Програма- 2032: Малка е вероятността от възникване на световен конвенционален дълготраен конфликт

13.01.2021 г. Програма- 2032: Малка е вероятността от възникване на световен конвенционален дълготраен конфликт

 Запазва се, обаче, ролята на военния инструмент като гарант за сигурността и отбраната.

Спирдон Спирдонов

Вероятността от възникване на световен конвенционален дълготраен конфликт между основните военно-политически сили през следващите 10-12 години ще се запази малка, прогнозира проектът на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. За сметка на това, уточнява документът, нестабилността и конфликтният потенциал ще се локализират в отделни региони, в които националните интереси и сфери на влияние се противопоставят и преплитат. Програмите за превъоръжаване на въоръжените сили на държавите в глобален план, с най-новите и върхови постижения в областта на науката и технологиите, се определят като  показател за запазване ролята на военния инструмент като гарант за сигурността и отбраната.

Перспективите пред НАТО и ЕС

НАТО и ЕС ще продължат да бъдат основни стълбове на архитектурата на сигурност

както по отношение на европейските държави, така и в глобален мащаб. НАТО ще остане

най-мощният съюз за колективна отбрана в света. Следва да се отчете фактът, че увеличаването на държавите-членки в двата съюза затруднява вземането на бързи и своевременни решения за справяне с нововъзникващи кризи. Необходимо е да се търсят и въвеждат нови и по-ефективни процедури и правила за работа, както на съюзно, така и на национално ниво.

Настроенията към двата съюза

В някои страни от Централна и Източна Европа се наблюдават негативни настроения

и оценки към ЕС и НАТО. Причината, според авторите на проекта, увеличаването на политическото присъствие на

националистически партии, за които обществена подкрепа беше получена най-вече в

резултат на мигрантския натиск. Предполага се, че Руската федерация и Китай ще се стремят да си осигурят трайно присъствие в региона.

Русия и Западните Балкани

В Западните Балкани ще продължат процесите на икономическо обвързване с ЕС, но

като цяло не се очаква пълна евроатлантическа интеграция на всички страни към 2032 г. Руската федерация ще продължава с опитите си за забавяне на евроатлантическа интеграция

на държавите от Западните Балкани, като за целта ще използва хибридни инструменти за въздействие, основани на радикална националистическа и посткомунистическа идеология.

Без военностратегически баланс в Черно море

Черноморският регион ще запази конфликтния си потенциал, като не се очаква уреждане на замразените конфликти. Малко вероятно е намирането на трайно решение на украинската криза за срока на действие на тази Програма. Руската федерация ще се стреми трайно да поддържа променения след 2014 г. в нейна полза военностратегически баланс в Черно море.

Китай увеличава военния си потенциал

Нарастването на икономическия и военния потенциал благоприятства увеличаването на влиянието на Китай в глобален план. Последиците? „Това развитие открива както възможности, така и предизвикателства пред НАТО“.

Нестабилност в Близкия изток и Северна Африка

„Регионът на Близкия изток и Северна Африка ще продължи да се характеризира със

значителна нестабилност, в резултат на множеството неразрешени до момента комплексни проблеми. Кризисната ситуация в Афганистан в средносрочен план ще продължи да генерира несигурност, както в регионален, така и в световен мащаб. Войната в Сирия е проекция на глобални и регионални противопоставяния, които също генерират траен конфликтен потенциал“, се посочва в програмата.

Още констатации и прогнози

Все по- интензивно става комбинираното използване на класически и хибридни средства за постигане на набелязаните цели. Хибридните заплахи ще оказват все по-негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност.. Киберпространството все повече ще се използва като поле за противопоставяне и за налагане на политически и икономически интереси. Ще се запази тенденцията към нарастване на опасността от разпространяване на оръжия за масово унищожаване. Международната система за контрол на въоръженията и за възпиране на надпреварата във въоръжаването бележи тенденция на дезинтеграция.Развитията в сферата на ядреното разоръжаване предизвикват тревога за стратегическата стабилност. Тероризмът ще продължи да бъде основна заплаха с повишена вероятност и риск за националната ни сигурност.  Съревнованието за достъп до енергийни ресурси и усвояването им е потенциален източник на конфликти.  Пандемията от COVID-19 показа глобалната уязвимост от разпространението на инфекциозни заболявания и потенциалът им за бързо прерастване в епидемии и пандемии, със сериозни и дългосрочни отражения върху държавите, обществата и икономиките. Демографската криза ще задълбочи проблемите по окомплектоването на Въоръжените сили с необходимия брой качествени млади кадри, ще продължи да натоварва все по-повече националните бюджети и ще бъде допълнително препятствие пред увеличаването на разходите за отбрана и модернизирането на въоръжените сили на държавите от НАТО и ЕС.