Офицерът - човек на честта (Втора част)

08.01.2021 г. Офицерът - човек на честта (Втора част)

 Ценностната система ражда синергичен ефект. Има ли в правния мир евроатлантически  ценности?  Кодексът на честта - отживелица или своеобразен компас и конституция на съвременния офицер?

Генерал-майор от запаса д-р Стоимен Стоименов

 През всичките години на прехода много говорим и пишем за модернизация на въоръжението и бойната техника.Това е правилно, но липсва синхрона с „модернизацията“ на хората, която задача остава на по-заден план, въпреки първостепенната роля на човешкия фактор.

В тази връзка може да се направи същата констатация и за възпитателната работа в армията. По своята същност тя е процес на овладяване на ценности и критерии за тяхното оценяване, на норми и стандарти на поведение, които формират човека като личност. И тук в името на някакви имагинерни цели, заедно с мръсната вода, изхвърлихме и бебето от коритото.

Прегледът на ръководни и работни документи на МО показва, че в тях почти не присъства темата за ценностната система.  Тя не се споменава и при публичното говорене на висши представители на политическото и военното ръководство на въоръжените сили. Опитът показва, че за сметка на това има ценности, с които като че ли се прави опит за изчерпване на ценностната система като цяло. И така  стигаме до нещо много важно, до така наречения синергичен ефект. Известно е, че ефектът на системата е по-голям от сбора на ефектите на отделните съставки при тяхното самостоятелно фунциониране. Затова е важно и необходимо, при изграждането на офицерския състав, да се прилага системния подход, а въпросите на ценностната система да заемат полагащото им се място в армейския живот.

Има ценности, за които се  пише и говори непрекъснато. В най-голяма степен това се отнася до лидерството и евроатлантическите ценности, които са изведени като основни приоритети на работата с българските офицери. На тези две ценности аз отделих подобаващо внимание в книгата ми „За честта на пагона“. Разработих ги задълбочено в рамките на моите познания и разбирания. Напълно споделям ведущата роля на

лидерството

 в ценностната система на офицерския корпус. Никак не е случайно, че лидерството е единствената ценност, намираща място сред осемте елемента на отбранителните способности, т.е. лидерството е отбранителна способност. Лидерството е неразривно свързано с качеството „чест на пагона“. Някои учени извеждат войнската чест като първи принцип на лидерството. И действително, не може да бъде истински военен лидер този, който е потъпкал честта на своя пагон и е опетнил своя мундир. Честта на пагона е светилището на офицера, мерило за неговата войнска чест, доблест, достойнство и благородство.

Към казаното за характеристиките на лидерството във въоръжените сили бих добавил само с по едно изречение още следното:

 - лидерството е философия на живота на българския офицер;

 - лидерството е действие и поведение;

- военният лидер е визионер. Лидерът вижда и създава желаното бъдеще, свързва го с настоящето и повежда подчинените си по пътя за постигане на крайната цел;

- лидерството е преди всичко процес на социално влияние и фокусирано действие, насочено към постигане на висока цел. В този смисъл лидери в своите формирования са не само старшите командири и началници, а и всички по-долустоящи в йерархията офицери, ако в тях са изградени и възпитани необходимите за водачите качества и способности;

 - военният лидер е сърцевед. Лидерството означава да умееш да работиш с подчинените, да ги печелиш за твоята кауза, те да я приемат като своя и да работят за нейното постигане;

- лидерът е пример за подражание навсякъде и във всичко.  

Що се отнася до

евроатлантическите ценности,

нещата, за разлика от лидерството, стоят по коренно различен  начин. И аз съм изложил аргументите си за тази оценка.

Вече доста години в публичното пространство до втръсване ни се натрапват съжденията за пословичните западни ценности, за българския цивилизационен избор, за необходимостта да се стремим към европейско мислене и поведение, да се гордеем, че вече сме европейци, все едно, че довчера сме били африканци.  Повтарянето, по повод и без повод, на мантрата, че изповядващите евроатлантическите ценности са истинските европейци и атлантици има обратен ефект. То отблъсква и води до обезценяване на самите ценности. Резултатът от това прекалено афиширане пред нашите нови приятели на привързаността ни към евроатлантическите ценности вече става проблем за самите ценности. Винаги съм мислил, че нашите партньори се отвращават от поведението на   хора, които грубо им се докарват, демонстрирайки своят слугински манталитет. Не вярвам, било то американец или европеец, да имат доверие и уважение към хора, които не уважават себе си.

