14 февруари 1892 г.- началото на военната ни журналистика

15.02.2021 г.  14 февруари 1892 г.- началото на военната ни журналистика

 Длъжни сме да не забравяме историята. Поражда се, обаче, един въпрос, който чака отговор: „Има ли Министерството на отбраната ангажимент към подготовката на военни журналисти?“ Във висшите военни училища такава специализация няма. Отпадна и обучението на кадри за връзки с обществеността. А искаме армията да се отваря към обществото. Военната ни журналистика има история и настояще. Бъдещето й трябва да се гради от днес.  

Спирдон Спирдонов

Вчера, както се случва напоследък, отбелязахме два празника. Единият –с вино, другият – с цветя. Не се сетихме, обаче, че на 14 февруари 1892 г. е началото на българската военна журналистика.  Тогава излиза от печат първият брой на в. „Военни известия“. Негов основател и първи издател е подполковник Радко Димитриев, който тогава е началник на Учебния отдел към Генералния щаб на армията. Според някои изследователи военната ни журналистика тръгва малко по-рано и има своята предистория.

Първият български военен вестник се появява близо шест години преди "Военни известия". Той е издаден на 30 май 1886 г. във Велико Търново и се нарича "Народна защита". Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор - поручикът от 6-и пехотен Търновски полк и командир на рота Иван Фичев. Бащата на младия офицер е големият син на знаменития възрожденски самобитен архитект Кольо Фичето. "Народна защита" е седмичник, обявен за "военний вестник" , който да служи "за саморазвитието" на въоръжените сили и "за защита" на народните интереси. Пред военния историк Иван Стойчев по-късно генерал-лейтенант Иван Фичев (1858 - 1931 г.) си спомня: "След Сръбско-българската война се почувства нуждата от един военен орган, който да бъде застъпник на интересите на българската армия и да я държи в течение на живота на чуждите армии, от които трябваше да черпи поуки и знания". "Народна защита" излиза като частен вестник, защото разходите са поети почти изцяло от ентусиазирания поручик. Последните (обединени) два броя носят датата 4 април 1887г. Веднага след него зпочв да излиза „Военен журнал” - първото военнотеоретично списание в България под главната редакция на началника на Генералния щаб майор Рачо Петров.

Поводът за тези редове е да си спомним за началото на българската военна журналистика. Поражда се, обаче, един въпрос, който чака отговор: „Има ли Министерството на отбраната ангажимент към подготовката на военни журналисти?“ Във висшите военни училища такава специализация няма. Отпадна и обучението на кадри за връзки с обществеността. А искаме армията да се отваря към обществото. Последната офицерска длъжност във в. „Българска армия“ беше закрита през 2008 г. Самото издание беше свито до седмичник, което при динамиката на развитие на армията ни и на всекидневните новости, които интересуват хората с пагони, не би могло, въпреки усилията на състава му, да отговори на очакванията на читателите. За тези 12-13 години не се намери министър на отбраната, който да даде възможност на военнослужещите и цивилните служители да получават всеки ден информация какво се случва в държавата, Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, командванията и военните формирования преди всичко от в. „Българска армия“. Не се намери и министър, който да промени щатовете и да обяви в регистъра вакантни длъжности във вестника за офицери с няколкогодишен опит във войските. Няма съмнение,че такива хора ще бъдат полезни. Имаше такъв опит, но той остана доста назад. В редакцията работеха офицери и цивилни служители. Мястото на една част от тях бе постоянно във ВМС, Висшето военно училище във Велико Търново и щабовете на тогавашните Втора и Трета армия в Пловдив и Сливен. Военни журналисти у нас не са подготвяни от времето на обучението в Лвов, Украйна, бившия Съветски съюз. Много от тях израстнаха не само в армейския печат, но оглавиха други издания, творчески съюзи, агенции и електронни медии. С успехите си доказват ползата от такава подготовка в курсантските години.

Последният от деветте приоритета на отбранителната политика в приетата от парламента Програма – 2032 е „целенасочена стратегическа комуникация за поддържане на максимална обществена подкрепа“. Другите осем са развити по-нататък. За информационно осигуряване на развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили, обаче, няма визия. Къде са военните медии, те част ли са от отбранителните способности на Въоръжените сили? Според мен – да.     

Но нека да се върнем към началото. Да отдадем заслуженото на всички военни журналисти от вестниците„Военни известия“, „Народна защита“, „Народна отбрана“, „Народна войска“, който в годините е известен, като „Народна армия“ и „Българска армия“.  Корените на тяхната професия, което всъщност е служба в защита на Родината, са далеч назад в славната ни военна история.  Така че военната ни журналистика има история и настояще. Бъдещето й трябва да се гради от днес.