Освобождението на Пернишко

20.01.2021 г. Освобождението на Пернишко

 Милена Карамфилова, уредник към Регионален исторически музей - Перник

Преди 143 години след близо половин хилядолетие под чужда власт  и в резултат на поредната руско - турска война е възстановена българската държавност. Но пътят до освобождението на България е нелек: минава през комитетите на Левски и две жестоко потушени въстания – Старозагорско и Априлско.

След многократните призиви от страна на европейските велики сили Османската империя да проведе необходимите реформи и да облекчи положението на християнските си поданици става ясно, че

войната е единственият изход.

На 12.04.1877 г. в Кишинев император Александър II подписва манифест, с който обявява война на Турция. В състава на руската армия е включено и формираното от близо 12 хил. български доброволци опълчение. Новата войскова единица получава и свое бойно знаме, изработено още през 1876 г. от жителите на руския град Самара.

В хода на военните действия са освободени редица български градове, но армията от руси и българи претърпява и неуспехи – след героична битка Стара Загора отново е превзета от турците, а Плевен е освободен след три неуспешни атаки. От голямо значение е запазването на Шипченския проход – задача, с която руски войници и български опълченци се справят блестящо.

На 4.01.1878 г. ген. Гурко влиза в София. След този успех идва освобождението и на Пернишко.

През есента на 1877 г. от Белград в България се завръща заедно с четниците си

прочутият войвода Ильо Марков,

(на снимката) родом от Берово, Малешевско (днес в Република Македония). Ильо войвода и дружината му участват във сръбско – турската война от края на 1876 г.  По време на освободителната война четата се движи с отряда на ген. Гурко. Има задачата да разузнава за разположението на турската войска, грижи се за осигуряване прехраната от местното население. След превземането на София четата на Ильо войвода се обединява с дружини от Македония и под негово предводителство се насочват към Радомир, Кюстендил и Горна Джумая. Към четниците се присъединява радомирският учител Зиновий Поппетров, който през есента на 1877 г. е откаран от турските власти в София заедно с група радомирски граждани. На 7 януари  при движение на  взвод от около 30 руски кавалеристи от кавказката бригада на ген. Гурко в посока Кюстендил и Горна Джумая е освободено тогавашното село Перник. Руските части влизат в гр. Радомир, но се задържат само няколко часа. Същия ден в Радомир пристига четата на Ильо войвода, която поема грижата за реда в града и околността. Освободени са и редица села – Църква, Мошино, Проваленица (Стефаново), Мусибей (Гълъбник), Кондофрей, Извор, Кленовик, Сирищник, Ковачевци, Раянци и др. Навсякъде освободителите са посрещнати с огромна радост от местното население.

След 4 дни в Радомир влиза ескадрон от IV Улански харковски полк начело с подполковник Задерновски. В града се формира военно комендантство като за комендант е назначен поручик Михаил Занковски. Четата на Ильо войвода и местните жители са изцяло в услуга на руските военни.

Град Радомир става окръжен център,

а негов пръв окръжен началник е Владимир Делсал. След изтеглянето на руските войски от Радомир, в града е настанена трета пехотна дружина, която се явява наследник на трета опълченска знаменна дружина. Поради тази причина гр. Радомир има честта до 1881 г. да съхранява славното Самарско знаме.

От брезнишкия край турците са прогонени с помощта на сръбски войски. Знеполе остава извън обсега на военните действия и населението само се организира в чети, за да се защити от башибозушките произволи. Симо Соколов от с. Грознатовци съставя две чети в с. Врабча - едната се насочва към Брезник, а другата към Кошарево. След два дни  се сформира нова чета, която разбива турците при с. Власина и ги прогонва до Враня. Заедно с Тако Пеев освобождават Знеполе и част от Граово. В трънския край действат още  четите на Иван Грънчаров от Трън, Гого Мисловишки, Коле Станоев от Клисура, Даскал Димо Петричев от Берайнци, Атанас Насалевски.

В Българското опълчение се включват доброволци от всички краища на България. Много са и селищата  в Пернишко, които допринасят със свои участници в опълчението за освобождението на родината. Запазени са имената на

повече от 30 опълченци,

сред които Иван Соколов от с. Върба, Никола Корчев от Д. Диканя – един от спасителите на Самарското знаме, Иван Илков от Калкас, Лазар Стоянов от Боснек, Христо Антонов от Студена, Христо Илиев от Студена, Васил Божков от Крапец,  Димитър Костов от Зелениград, Иван Николов Гърков от  с.Калище, Тодор Стаменов от с.Калище, Стоян Лазаров от Калище, и още доброволци от  Радомир, Поцърненци, Егълница, Друган, Бегуновци.

Така с обединени усилия от страна на нашия народ и с огромната помощ на руските войски Третата българска държава поема пътя на своето свободно развитие.