Малко закъснял, но много актуален, коментар от село Змейово

27.03.2021 г. Малко закъснял, но много актуален, коментар от село Змейово

 Майор от запаса Неделчо Генев, председател на дружество „Св. Никола“  - СОСЗР, с. Змейово

Тази година, на 3-ти март, освен с Ковид-19, природата ни дари и с прекрасно слънчево и топло време. Цъфналите в селските дворове нарциси, клатеха камбанките си насам –натам и се пъчеха да засенчат слънцето.

Пред селското читалище „Пробуда“ обратно, цареше оживление и хорска глъч. Самодейците, облечени в народни носии, ръководени от г-жа Емилия Ганева подготвяха нужното, за тържеството. Беше Празник! Най-големият, донесъл ни Свободата! Бяха дошли още и мъжете и жените от дружество „Св. Никола“ към СОСЗР, както и участниците в пенсионерското дружество.

Точно в 11,00 часа полковник от запаса Христо Трифонов запали фитила на черешовото топче и даде началото на тържеството. Под звуците на националния химн подполовник от запаса Никола Пеев издигна на пилона националния трибагреник. Традиция е в с. Змейово, всяко значимо мероприятие да започва с гърмеж от селската артилерия, завещана ни от дружество „Традиция“, та дано разбуди заспалата народна съвест.

Когато отзвуча и последният куплет на химна, множеството се поослуша в очакване на кмета. Уви, оказа се, че и тази година, както и предишните, той няма да уважи своите съселяни и ще празнува на по-отговорно място, където ще има камери на телевизията. Още по тъмно, незнайно как, се беше появил венец от името на кметството, на плочата на загиналите от турски ятаган змейовци. Стига им този държавен харч на умрелите! Самият ни кмет пък, щял да гостува на кмета на Карлово, с когото си имали политически разговори.

Циганите пък, не бяха разбрали какво се беше случило на 3-ти март преди толкова години. Тези хора на света, тези рожби на демокрацията, кротко люпеха семки на селския площад, препичайки се на мартенското слънце. До 1989 год. в селото имаше четири цигански семейства с по две деца и всички работейки, изучиха децата си. Вятърът на промяната обаче, ги направи основни гласоподаватели, събирайки ги от близо и далеч в нашето китно село.

Нямаше ги и новите заселници на селото. Не че друг път са идвали, но крайно време е да не се чувстват „ВИП гости“, а обикновени жители на селото. Мина ми през ума, че може да са прескочили чартърно до Занзибар поради липса на Ковид-19 там.

След като се разбра кой къде ще празнува, се видя, че на площадчето сме пак едни и същи - истинските змейовци! И се започна!

Отец Петър, предстоятел на църквата „Св. Димитър“ в гр. Стара Загора и член на дружество „Св. Никола“ от СОСЗР, отслужи заупокойна панихида, за посечените и отвлечени в робство от турските зверове селяни.

Кратък доклад за значението на датата „3-ти март“, прочете председателят на дружество „Св. Никола“ от СОСЗР майор от запаса Неделчо Генев. В своето слово той акцентира върху най-важното нещо, което ни е донесла Руско-Турската война – Свободата и нейното измерение – Държавата.

След битката за Стара Загора, село Змейово споделя съдбата на своите събратя от Ески Зара. То е било опожарено до основи, като неуспелите да избягат в габровския балкан жени, деца и старци над четиридесет души са зверски заклани, а по-младите жени отведени в робство. Някои от тях са успели да дочакат свободата и се завръщат в родното Змейово. Последна се завръща от робство баба Яна Паргова, която умира през 1937 год. на 96 години. В църковния двор са изклани неизвестен брой жени и деца. При ремонт на църковния зид през 1997/98 год, работниците откриват останките им, след което те са препогребани в друг масов гроб с почести. На паметната плоча пише:„Тук почиват знайни и незнайни братя и сестри“.

Църквата е въздигната върху основите на много стар метох през 1837 год. В метоха през 1831 год. монахът Харитон е направил един от преписите на „История славянобългарска“, копие от която се намира в читалище „Пробуда“ в селото при уредничката г-жа Емилия Ганева. Църквата е паметник на културата и отдавна плаче за основен ремонт, ама Бог е високо, Царят си взе бащинията, а от държавата на министър председателя, не пада никаква лепта за такива селски църкви.

Ритуалът завърши с поднасянето на цветя пред плочата с имената на загиналите и поробени селяни. Ритуалите са за това, живите да помнят умрелите, за да пренасят спомена за тях във времето.

Хвала на президента наш, който за сетен път доказа, че е истински патриот и български офицер и генерал, като се поклони на паметника „Шипка“. С това си действие той показа най-вече, че е обединител на нацията, въпреки забраната на неговите врагове. От най-високия връх на българската свобода, той доказа, че свободата да имаме държава, остава неумолим и вечен факт.

После всичко се забравя и повлечени от ежедневието си за такава свобода се подсещаме при исторически годишнини. Приемаме я за даденост, но тя страшно ни липсва тогава, когато я няма. Ала нас, останалите живи хора от с. Змейово, между които се числя и аз, не ще ни уплаши нито вируса, който върлува по света, нито „калинките“, които са ни полазили. С тях вече знаем как да се справим. Тях ги убива не европейската ваксина, а отровата на родните пчели от кошера, наречен „Български народ“!