втори от 7 до 13 г. и трети от 13 до 21 години. Така възниква още една задача свързана с приоритетите по изграждане на ценностите на съвременния професионален войник.

Както се вижда на дневен ред са твърде много въпроси, свързани с  повишаване ролята на ценностната система в живота на армията и конкретно по изграждане на лидерски качества и умения в офицерския състав. При това трябва да се има предвид , че динамиката на живота и на средата за сигурност водят до непостоянство на социалните ценности. Офицерите трябва да се учат и възпитават да приемат новите реалности и носените от тях идеи, да ревизират отношенията си към случващото се в армейския живот, следвайки „линията“ – цел-мотив-резултат и на тази основа да заменят старите с новите ценности.

Ценностната система, като всяка социална система, има динамичен характер. Нейната йерархия, взаимната свързаност между отделните ценности, инертността, степента на изменчивост, достъпът на външно влияние се променят във времето.

Неизбежно възникват конфликти между отделните ценности, както и между личните и общите войнски ценности.

Нужна е бърза адаптация на ценностите на офицерите към възникващи жизненоважни обстоятелства. Човешкото поведение, като сложна проява на жизнедейност, зависи от редица фактори, които засилват или отслабват мотивационната сила на ценностите.

Важен е въпроса за регулацията на ценностите и на поведението на тяхните носители. В социалистическата армия имаше регулатори в лицето на партийните и комсомолски организации, на офицерските събрания и офицерските съдилища на честта, които при нужда реагираха на възникнали ситуации. Сега командирът-единоначалник е сам и всичко ляга на неговите плещи. Липсата на обществен контрол върху дейността и поведенето на командирите крие риск от деформации.

(Продължава)