29 години незабрава

24.01.2021 г. 29 години незабрава

Отново се събрахме около гроба на летеца капитан Дойчин Бояджиев

Майор от запаса Стефан Груев

Цели 29 години изминаха от онзи мразовит 28 януари 1992 г., когато злокобно за мнозина проехтя вестта за гибелта на летеца капитан Дойчин Бояджиев. Стръмният бряг на язовир Студен кладенец, Кърджали, в близост до село Калоянци, стана постоянна местостоянка на духа на младото му сърце, на стремежа и порива на една светла и борбена личност, устремена в желанието си да види българския офицер от началото на 90-те години на миналия 20-ти век като достоен „гражданин с пагони”.

29 години! Това е много време. Това са твърде много години, през които човек може да забрави каквото и да е и който и да е. Но щом и след толкова дълъг период от време си спомняме за Дойчин – значи има защо.

За роднините и близките му – ясно е защо. Любим и обичан син, съпруг, баща и сродник - няма как да се изтръгне от сърцата и душите им.

За колегите и съратниците му от съвместната им служба на летище Узунджово и от първите години на формиране и дейност на Българската офицерска легия „Раковски” – Дойчин завинаги ще си остане оная лъчезарна и обаятелна личност, която обединява хората около себе си и ги води напред в името на една благородна идея.

За запасните офицери, сержанти и асоциирани членове от дружество „Дойчин Бояджиев” на Карловската общинска организация на СОСЗР в Карлово – това е патрона на дружеството им още от годината на основаването на дружеството през 2003 г. Но и една забележителна личност, чиито светли и благородни черти те опознават и осмислят през годините, а и правят необходимото за да не се забравя името и делото му.

23 януари 2021 г., събота. На гроба на Дойчин в Карлово отново сме се събрали повече от двадесетина човека – роднини, колеги, приятели, съмишленици, членове на СОСЗР от дружеството. Отец Златан отслужва панихида за упокой на душата му. Роднините и леля Мария – майката на Дойчин, раздават за „бог да прости”. Зачитаме се в текста на стиха за Дойчин на гроба му – наскоро с усилията и финансовите средства на членовете на дружество „Д.Бояджиев”-СОСЗР-Карлово подновихме плочите на гроба му в Карлово.

Поднасяме венци и цветя на почит и признателност заедно с присъстващите тук, както всяка година до сега, двамата председатели на Легията след гибелта на Дойчин -  полковниците Димо Димов и Руси Гочев. Подаряваме им по един екземпляр от издадената наскоро от Общинската организация на СОСЗР-Карлово книга, в която са представени биографиите на патроните на всички 21 дружества и клубове от състава на организацията и какво през годините е направено за популяризиране името и делото на съответния патрон – а определено за Дойчин и за дружеството с неговото име е разказано и показано немалко. А леля Мария Бояджиева – асоцииран член на СОСЗР от състава на нашето дружество, връчи членската карта на поредния новоприет член на Съюза в дружеството – асоцииран член Атанаска Манолова, с което общия брой на членовете ни става 66 /дано мнозинството дружества в нашия Съюз да са в подобно организационно състояние/. Тази година, поради наложените ограничения, свързани с извънредната епидемична обстановка от пандемията с коронавируса COVID – 19 не се събираме общо след панихидата /както бе винаги до сега/. Но си обещаваме, че при евентуалната отмяна на ограниченията за събирания, през лятото ще се видим на лобното място на Дойчин на язовир Студен кладенец.

Разотиваме се от панихидата за Дойчин на гроба му в Карлово. Съсредоточен сякаш е погледа му от портрета на паметника, но същевременно, струва ми се, усещам в него някаква мекота и благост.

 

Светла ти памет, Дойчине!