За моите срещи с леля Ванга

02.02.2021 г. За моите срещи с леля Ванга

 На 31 януари се навършиха 110 години от рождението на леля Ванга. По този повод разговаряхме с полковник от запаса Красимир Мунев, роден на 20 май 1948 г. в София.  В книгата си „Светлина от Кожух планина“ офицерът от Българската армия разказва за срещите си с леля Ванга, които по неговите думи, са озарени от искреност и топлота, дълбока обич и преклонение. Незряща в материалния свят, пише той, но зряща в духовния, тя се потапя в съзнанието и душите на хората и ги импулсира към духовно съзряване, осъзнаване, извисяване и истинската вяра и упование в Бог.

Спирдон Спирдонов

-          Г-н полковник, кога Ви беше първата среща с леля Ванга?

-          Първата ми среща с леля Ванга беше много неочаквана.  През 1971 г. като млад лейтенант бях назначен на служба на летище Доброславци. Техникът на полка майор Спасов имаше сериозен проблем – синът му боледуваше от „черна жълтеница“ и гаснеше с всеки ден. Родният град на баща ми е Тетевен. Там имаше един народен лечител Христо Бърдаров, наричаха го Ицо Бърдаря. През ноември с.г. хванахме автобуса и отидохме при него. Имаше много хора. По едно време от къщата излезе една жена на 45-50 години. Изпращаше я лечителя.  Каза й „Лек път, лельо Ванге!“. Преди да си тръгне тя му каза да си провери колата, особено предното дясно колело и тогава да тръгне за Русе. Ицо Бърдаря ни даде две дамаджани с по три литра отвара от билки. Помоли ни да му помогнем за колата. Свалихме колелото. Бяхме изумени! Видяхме напълно развити четири болта.     

-          По военните работи, говорили ли сте с леля Ванга?

-          След демократичните промени с колегите Красимир Галенов и Николай Иванов и с екстрасенската Павлина Димитрова тръгнахме към Рупите, за да се срещнем с леля Ванга. Както винаги, пред къщата имаше много хора. Чуваше се всякаква реч – гръцка, македонска, турска, руска, английска. Почакахме и влязохме. Каза ми, че иска да ме пита за дупката в Царичина. И започна „Оти копаете там, бре? Не трябва да копаете“ Явно ни бъркаше с групата на генерал Динев, работеща по проекта Царичина. Но не ми даде възможност да й обясня и ме попита: До кой метър стигнахте?“. Аз й отговорих „До седемдесети метър“. „И що найдохте?“. „Скален орел.“ Леля Ванга ми кресна, че трябва веднага да спрем копаенето, защото „кивото от черен мрамор предишната нощ извънземните са го преместили на друго място“. Попитах какво има в „кивото“ и тя ми отговори „едно същество нито е мъж, нито е жена, а също и скрижали, на които е написано всичко за човечеството, за миналото и бъдещето му 2000 години напред“. 

-          Какви са впечатленията Ви от разговорите с леля Ванга?

-          Общуването с нея беше общуване с много мъдър човек, наситено с размисли за хората, за живота и света, а благодарение на чувството й за хумор имаше и много искрен смях. Тя знаеше за намерението ми да разкажа за нашите срещи, които не бяха една и две, а многобройни. Продължаваха доста дълго време. Настояваше да пиша искрено и с чувство за мярка. В книгата е написана самата истина. Без никакви преувеличения и интерпретации от мой страна.

-          Лично за Вас, каза ли нещо?

-          Много истини ми каза за мен в личен и професионален план, за възможностите, които ще ми се открият в бъдеще, на аз с моя голям инат целенасочено провали по-голямата част от това, което ми беше предсказала. Каза също, че дали ще се реализират, зависи само от мен, от моите воля и разум. Не ес вслушах напълно в съветите й и постигнах твърде малко. Дълбоко съжалявам за това!

-          Все пак е имало съвети, в които сте се вслушали.

