Полковник Христо Христов: Охраняваме най-голямата база в Афганистан

21.01.2021 г. Полковник Христо Христов: Охраняваме най-голямата база в Афганистан

 В Баграм контингентът ни пази вътрешния периметър на летището, казва началникът на отдел „Операции” в Съвместното командване на силите (СКС) в интервю на Андрей Рангелов за в. „Българска армия“.

Otbrana.com

– Г-н полковник, какви задачи изпълняват сега българските военнослужещи в Афганистан?

– В момента ротата за охрана от българския контингент изпълнява задачи по охрана на вътрешния периметър на летище Баграм чрез изградената система от наблюдателни кули. Имаме и военнослужещи, които изпълняват различни длъжности в съвместния оперативен център на базата. Още шестима военнослужещи изпълняват задълженията на длъжности в Щаба на мисията в Кабул.

– Каква е обстановката в момента в Афганистан?

– Степента на риска за цялата територия на Афганистан е една и съща и тя е висока. Към момента нямаме заплахи към българския контингент. Но регулярните заплахи, които съществуват, са индиректен ракетен обстрел, атаки с коли бомби, комплексни атаки, които може да се случат в зоната на отговорност на българския военен контингент. В Баграм споделяме охраната на вътрешния периметър с грузински и  румънски контингенти, като всеки от тях си има зона на отговорност. Преди това охраната е била изцяло от американски и грузински формирования.

– Известно е, че в продължение на години българските контингенти охраняваха летище Кандахар. Какво наложи предислокацията на военнослужещите ни първоначално в база Далке, а след това и в Баграм?

– След подписването в края на февруари 2020 г. в Доха на споразумението между САЩ и движението „Талибан” започнаха процеси на оптимизация на коалиционните сили в Афганистан. Американската страна взе решение да намали броя на своите военнослужещи в операцията на НАТО „Решителна подкрепа”. Това от своя страна наложи промяна на оперативния план на мисията и изготвяне на нови разчети. В тях се предвиждаше закриване на 11 бази и съкращаване на личния състав в други. В повечето оставащи бази коалиционните сили се отделяха в самостоятелни райони (анклави). Примерно една четвърт от базата остава на коалиционните сили, а другото се предава на Афганистанската национална армия (АНА) за управление. Това се случи и с базата в Кандахар. На Глобалната конференция за генериране на силите на НАТО през юни 2020 г. стана ясно, че българската рота за охрана ще завърши мисията си в края на октомври в Кандахар, а задачите, които изпълнявахме с екипа за съветване и подпомагане на афганистанските сили за сигурност, отпадат от нас. Ето защо трябваше да вземем решение да предислоцираме нашия контингент, тъй като на срещата на министрите на НАТО България беше заявила, че ще продължи участието си в „Решителна подкрепа”. Спазвайки принципа на НАТО – „Съвместно участие, съвместно приспособяване и съвместно изтегляне”, ние afganistanтрябваше да продължим мисията. Така за нас юли и август бяха изключително натоварени, като голям обем от работа се извърши в щаба на СКС. За предислокацията огромна подкрепа получихме от Дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната.

– Как се стигна до решението за Далке?

– В щаба на СКС разработихме няколко варианта за продължаване на нашето участие. Приложихме критериите, които винаги сме спазвали – за консолидирано участие в мисията, приемлив риск и изпълнение на задачи от българския контингент, в които той се е специализирал през последните 15 години. Търсехме точно това. Дори планирахме, ако не приемат такъв вариант от мисията, да си изтеглим ротата от района и да продължим българското участие само с щабни офицери в Кабул. Предложихме три варианта на Щаба на отбраната, където със заповед на началника на отбраната беше сформирана експертна работна група. Тя разработи методиката за оценка на тези варианти и прецени, че най-подходящ за българския контингент е вариантът за Далке. Получихме указания от началника на отбраната да извършим оперативна оценка на този вариант, който беше предложен на министъра на отбраната за утвърждаване.