В основополагащи документи на НАТО и ЕС като неизменни ценности са посочват „свободата, демокрацията, човешките права и върховенството на закона“. И аз моля родните политици да кажат коя от тези ценности не се съдържа в Конституцията на Р. България. Всички те присъстват в основния закон на страната, приет преди 30 години. Това „натягане“ говори освен за раболепие пред „новия голям брат“ и за национален нихилизъм и чуждопоклонство, за липса на лична чест и достойнство.  Наблюдаваме как  универсалните ценности, прокламирани още в Библейски времена и възприети  от човечеството, каквито са свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, търпимост, хуманизъм, също се прокламират като западни ценности. Обидно е да ни убеждават колко горди трябва да бъдем за това, че споделяме евроатлантическите ценности, че това е показател за интелигентност, напредничаво мислене и демократичност.

А каква е истината?  Истина е, че терминът „евроатлантически ценности“ не се среща в класацията на юридическите термини на ООН, че държави, които държат на своя суверенитет и национално достойнство като например Франция и Германия, не го употребяват. Говорейки за произхода и дълбоката същност на този термин, известният български писател Димитър Недков припомня, че в черновата на учредителния акт на Северноатлантическия пакт е имало текст със следното съдържание: „Под формата на евроатлантически ценности се обяснява заемането на територия чрез военна сила и военни действия на страни, които не са членки на този пакт“. А нямаме ли основание да твърдим, че това разбиране на евроатлантическите ценности, макар да не фигурира в оригиналния текст на Вашингтонския договор, не е забравено, за което говорят войните в Ирак, бивша Югославия, Афганистан, Сирия, Либия „арабската пролет“, където се проля кръвта на хиляди невинни и мирни граждани, в това число на жени и деца. Та има ли някой, който да не знае как, по вина на кой и защо се стигна до мигрантската вълна, която заля Европа и застрашава сигурността на европейските народи. Военните действия на НАТО и на отделни страни - членки също ли са проява на евроатлантически ценности? А нахлуването и погрома за голямо съжаление  на Конгреса на САЩ на 6 януари, наречен ден на позора, и то ли е атлантическа ценност, която трябва да изповядваме, защото се случва в най-голямата демокрация? Азбучна истина е, че ценността по дефиниция винаги е нещо  добро, нещо хуманно. Тогава за какво говорим?

 Ами говорим, разбира се не всички,  за неща, в които не вярваме, самозалъгваме се и подвеждаме и околните.  Истината е, че  в реалния живот и в правния мир евроатлантически ценности не съществуват. Това понятие трябва да излезе от употреба. Афишираните като евроатлантически ценности са общочовешки и национални ценности и няма защо да ги преиначаваме и  да ставаме кръстници. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Това ще бъде достойно поведение на достойни българи. Казвам честно и откровено какво мисля по проблема и смятам, че много сънародници мислят като мен. И още нещо. Отричането на понятието  евроатлантическите ценности съвсем не значи, че отричам и европейската и евроатлантическа интеграция на България. Това са съвсем различни неща. В наше време, при сегашните реалности, участието ни в колективните системи за отбрана и сигурност е обективна необходимост. Само че и в това отношение трябва да се поддържа баланс между  сигурност и суверенитет, да не се пресичат определени по волята на суверена червени линии. Има въпроси на политиката за сигурност и за участието ни в двустранното и многостранно сътрудничество, по които решенията трябва да се вземат единствено и само в София. Националният интерес стои по-високо от колективните и чуждодържавните интереси. Това трябва да е неотменим закон за политици и държавници, ако искат да бъдат запомнени с добро и да останат в историята като достойни български управници.

Много важен и от принципен характер е въпросът -

ценност ли е честта на офицерския пагон и, ако да, как тя се вписва в ценностната система на българското офицерство.

Този въпрос аз подробно разработих в поредица от пет статии, които намериха място в книгата ми „За честта на пагона“. Предложих и проект на Кодекс за честта на българския офицер.