-          Имаше. Ще спомена един пример с моето духовно кръщение. В средата на август 1993 г. бяхме отново при леля Ванга. В разговора тя се обърна към мен :“ Сакам да ти кажа нещо много важно…сега, като излезете от мене, отивате право в Рилския манастир и се кръщаваш“. До тогава не бях кръщаван. „Много важно е за тебе да изпълниш това веднага“. Без колебание реших да я послушам. Приех Светото кръщение и християнското име Георги. Другият ден беше събота. Отидох да проверя състоянието на караулната служба в поделението. Влязох в КПП-то, от дежурната стая се чу изстрел и в дясно от моето ухо в стената се заби куршум от пистолет „Макаров“. Оказа се, че изпразвайки оръжието помощник-дежурният по поделението е произвел изстрела. Отидох вкъщи и извиках три мои познати екстрасенски. Всички бяха единодушни, че ако не бях се кръстили в Рилския манастир, куршумът щял да ме прониже между двете очи.  Но Света Богородица е отклонила траекторията му от мен. Ето това е силата на духовното кръщение. Затова леля Ванга ме беше изпратила да се кръстя в Рилския манастир. 

-          А лекуваше ли леля Ванга?

-          Лекуваше. През лятото на 1991 г. здравословното състояние на баща ми се влоши. Страдаше от тежка форма на диабет. Подготвяхме се за най-лошото. Майка ме помоли да отида и да попитам леля Ванга. Имаше много хора. Бях загубил надежда, че ще вляза, когато охранителят на леля Ванга – Георги, извика „Да влезе Красимир Мунев от МНО“. Леля Ванга ме посрещна с думите „Я знам защо си дошъл при мене, нахален софиянец, за да питаш за баща си. Вие с майка си сте се приготвили да го изпращате в Отвъдното. Но Господ друго е решил, баща ви е много арен човек, много добрини е направил, на много ора е помагал и нема скоро да си оди. Господ му е пратил извънземни, които да му направят операция на астрално ниво и он ке живее още 6 месеца и тогава ке си ходи. Като се върнеш в София, иди до Костинброд на пазара за животни и купи една черна кокошка, която да заколиш и да дадеш на майка си да направи убава супа от нея. Да се омеси и една питка, а ти че одиш на Женския пазар и че вземеш бутилка червено вино.“ Щом пристигнах в София тръгнах да изпълнявам нейните заръки. Вечерта с майка направихме импровизираната трапеза до леглото на баща ми. Той си отчупи парче от дъхавата пита, гребна няколко лъжици от ароматната кокоша супа и отпи от чашата с червеното вино. Веднага почувства прилив на енергия, зачерви приятно бузите, а иначе имаше вид на смъртник. На сутринта бях изумен, като не намерих баща си в леглото, а в банята – бръснеше се, сякаш нищо му нямаше. Пита ме къде съм ходил. Обясних му, че бях при леля Ванга. Той ми каза: „През нощта нещо правиха с мен, но аз не знам какво е то“.

-          Говорили ли сте с леля Ванга защо е напуснала Петрич и избрала Рупите?

-          Попитах това веднъж леля Ванга.  Тя ми отговори „Краси, тук се зареждам от Кожух планина и минералните извори, които са в близост до моята къщичка, те ми дават сила и енергия“. И ми разказа за Кожух планина. Там се намирал неизгаснал вулкан, който преди много години изригнал и изпепелил напълно намиращия се в подножието му град Петра – съдбата му бил като на град Помпей, унищожен от вулкана Везувий. Леля Ванга ми сподели, че от много години й се явява млад конник, целият сияещ в злато и доспехи и на красив кон. Очевидно било, че е воин. Той й давал полезната и точна информация за хора и събития, за миналото и бъдещето, които тя предавала на хората.  Затова имала желание, внушено й от този конник, на Кожух планина да се изгради голям кръст.