Програма-2032 се нуждае от подобряване в интерес на желаното развитие на Въоръжените ни сили

21.03.2021 г. Програма-2032 се нуждае от подобряване в интерес на желаното развитие на Въоръжените ни сили

 Възлагането на командни функции на началника на отбраната е най-положителната част на тази програма. По този начин се възстановяват традициите в нашата армия и се премахва парадоксът структури на оперативно ниво да се командват една на друга.

Полковник от запаса Иван Иванов*

По проекта на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България-  2032, Центърът за изследване на политиките в сигурността и отбраната имаше свое становище. Документът вече е факт с приемането му от Народното събрание на 11 февруари т.г. Публикуван е и в Държавен вестник. Нашето мнение продължава да бъде, че Програма-2032 има нужда от усъвършенстване, което излагам в следващите редове.  

Програма – 2032, е разработен в 9 (девет) основни точки в обем от 40 страници. Министерството на отбраната представи проекта като резултат от Стратегическия преглед на отбраната. Съгласно изискванията програмата трябва да представи идеи, цели и насоки за развитие на отбранителните способности в краткосрочен и дългосрочен план. В нея не е необходимо да се посочват срокове, отговорници и подробни разчети на ресурсите за реализиране. Последователно ще разгледаме най-важните точки от програмата.

Първа точка е цел и обхват на програмата. Тук могат да се откроят две основни отправни точки. Първата е, че целта на програмата е да определи стратегическата рамка за изграждане на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г. Втората е, че тя определя минимално необходимите отбранителни способности. Никъде не се посочва че тази програма е изготвена на основание резултатите от Стратегическия преглед на отбраната. Този факт навежда на мисълта, че Програмата е изготвяна отделно и независимо от прегледа, а резултатите от самия Преглед не са публично достояние, дори в ограничен обем. Това прави невъзможна оценката за съответствие на настоящата Програма с изводите от Стратегическия преглед на отбраната.

Втората точка е среда за сигурност и нейното влияние върху развитието на отбранителните способности. В нея е използвана споделената оценка със съюзниците от НАТО на средата на сигурност в близък, средносрочен и дългосрочен план. В приетия текст има преплитане между факторите, определящи средата за сигурност, рискове и заплахи. Една от целите на стратегическия преглед, съгласно указанията на министъра на отбраната, е анализ и оценка на средата на сигурност в дългосрочен план до 2032 г. Затова е целесъобразно в тази точка, позовавайки се на резултатите от прегледа, да се посочат конкретните рискове и заплахи за националната сигурност, изведени от споделената със съюзниците оценка. Така ще стане ясно какви способности трябва да се изградят за да бъдат те адекватни на рисковете и заплахите, както е посочено в целта на програмата. Възможно е това да е извършено в стратегическия преглед, но поради липса на каквато и да е информация за него, то представените в Програмата цели и идеи за развитие на способностите на въоръжените сили основателно могат да бъдат подлагани на съмнение.

В трета точка са изразени основите на отбранителната политика. В шест подточки са разгледани системата за отбрана, целите и приоритетите на отбранителната политика, ролята мисиите и задачите на въоръжените сили, нивото на политическа амбиция при изпълнение на тези мисии и задачи и приноса на страната ни към НАТО и ЕС.

В първа и втора подточки е разгледана отбраната като основна държавна дейност и целите на отбранителната политика. Няма съществени промени от общоизвестните ни определения за отбранителната политика и елементите и дейностите на системата за отбрана.

В трета подточка са разгледани приоритети на отбранителната политика. В сравнение с Програмата за развитие на способностите от 2015 г. до 2020 г. много по- реално и ясно са посочени приоритетите на отбранителната политика. Не е ясно обаче тези приоритети в краткосрочен, средносрочен или в дългосрочен план са разположени. Целесъобразно беше те да се разпределят по този начин. Така щеше да се подпомогне изготвянето на плана за развитие на въоръжените сили и своевременно да започне решаването на най-важните за отбраната проблеми.

В четвърта подточка са описани мисиите и задачите на въоръжените сили, които се запазват както до сега. Ще разгледаме най-важната от тях мисия "Отбрана". Тази мисия изцяло е формулирана на основата на чл. 5 от Северноатлантически договор подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Записаният текст в Програмата гласи: "По тази мисия Въоръжените сили гарантират националния суверенитет и независимост и в условията на колективна отбрана защитават териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО за установяване на стабилна среда на сигурност". Това означава, че защитата на териториалната цялост на страната може да става само в условията на колективна отбрана, което, освен, че е конституционно недопустимо е и трудно осъществимо по ред причини.

• Първо - този договор е подписан преди 72 години при съвсем друга политическа и военна конфигурация в света, а член 5 до сега не е задействан.

