Полковникът с окарината, живата легенда на радиолокацията

03.02.2021 г. Полковникът с окарината, живата легенда на радиолокацията

 Георги Петров, журналист от Лом

Планинското село Лик е далеч от Шумен, намира се в община Мездра, област Враца. Разположено  е в подножието на хълмовете Ветрен, Салтире и Чичера, където река Поройница се влива в река Бърложница – десен приток на  големия Искър.  Лик е на 15км. от Мездра по пътя Е-79 в посока Ботевград.

Когато пристигнете в селото, и попитате за Георги Димитров, може да не се сетят веднага за кого става въпрос, но, ако кажете: „Полковника с окарината”, всички,  мало и голямо, ще ви насочат към двуетажна къща с добре поддържан двор: „Там ще го намерите, преди малко си отиде у тях”. Село Лик е известно, освен с паметната плоча, поставена на къщата, където през 1872г. Дякон Левски е основал революционен комитет, и с „Полковника с окарината.”  Кой е той?     

Георги Димитров Тодоров е роден на 02 май 1932г. в с.Типченица, общ. Мездра. Когато е на 6 г., баща му умира, останал сирак, грижите за него поемат съселяните му Цвятко и Параскева Иванчови. Под тяхното крило малкият Георги завършва  основно  образование в родното си село, след това и гимназия в гр.Мездра с пълно отличие. Нямайки средства за следване в МЕИ-София, продължава своето образование като курсант във Военно артилерийското училище в София. Завършва го през 1952 г. като отличник на випуска и е произведен в звание лейтенант с право на избор на гарнизон. Избира Враца.

През 1955г. създава семейство с Надя от с.Три кладенци. Раждат им се –  син Любомир, продължил офицерската професия, и дъщеря Румяна. От тях дядо Георги има внучка – Надежда и внук Атанас, и е горд прадядо с Филип и Павел.

През 1960 г. капитан Г. Димитров е изпратен на курс в Марино поле за изучаване на новите тогава ракетни комплекси „Двина”, на каквито служи през 1961г. в района на Кюстендил. Същата година е изпратен във ВНВАУ –  гр.Шумен – инженерен профил.  Завършва го през 1965г. с отличен успех като майор – инженер.  По настояване на преподавателите от катедрата, остава техен колега. В продължение на 15 години преподава дисциплината „Основи на радиолокацията”  по записките от Марино поле и руски източници.  Подготвя десетки военни инженери за ПВО.  Автор е на учебник по същия предмет.

През 1980 г. полк. инж. Георги Димитров, обучил стотици офицери, преминава  в запаса. Но ученият, специалистът по радиолокация,  не се отдава на заслужен отдих, а започва работа като началник отдел „РЛ Техника” в системата за „Борба с градушките” –  София, поканен лично от директора, с когото са служили в Марино поле.

Полк. инж. Г.Димитров бори градоносните облаци от 1980 г. до 1982г., след което до 1992г. е старши конструктор на радари за ВМС в „Института по специална електроника” –  София. 

След 1992г. започват масови съкращения  от новите властимащи и полк. инж. Г. Димитров се прибира в родното село. Жизнен и трудолюбив, без да се оплаква, се захваща с животинки и градината в двора си.  

Казват,  че мъжете под пагон са твърди и хладнокръвни. Истина е. То е уставно и професионално задължение. Офицерите от поколението на полк. инж. Георги Димитров знаеха малко, но много се учеха. Това поколение военни кадри, което положи темелите на днешните Зенитно-ракетни войски, по силата на естествените житейски закони с гордост предаде щафетата на младите.  Днес тя е в ръцете на хора, достойни за висока чест, приели с дълбоко убеждение почетната и отговорна офицерска професия –  на дълга, за вярна и всеотдайна служба на Родината. Полк. инж. Г. Димитров за своите възпитаници , а те са стотици,  /от ВВС и СВ/ е не само военен специалист, а и педагог, сърцевед, истински приятел и съветник – трудно, но благородно задължение.  През годините учи и доказва, че „особена чест и гордост е пръв да посрещнеш опасността в тежък за Родината час и да я защитиш!” Така той изкова верни защитници на родното небе! Казваше им: „Нали всеки е раждан от майка, а Майката и Родината са немислими една без друга!” Полк. инж.Георги Димитров достойно  изпълни своя  родолюбив дълг по защита на родното небе! 

През целия си смислен живот, той полковникът, не се разделя с окарината –  малката глинена вълшебница. Още се помнят прекрасните  му изпълнения в Дома  на армията – гр.Шумен, когато свири  на Прегледите на художествената самодейност в армията. Самоук –  знае над 200 народни мелодии от всички фолклорни области на България, но най са му на сърце – Борис Машалов, Костадин Гугов, Кайчо Каменов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова. Или, както казва: „Абе те са много”. 

На националните събори  в Копривщица участва от 1976г. до 2010г. Има 6 златни медала, грамоти, плакети. С умиление   си спомня нестихващите аплодисменти на взискателната публика и високите оценки на журито! От всичките окарини са му останали само две, които пази  в специални калъфи – това му е най-голямото богатство.Жалко, че майстори на окарини вече няма, а и изпълнителите се броят на пръстите на едната ръка. 

Полк.инж. Георги Димитров е жива легенда и с окарината, и в радиолокацията. Сякаш за него, поетът с пагони, летецът–изтребител полк. инж. Михаил Зиновиев, е написал стихотворението „Небе”: „ Ех, небе, небе, небе!/ …Късче радост, късче жал./ …Младости да имах две, пак за тебе, бих ги дал!”

През 1936г. по покана на английските ветерани на тържествения парад в Лондон, при появата на нашата делегация, фелдмаршал лорд Милн, заповядва: „Свалете знамената! Минава ген. л-т Владимир Вазов – победителят при Дойран!”  Днес за полк. инж. Георги Димитров, ако са строени стотиците негови възпитаници, някой от  генералите е длъжен да командва: „Господа офицери, отдайте чест! Минава полковник Димитровдоайенът на радиолокацията и окарината!” И всички вкупом биха  извикали: „Благодарим Ви, полковник Димитров! За нас е чест !”

Такъв е полковникът с окарината от малкото село Лик, но свързал живота си и с Шумен. Голям човек и воин, пример за чест и вяра. Целият му живот минава в градеж, със съзнанието за добро, с безмерна любов към България и нейната армия!

Затова, неговите признателни възпитаници продължават да го канят на своите годишни срещи на випуските във Военното училище в Шумен.

На 02 май 2021г. бай Георги –  „Полковника с окарината”  ще навърши достолепните 89 г. Да си жив и здрав, полк. инж.Георги Димитров Тодоров! Върху плещите си носи само един товар, този  от… любовта на роднини и приятели!