Моята позиция е ясна и недвусмислена. Честта на пагона е ценност на ценностите, на която по право и закон се полага да бъде в центъра на ценностната система на българското офицерство. Това е така по ред причини, но главната е, че войнската чест е единственото  качество, което намира място във военната клетва, текста на която законотворците са регламентирали със Закона за отбраната и въоръжените сили. В името на войнската чест, на Родината и славата на бойното знаме, военнослужещият поема клетвен обет да жертва дори живота си. Няма по-вълнуващ момент от този паметен миг, когато  целуваш бойното знаме, символ на войнската слава и героизма на българския войник и изричаш сакралните слова „Заклех се“, с които изразяваш любовта и предаността си към  държавата и готовността си да я защитаваш дори с цената на собствения си живот. Няма друго качество, което да стои по-високо от честта на пагона. Тя, честта на пагона на българския офицер, е комплексно нравствено-етично качество, което най-добре характеризира облика и поведението на офицерството, събира като във фокус резултатите от многостранната дейност по неговото изграждане и същевременно се явява най-важния критерий за ефективността на системата за кариерно развитие и за отдадеността на войнския дълг пред народ, Род и Родина.

Аз съм удовлетворен от големия интерес и от категоричната подкрепа на колеги и на патриотично настроени граждани на моите  виждания за ролята и значението на комплексното качество „чест на пагона“. Разбира се, имаше въпроси и съмнения в правотата и реалността на някои от моите тези и предложения. Изразиха се например мнения от рода на това, че не може да се говори за чест на пагона в наемна армия; че въпросът за честта на пагона е актуален само по време на война; че честта на пагона е отживелица от миналото, за която няма почва в съвремието; че воинската чест в професионалната армия е подменена от материалния интерес; че не може да се говори за чест на пагона в експедиционна армия, която защитава по света чужди интереси; че няма войнска чест в армия, която не е в състояние да изпълни конституционния си дълг по защита на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната, а разчита на НАТО и други все от този характер.

 Не е възможно в този материал да взема отношение по всеки от поставените въпроси. Отнасям се с уважение към честно изразената позиция от всеки български гражданин.

Моето мнение обаче  остава непроменено. Честта на пагона не само, че не е кауза пердута, а е най- важното комплексно качество, което идеално се вписва в центъра на ценностната система на съвременния български офицер. Нещо повече. Аз изразих мнение, че е дошъл моментът да се приеме

Кодекс на честта на българския офицер

 и предложих на вниманието на министъра на отбраната проект на такъв документ с подробно разработени мотиви и аргументи, които няма да повтарям. Срещнах обаче от страна на ръководството на министерството пълно мълчание, „ни звук ни стон“. Това поведение го разчитам като нежелание на Министерството да приеме такъв важен акт, защото от него ще проистекат конкретни изисквания свързани със службата и качеството на живот на офицерите. Не ми се иска да помисля, че евентуална причина може да бъде страхът „някой“ да не помисли , че се прави скрит опит да се изместят евроатлантическите ценности от първостепенното им място в ценностната система на офицерството. Възражения очаквам и от страна на някои командири на войскови формирования. Тях ги устройва сегашната ситуация при която няма обществен контрол и оценка на тяхното поведение и на грижите им за подчинените. Може би някой са забравили, че формулата за успеха на командирите при общуването им с подчинените е „Сърце, сърце владее“.

 За разлика от Министерството, идеята ми за приемане на Кодекс за честта на офицера получи почти единодушно одобрение от много колеги и патриотично настроени граждани.

Мога да изредя и тук, но вече го направих в статията си „Кодекс за честта на българския офицер“ редица убедителни аргументи  за необходимостта и ползата от такъв документ, както и да опровергая възраженията на скептиците, защото има и такива. Ще взема отношение само по три обобщени мнения по отношение на предложения проект на Кодекс.

Първо: Кодексът на честта не е руски патент и чрез него не се прави опит за привнасяне на руско влияние в нашата армия, както някои ме обвиниха. Освен в Русия, в много други държави като Франция, Германия, Австрия, САЩ са приемани такива документи.  Например във Военната академия „Уест Пойнт“ на САЩ не само че е утвърден такъв Кодекс на честта на кадетите, но той е гравиран на специален мемориал с надпис, който гласи: „Кадетът няма да лъже, мами, краде или толерира онези, които го правят“.

