Много е важно държавата да се обърне с лице към запасното войнство

22.03.2021 г. Много е важно държавата да се обърне с лице към запасното войнство

 Дошло е времето политиката да бъде грижа за хората, казва доц. д-р Николай Цонков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), заместник-председател на Комисията по отбрана, кандидат за народен представител.

Спирдон Спирдоов

-          Г-н Цонков, какъв  принцип изповядвате в професионалната и политическа Ви дейност?

-          Като преподавател и като народен представител винаги съм се старал да бъда професионалист и като такъв да отстоявам справедливи закони, които да бъдат в услуга на българското население за добро образование и сигурност за всички, за нормални доходи и пенсии, за по висок стандарт и качество на живот, осигурено и качествено здравеопазване, по-добри условия на труд на военнослужещите и модерна българска армия.

-          Знаете ли как живеят българите?

-          Аз съм един от всички българи. Всеки ден виждам несправедливост, корупция, неработеща икономика и промишленост, застаряващо и болно общество. Като специалист по регионално развитие мога да бъда полезен да поправим това. Убеден съм, че заедно можем да променим нашата България, защото тя е домът ни, който трябва да стане добър за живеене за нас, за родителите ни, за децата ни, за внуците ни.

-          Нацията ни, обаче старее. Къде виждате причините?

-          Продължаващите миграционни процеси на младите хора са една от основните предпоставки за стареене на нацията. За последните 10 години, само по официална статистика, близо 200 хиляди българи са напуснали страната, 70% от които са до 40 години. Причините за продължаващата емиграция на хора в трудоспособна и детеродна възраст са комплексни, но основните са продължаващото изоставане в равнищата на доходите спрямо останалите държави-членки на ЕС, липсата на социална сигурност и на перспектива за професионално развитие за младите хора. Системата за социална защита осигурява слаба подкрепа за работещи родители.

-          Какво предлага БСП?

-          Една от първите стъпки, предвидени в управленската програма на БСП, е въвеждането на семейно подоходно облагане за работещите родители – необлагаем минимум от 500 лева месечно за всяко дете, навършило 18 години. Мярката ще обхване над 750 хиляди семейства. Предвижда се след навършване на 18 години данъчната преференция да се прехвърля от родителите към младежите, като навършилите пълнолетие български граждани няма да плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Здравната политика в момента не решава големите проблеми. След спечелване на изборите ще предложим до навършване на 14-годишна възраст лекарствата за децата да са безплатни. Това са 130 милиона лева годишно за 1 милион деца. Предвиждаме  и безплатни детски градини за близо 220 хиляди деца. Предлагаме увеличаване на размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, като от 380 лв. то да стане 650 лв. Така 60 хиляди майки годишно ще бъдат подпомогнати в отглеждане на децата си.

-          Имате преки впечатления от системата на образованието. Там също ще има много работа.

-          Факт е, че състоянието на образованието е един от факторите, които оказват влияние за несигурната заетост и доходи и за създаване на устойчиви нагласи за миграция. Вече обявихме, че ще предложим за целия период от 1 до 12 клас учебниците да бъдат безплатни. Мярката ще обхване 580 хиляди деца и ще струва на бюджета 50 милиона лева годишно. Семействата с ниски доходи ще получават помощ от 250 лева в началото на учебната година. Освен за  първокласниците, това ще важи и за учениците от втори, трети и четвърти клас, или за 120 хиляди български деца. Нашият лидер Корнелия Нинова се ангажира с еднократната помощ за майки студентки да стане от 2 880 на 6 500 лв. Тази мярка ще обхване над 6 хиляди  жени и за нея ще бъдат отделени 20 милиона лева от бюджета. В същото време еднократната помощ, която ще бъде предоставяна за всяко второ и трето дете на осигурени за минимум 24 месеца назад родители, ще бъде в размер на 6 500 лв.

-          Армията също страна от дефицит на хора. Не е малък процентът на неокомплектованост.  Имате ли обяснение?

-          Очевидно е сгрешен подходът за решаване на проблема с окомплектоването на Българската армия. Борим се с последствията, вместо да се опитаме да отстраним причините. Но не бих казал, че военната професия девалвира. Поне това показват последните социологически проучвания, според които военнослужещите се ползват с много високо доверие. Но същевременно военната професия не е привлекателна, поради социални и финансови причини. В същото време съществува пропаст между доверието в системата и самочувствието, което имат и излъчват военнослужещите. Днешните поколения не възприемат като дълг патриотичното задължение да се защитава отечеството. В контекста на ценностния дефицит в българското общество логично наблюдаваме подмяна на едни ценности, включително на патриотизма, защитата на отечеството, националните каузи. Заменят ги по-материални неща като пари, вещи и прочие. Тази тенденция е характерна за света като цяло.

-          Как ще коментирате идеите за въвеждането на доброволна и на наборна служба?

-          Подкрепям ги. В това отношение мога да похваля донякъде Министерството на отбраната за предложенията. Смятам, че е добре е въвеждането на  доброволната, а защо не и наборната военна служба? Давам пример с Гърция, където имаме смесена армия, във Франция се отказаха от професионалните войници и въведоха отново наборната военна служба. Това е начинът да попълним некомплекта. Да не говорим, че, ако погледнем пазара на труда, в момента най-големият проблем е с младите хора, голяма част от които са извън пазара на труда. Те нямат дори създадени трудови навици. Затова ние трябва тук да създадем и други порядки в тях, включително да върнем военно-патриотичното възпитание. Това трябва, естествено, да стане с работа в училищата още от по-ранна детска възраст.

-          Не ви ли се струва, че от страна на държавата липсва уважение към генералите, офицерите и сержантите, преминали в запаса?

-          Това е много сериозен въпрос, по който трябва да се работи. Лично поемам ангажимент да изградим работеща политика в това отношение. Не може на доскорошните командири в Българската армия да се гледа, като на нещо ненужно вече за обществото. Държавата, включително и Народното събрание, трябва да ползват тяхната експертиза. И не само това. Тя трябва да се грижи за тяхното здравословно състояние, защото тежката военна служба отваря доста болести. Много е важно, според мен, в отделен закон да се регламентират правата, социалният статут, медицинската грижа, сдружаването в неправителствени организации и други въпроси на запасните и резервистите. Те заслужават това.

-          На какво разчитате, за да успеете в предизборната кампания?

-          На хората, които разбират, че е дошло времето политиката да бъде, преди всичко, грижа за тях.

***

Доц. д-р Николай Цонков е роден в София през 1980 г., но е израснал в Габрово, където завърша техникум по механоелектротехника. Има бакалавърска степен по политология и магистратура по стопанско управление в Софийския университет. Защитил е докторски степени по регионална икономика и администрация в УНСС и по управление на сигурността и отбраната във Военната академия. Доцент е във факултет "Управление и администрация"в УНСС". Бил е съветник по икономическите въпроси и военно-отбранителната индустрия на бившия военен министър Ангел Найденов. Депутат е от "БСП за България" в 44-то НС, заместник- председател на Комисията по отбрана и член на Комисията по образование и наука. Семеен с едно дете. Преподавател е по регионално развитие в УНСС и управление на сигурността и отбраната във Военна академия. На 41 години е, женен с дъщеря на 5 години. Николай Цонков е кандидат за народен представител в бюлетина №4, „БСП за България“, преференция 110, 25 МИР-София.