– Как решението беше изпълнено на практика?

– След утвърждаване на варианта за Далке извършихме планиране за провеждане на рекогносцировка. Поради ограниченията, наложени от усложнената епидемична обстановка не успяхме да изпратим екип от България, който на място да се запознае с условията за настаняване в базата, вида на системата от защитни и охранителни  съоръжения. Въпреки това в щаба на СКС взехме решение рекогносцировката да бъде извършена от националния командир на контингента с трима негови офицери. Те се запознаха с обстоятелствата на място и ни изпратиха информация, която след анализ ни подпомогна да определим необходимостта от допълнителна подкрепа от нашите американски партньори, за да подобрим условията на живот и защитните съоръжения. Българският контингент беше настанен в климатизирани по стандартите за американската армия палатки, оградени със защитни системи и други инженерни съоръжения, които даваха сигурност на нашите военнослужещи. База Далке, разположена на около 70 км източно от Кабул, беше споделена база между АНА и американско формирование за защита на силите, от което приехме задачите. Задачите ни в база Далке бяха идентични на тези в Кандахар – охрана и контрол на 2dпропусквателния режим на КПП, охрана на вътрешния периметър на базата и длъжности в съвместния оперативен център.

– Как беше извършено самото преместване?

– Предизвикателство за нас беше, че предислокацията съвпадна с периода на ротация на 40-ия с 41-ия контингент. За самото преместване изготвихме план с график за ротация на контингента на две групи. Първата, в състав от 40 военнослужещи, замина в средата на септември заедно с експертна група за ротацията от СКС. Една част от тях бяха транспортирани в Кандахар, за да приемат материалните средства от стария контингент и да финализират българското участие там. Другата част заедно с военнослужещите по комуникационно-информационни системи, бяха дислоцирани директно в база Далке, където извършиха подготовка и развръщане на комуникационно-информационния възел с нова сателитна система за национално управление на контингента. Старата система беше върната в България за обслужване и профилактика.  Основната група от контингента беше предислоцирана в Далке в началото на октомври. Те извършиха подготовка в района на базата и от 17 октомври поеха самостоятелното изпълнение на поставените задачите. За тези близо 2 месеца контингентът се справи отлично, което си пролича от мнението на командира на базата.

– Какво наложи второто предислоциране – от Далке в Баграм?

– Планът на мисията „Решителна подкрепа” отново беше актуализиран в началото на ноември. Първоначално планираните 4500 американски военнослужещи за участие в мисията до края на 2020 г. се сведоха на 2500. Това наложи закриване на още бази. Сред съкратените попадна и база Далке. За отлично справяне със задачите от страна на българския контингент Командването на мисията предложи българското участие да продължи на ново място – база Летище Баграм. Това предизвика и второто предислоциране. За него отново разработихме план и график, за да може поетапно да сдадем задачите в база Далке и да започнем изпълнението на новите в база Баграм. На 22 декември, когато беше видеовръзката с контингентите, националният ни командир в Афганистан докладва, че на 21-ви те са започнали самостоятелно изпълнение на задачите. Процесът се разви в много кратки срокове, тъй като планът на мисията постоянно търпи корекции и актуализации.

– Как се справят българските военнослужещи с охраната на Летище Баграм? Имало ли е досега атаки срещу базата?

– Откакто сме поели задълженията си в Баграм, не имало ракетни атаки. Засега заплахите са регулярните, които споменах, че може да се случат. Няма отправени директни заплахи към българския контингент. Осъществяваме ежедневна връзка с националния командир, който ни докладва за развитието на обстановката в района. База Баграм е една от най-големите бази в Афганистан. Там е най-голямото летище, входно-изходна точка за контингенти, участващи в мисията. Там се намира и най-голямата американска военна болница с Роля 3. Така че в битово отношение е много по-добре, отколкото в Далке, която беше предна оперативна база и настаняването на личния състав беше в палатки.