Общото събрание на ООН още през 1979 г.  прие Кодекс на поведението на служителите на закона.

 Кодекс на поведение на политико-военните аспекти на сигурността през 1994 г. прие Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Преди по-малко от година, на основание чл.28, ал.2 от Закона за държавния служител, с Постановление на МС №57/02. 04. 2020 г. се прие Кодекс за поведението на служителите в държавната администрация. В почти всички държавни администрации, браншови организации и юридически лица са утвърдени кодекси за поведението, етични или морални кодекси.  Кодекс за етично поведение има и в МО, но той касае въпроси, свързани с корупционните практики и конфликти на интереси. Така че не е нещо извънредно и несрещано в живота приемането на Кодекс за честта на пагона.

Второ: Не е основателно твърдението, че предложеният проект на Кодекс дублира или преповтаря норми и правила, съдържащи се в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. България. Действително  в Устава, Глава ІІ „Военнослужещи и взаимоотношенията между тях“ се регламентират етичните норми на поведение и правилата за военна вежливост и поведение. Само че чл.5 ал.1 определя войсковата служба като „... денонощна дейност, осигуряваща необходимите условия за живот, войскови ред и обучение на войските“. Видно е, че предлаганият Проект на кодекс е с много по-широк обхват и определя нормите и принципите на дейност и поведение на офицерите не само по време на службата, но  и в семейството и обществото. А за дублиране на Устава от страна на Кодекса и дума не може да става, защото в Устава се говори общо за военнослужещи, каквито са и войниците, сержантите и офицерските кандидати. Предложеният текст на Кодекс откроява спецефичните правилата и нормите на действия и поведение на офицерския корпус, без да повтаря регламентираните такива с Устава.

Трето: Не е аргумент да не се приема Кодекс за честта на пагона обстоятелството, че  няма такава традиция в българската армия и че сега като част от НАТО за нас значение имат евроатлантическите ценности, които определят действията и поведението на офицерите. Аз вече посочих, че такива ценности като нещо различно от нормите и правилата, регламентирани с  националното законодателство, няма. Що се отнася до традициите трябва да се каже, че може да не са приемани специални писмени кодекси, но неписани правила и норми на поведение на офицерите има. Запознатите с трудовете на известни наши военачалници като например полк. Дрангов, могат да потвърдят тази констатация.

 Затова препотвърждавам предложението да се приеме Кодекс за честта на пагона на българския офицер. В крайна сметка науката казва, че добре дефинираната ценностна система е своего рода морален кодекс. Освен това има належаща потребност да се проведе представително социологическо изследване на ценностната система на офицерството и в съответствие с неговите констатации и изводи да се разработи „Модел на ценностната система на българския офицер“. Крайно време е да се разработи и приеме Система за възпитателната работа в армията. Що се отнася да „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032“, тъй като прегледите приключиха,  предложенията, които ще постъпят в хода на общественото обсъждане, може да намерят място в Плана за развитие на въоръжените сили на Р. България до 2026 г.  или в друг, специално подготвен за целта, ръководен документ. Но нека този въпрос си го реши ръководството на Министерството на отбраната.

                                            

                                            * * *

Днес се води война за душите на хората, в това число и на военнослужещите - офицери, сержанти, войници.

Свещена традиция и свят завет на българското офицерство, наследен от нашите предци, е да брани своята войнска чест, славата на бойното знаме и честта на своя пагон и мундир.

 Българският офицер е войн по дух и човек на честта, който ще устои на психологически, хибридни и всякакви други войни.

Човек може да загуби дом и пак да го построи.

 Може да фалира бизнеса му и пак да го възстанови.

Може да пропилее богатство и пак да забогатее.

Но, ако загуби честта си , губи я завинаги.

Честта е като живота. Загубиш ли го отиваш завинаги в небитието. Втори живот няма.

Така стои въпросът и с честта. Загубиш ли я един път, губиш я безвъзвратно.

Затова доблестните български офицери бдят за опазване на своята войнска чест.

Пазят я като най-ценното свое съкровище.

И това им прави чест!