• Второ в Договора съществува и чл. 3, който гласи "За по-ефективно постигане на целите на настоящия Договор страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение."

• Трето в съответствие с чл. 9 от Конституцията на Република България, въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства, което е в съответствие с чл. 3 от Вашингтонския договор.

Не става ясно поради каква причина е променена досега действащата формулировка, която гласи "Мисия отбрана обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО в условията на чл. 5 от Северноатлантическия договор". Мисията "Отбрана" трябва да съответства на Конституцията и изискванията на чл. 3 от Атлантическия договор, което изисква запазване на сега действащата формулировка. При един задълбочен анализ на средата за сигурност и тенденциите за нейното развитие защитата на териториалната цялост на страната трябва да може да се осъществява, както самостоятелно от Българската армия, така и в условията на колективна отбрана.

В третата мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ е целесъобразно да се добави и охрана на държавната граница. Проблемът с мигрантите не е приключил, а е само в застой, поради пандемията от коронавируса. Въпрос на време е бежанският поток отново да застане на границата ни, а без въоръжените сили той не може да бъде разрешен успешно.

В пета подточка - ниво на политическа амбиция, е необходимо мисия "Отбрана" да бъде променена и да добие вида посочен в Програмата от 2015 г.

В шеста подточка - България в НАТО и ЕС, двустранно и регионално сътрудничество, от текста за двустранното сътрудничество със САЩ не става ясно как ще се използват Съвместните съоръжения и защо трябва да се разширява американско присъствие.

Четвърта точка е планиране на отбраната. В нея е препотвърден досега използваният модел на планиране, базиран на способности с отчитане на заплахите и съобразяване с разполагаемите ресурси. На базата на този подход са определени и минималните военни изисквания, които, според Програмата, гарантират успешното изпълнение на задачите по всяка мисия на Въоръжените сили. За реализирането на тези минимални изисквания са определени 38 приоритетни военни способности. За тяхното реализиране бегло е споменато, че ще са необходими 36 милиарда лева без дори да има минимални финансови разчети. Това е дълъг списък с приоритети, чиято реализация е под съмнение, особено от гледна точка на ресурсите. По-скоро това е желание да се задоволят интересите на почти всички участници в отбранителната система и е поредното доказателство, че интегрираното министерство не може да бъде ефективен орган за ръководство на отбранителната политика, а само обобщаваш орган.

В точка пета е представено желаното състояние на отбранителните способности на въоръжените сили в края на 2032 г. Те трябва да са модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, и да разполагат с основните приоритетни отбранителни способности, адекватни на рисковете и заплахите. Постигането на това желано състояние ще става чрез: модернизация, изпълнението на Целите за способност, стратегическо партньорство със САЩ, преодоляване на некомплекта, изграждане на отбранителна инфраструктура, прилагане на високотехнологични, базирани на изкуствен интелект системи, модерен мениджмънт и др. Така представени средствата, чрез които ще се постигне желаното състояние по-скоро изглеждат пожелателни, отколкото добре аргументирани и оценени. Необходимо е както подобава на една програма те да се степенуват в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Това ще покаже, че средствата за тяхната реализация са добре обмислени и структурирани, според икономическите възможности на страната.

Точка шеста е с 19 подточки, в които са разгледани числеността, структурата на въоръжените сили, развитието на интегрираното министерство и способностите на: Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, военното разузнаване, комуникационно-информационната поддръжка и киберотбрана, логистичната поддръжка, военномедицинското осигуряване, военно-географското осигуряване, резерва, командната структура, подготовката, политиката по въоръженията, инфраструктурата и търговските дружества. Няма да разглеждаме всичките подточки, а само тези в които има промени.

В подточка 6.1 е гласувано сегашната численост на Въоръжените сили от 37000 да стане не по-малка от 43000, от които 3000 доброволен резерв. Това означава увеличение с 6000 души, като предложението не е подкрепено с никакви аргументи. Парадокс е, че всички реформи в армията до този момент включваха основно съкращения на военнослужещи, а сега започва обратен процес, който е компрометиран от предходния. При липса на система за привличане и набиране, при демографски срив, неработещ механизъм за създаване на доброволен резерв и намаляване престижа на военната професия, при новата численост се рискува некомлектът от личен състав да се увеличи на 30% и дори повече. За приемане на това увеличение на военнослужещите са необходими сериозни аргументи и разчети, липсващи в настоящата Програма.