***

В Далке условията бяха спартански

По време на службата в база Далке условията бяха малко спартански, но поносими за военнослужещите, казва полковник Христов. Изхранването било организирано от американците чрез фирма, която подготвяла храната. „Рестрикциите заради пандемията не позволяваха да си избираш менюто такова, каквото искаш, просто отиваш, вземаш си в кутия и напускаш. Социалните контакти бяха ограничени. Това са и мерките, които се спазват във всички бази на мисията в Афганистан в момента”, заявява полковник Христов. В Далке българите били настанени в палатки. Но нямало никакви оплаквания. За жените военнослужещи имало отделна палатка.

Всички са здрави, няма карантинирани

Всички военнослужещи са здрави, в момента нямаме карантинирани в контингента в Афганистан, дори и в база Далке нямахме, изтъква полковник Христов. По думите му този успех е свързан и със спецификата на изпълняваните задачи, тъй като българите не само дисциплинирано спазват всички противоепидемични мерки, но и нямат директен достъп до местното население. А иначе ситуацията с COVID-19 в Афганистан не била по-различна от другите държави. В СКС следим пандемичната обстановка не само в Афганистан, но и във всички страни, в които имаме национални контингенти, обобщава началникът на отдел „Операции”.

В момента 117 българи служат в „Решителна подкрепа”

По новия актуализиран вариант за участие, който разработихме през лятото, редуцирахме контингента и в момента в Афганистан имаме 117 български военнослужещи, които изпълняват своите задачи в база Летище Баграм и щаба на мисията в Кабул, обяснява началникът на отдел „Операции”. Предишният български контингент е включвал 158 военнослужещи, което напълно се вмества в числеността, разрешена от Министерския съвет – до 160 военнослужещи.

„Доколкото съм запознат от колегите ни в НАТО, за бъдещето на мисията се разработват няколко сценария. Но всичко ще бъде решено на срещата на върха на Алианса на 17–18 февруари 2021 г. – за продължаване, трансформиране или цялостно изтегляне на мисията „Решителна подкрепа”.

Вариантите се разработват, но засега няма индикации кой от тях ще се случи”, казва полковник Христов.

Мисия с мисия не си приличат

Нито една мисия не си прилича с друга мисия, няма една и съща мисия въпреки еднаквите стандарти и процедури, които спазваме като съюзници в НАТО, казва полковник Христов. „Да вземем процеса за планиране и водене на операции. Стандартите са еднакви за всички съюзници, но има национален нюанс за всяка държава и нейните въоръжени сили”, посочва той.

 

Разликите между привидно еднакви мисии се виждат при смяната на водещата държава, всяка от които внася свой национален елемент и начин на реакция в, на пръв поглед, едни и същи ситуации. „Периодичната ротация на командните длъжности в мисиите с военнослужещи от различни националности обогатява професионалния опит на българските военнослужещи”, споделя полковник Христов.

Той е завършил военното училище във Велико Търново през 1993 г., специалност „танкист строеви”. Офицерската си служба започва в 13-а танкова бригада в Сливен като командир на взвод. Бил е командир на рота, помощник-началник на отдел „Оперативен” в Трети армейски корпус. Завършва Военна академия „Г. С. Раковски” през 2003 г. Шест години служи в инспекция „Контрол на въоръженията” в Генералния щаб, след това – в отдел „Учения и тренировки” на сегашната дирекция „Операции и подготовка” в Щаба на отбраната.

Има богат опит в провеждането на сертификациите на контингентите и на декларираните формирования за НАТО. Многократно е посещавал районите на мисиите ни като председател на експертни групи за ротации. Участвал е в екипи за контрол на въоръженията по линия на договорите за обикновените въоръжени сили в Европа. През 2018 г. завършва Националния университет по отбрана във Вашингтон, САЩ, след което е назначен за началник на отдел „Операции” в СКС.