По отношение на структурите се създава отделно Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Няма никакви аргументи как, чрез създаване на оперативно ниво на нова структура ще се постигнат оперативни способности за киберотбрана. Същото е и по отношение на логистичната поддръжка - ново Командване за логистична поддръжка, въпреки че създаденото такова през 2009 г. доказа своята непригодност. За малката ни армия на оперативно ниво вече ще има 7 командвания. Това няма да доведе до нови способности, а само ще увеличи разходите, ще усложни процеса на вземане на решения и ще увеличи броя на военнослужещите в щабовете за сметка на тези от военните формирования. Ще се задълбочи още повече съществуващата диспропорция между тях и органите за управление.

Подточка 6.2. е развитие на интегрираното министерство. Това е важен и неотложен за решаване въпрос. Така наречената "умерена интеграция" доказа своята непригодност, тъй като при нея военната експертиза загуби своето значение. В резултат на този модел на интеграция възникнаха съществени дефекти във функционално-организационното устройство на Министерството на отбраната, пряко доказателство за които е състоянието на въоръжените сили. Този проблем изпъква и от посочеените в Програмата добри практики, които трябва да се използват за развитие на интегрираното министерството (постигане на баланс, синхронизация и др.). Едно добре работещо интегрирано министерство не се нуждае от баланс и синхронизация. Интегрираното министерство може да работи добре в други страни, но създадено у нас без съобразяване с нашите традиции, организационна култура и редица други особености води до провал. Такава е съдбата и на много други модели, схеми и структури взети на готово и приложени във въоръжените ни сили. За това е необходим задълбочен анализ на състоянието на администрацията и вземане на обосновано и аргументирано решение за нейното реформиране. Целесъобразно е този въпрос да бъде доразработен с помощта на по-широк кръг от експерти, защото няма как администрацията да се самореформира.

От подточка 6.3. до подточка 6.13. са разгледани способностите на: Съвместното командване на силите; Сухопътните войски; Военновъздушните сили; Военноморските сили; Съвместното командване на специалните операции; военното разузнаване; комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана; логистична поддръжка; военномедицинско осигуряване; военнополицейско осигуряване и военно-географско осигуряване. За всяка една структура съвсем на кратко са посочени способностите, които трябва да поддържа и развива по трите мисии на въоръжените сили, както и нивото на амбиции в края на разглеждания период. Така предствена тази най-важна част от Програмата предизвиква много въпроси: За достигане на тези способности какво е нужно всяка структура да направи? В какъв план трябва да го направи - краткосрочен, средносрочен или дългосрочен? Каква трябва да бъде организационната им структура? Както и ред други въпроси свързани с развитието на способностите. Необходимо е в този раздел да наспътят промени и той да придобие вид, съовестващ на изискванията за програма.

В подточка 6.14 е разгледан Резервът на въоръжените сили. Сега съществуващият модел на резерв е създаден преди 10 годии. За това време той многократно доказа своята непригодност и невъзможност да изпълни заложените му функции. Не е ясно колко още време трябва да се доказва неговата непригодност, за да се премине към друг модел на резерва. През тези години се направиха редица поправки в Закона за резерва, с което се видя, че и това не може да промени ситуацията. Необходима е смяна на подхода и принципите за изграждане на резерва, съобразени със средата, в която той ще функционира. Считаме за правилно решение системата за привличане и набиране на резервисти да се централизира. Но, ако това е така, защо военните окръжия са изведени от състава на Българската армия и са структурирани като агенция, подчинена на министъра. Те са в основата на привличането и набирането, както на резервисти, така и на военнослужещи и тяхното място е в Щаба по отбрана. За това тази идеята трябва да се преосмисли и преформулира.

В подточка 6.15 е разгледана командната структура и системата за командване и управление. В тази подточка има два основни момента. Първият е възлагането на командни функции на началника на отбраната и вторият е въвеждането на мисийното командване. Възлагането на командни функции на началника на отбраната е най-положителната част на тази програма. По този начин се възстановяват традициите в нашата армия и се премахва парадокса структури на оперативно ниво да се командват една на друга. При възлагането на командни функции на началника на отбраната не е необходимо формирането на двете нови командвания (Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командването за логистична поддръжка), тъй като функциите на двете командвания могат да изпълняват двете дирекции в Щаба по отбрана. По този начин се скъсява командната верига и се намалява броят на щабовете. Втория момент е намерението мисийното командване да стане основа на командването и управлението във въоръжените сили. Това е важна стъпка, която изисква, както доста сериозна предварителна подготовка, така и промяна в нормативната уредба. Затова е целесъобразно това да бъде цел в дългосрочен план.

Очевидно е, че макар и приета Програма-2032 се нуждае от сериозно подобряване. Има още моменти, по които трябва да се помисли, в интерес на желаното развитие на Въоръжените сили, на които ще се спрем в следващ материал.

*Авторът е директор на Центъра за изследване на политиките в сигурността и отбраната (ЦИПСО), бивш заместник-министър на отбраната. Кандидат е за народен представител от „БСП за България“ в 26 МИР