Програма-2032 се нуждае от подобряване в интерес на желаното развитие на Въоръжените сили

28.03.2021 г. Програма-2032 се нуждае от подобряване в интерес на желаното развитие на Въоръжените сили

 Полковник от запаса Иван Иванов*

Уважаеми читатели, както Ви обещахме продължаваме да Ви запознаваме със становището на Центъра за изследване на политиките в сигурността и отбраната по Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България-  2032, което имахме, когато документът, приет от Народното събрание, беше все още в проект. Нашето мнение продължава да бъде, че Програма-2032 има нужда от усъвършенстване, което излагам в двата материала. Първият можете да намерите в „Коментари“ на Otbrana.com. (http://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_15120)

Програма – 2032, е разработен в 9 (девет) основни точки в обем от 40 страници. Вече научихте нашето мнение по първите шест.  

Седма точка е хората в отбраната. Тя има три подточки. Първата 7.1. е подбор, набиране и развитие на кадрите. Най-вероятно това е техническа грешка - не е възможно първо да се извършва подбор, а след това набирането. Порядъкът е точно обратен. Проблемът с некомплекта и неговото решаване е важна и отговорна задача. Програмата предлага в краткосрочен план да бъде създадена една комисия във всеки вид въоръжена сила за провеждане конкурси за подбор на военнослужещи, а в дългосрочен план да се разкрие Единен център за начална военна подготовка в Националния военен университет „Васил Левски“, в който да се провеждат всички конкурси, както и началната военна подготовка. Това е положителна идея, но едва ли ще доведе до преодоляване на некомплекта. Дори да се създаде и осъществи перфектно функциониране на тази схема, да се очаква, че младите хора внезапно ще придобият афинитет към военната служба е дълбоко заблуждение. За решаването на този проблем е необходим комплексен подход, който да отговори на следните въпроси: Кой набира? От къде? Кога? Колко? По какви методи? С какви средства? Колко струва? Как да се измери ефективността? и още много други въпроси. Програмата обаче не дава такива отговори. За това е нужно въпросът да се преработи като се приложи комплексен подход и изгради ефективна система за привличане и набиране на военнослужещи, основана на социални, административни, кадрови и редица други широко известни и исторически потвърдени стимули.

Относно идеите за развитие на модела за кариерно развитие може да се направи само една констатация - изготвилите този текст не познават сега действащия модел, както и Правилника за прилагане на Закона за отбрана и въоръжените сили. И сега кадровото развитие на военнослужещите се осъществява на основата на компетентност и компетенции. Всяка следваща длъжност се заема след придобиване на необходимата квалификация, а ученето е през целия период на военната служба. Затова не е необходимо да се правят каквито и да е промени, посочени в този раздел, а да се търсят пътища за ефективното му и качествено приложение. Причината за големия брой свободни длъжности не се крие в кадровия модел, а в неизградената система за привличане и набиране, неработещата система за задържане, лошите условия на труд, ниското заплащане, липсата на жилища, отнемането на социалните придобивки и още много други нерешени въпроси, които отблъскват кандидатите и понижават мотивацията на наетите военнослужещи.

Следващата подточка 7.2. е военно образование. Военнообразователната система е важна част от системата за изграждане на способности. Тя е консервативна и всякакви промени в нея трябва много добре да бъдат обмислени. От направените  промени ще разгледаме само намаляването на срока обучение във военната академия по специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ - редовна форма от една и половина на една учебна година. Наивно е да се мисли, че това ще реши проблема с недостига на офицери в тактическите звена. Всичко това ще бъде за сметка на качеството на обучение и създаване на проблеми при реализацията на завършилите академията. В Програмата многократно се споменава навлизането на нови технологии, ново въоръжени и редица други нововъведения, които изискват добра подготовка, знания и компетенции, които няма как да бъдат придобити за една година. Необходима е промяна на учебната документация, но срокът за обучение не трябва да се променя.

Третата подточка 7.3. е социална политика. Тя предвижда в краткосрочен план преразглеждане на условията за допълнително възнаграждение, а в средносрочен – подобряване на социалния статус на военнослужещите и нов модел на обезщетението при освобождаване от военна служба. Едва ли с тези общи идеи, звучащи по скоро като пожелания е възможно издигане престижа на военната професия и превръщането й в притегателна за младежите. Целите на социалната политика и посланията както към военнослужещите така и към кандидатите трябва да съответстват на техните очаквания и да са съизмерими или подобри от тези на другите отрасли и професии. За това в краткосрочен план в социалната политика трябва да се поставят цели, които да са на нивото на проблема от големия некомлект от военнослужещи. Пакетът от възнаграждения трябва да стане такъв, че да осигури набирането и задържането им на служба. Не е достатъчно само ежегодно повишаване на заплатите. Заплатата трябва да е еднаква или по-голяма с тези на сходни длъжности в цивилния живот. Добавките трябва да компенсират онези неудобства на военния живот, които не са покрити от заплатата и да улеснят задържането на кадрите. Социалната политика в средносрочен план трябва да осигури благополучие на военнослужещите и техните семейства. Тя трябва също така да осигури широко обхватни социални грижи (работна среда и условия на труд, здравеопазване, условия на живот, грижа за семействата на военнослужещите, социална адаптация и работа с военнослужещите от резерва и запаса и др.), които неминуемо ще допринесат за повишаване на оперативните способности на въоръжените сили. Нужно е преосмисляне на тази част от Програмата и поставяне на цели съответстващи на нивото на проблема. Социалната политика има и друга важна функция – привличането във военните училища на младежи с подходящо интелектуално ниво, обща култура, духовни ценности и амбиции, които военнообразователната система да превърне в лидери, способни да изградят модерни, високотехнологични въоръжените сили - такива, каквито предвижада настоящата Програма.

Осма точка е ресурсно осигуряване. Постигането на желаното крайно състояние на способностите към 2032 г. не би могло да се случи, ако ресурсите на отговарят на амбициите. За това този въпрос е от жизнено важно значение за реализиране на идеите и целите залегнали в Програмата. По отношение на ресурсите има само общи формулировки, свързани със стриктното придържане към нивата, определени в "Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП на Република България до 2024 г.". След 2024 г. разходите за отбрана да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП до 2032 г. Така представени ресурсите, без финансови прогнози на БВП до 2032 г., както и размерът на допълнителните средствата от централния бюджет водят до съмнения, относно реализирането на амбициите, заложени в Програмата. Посочено е само, че всичките формулирани минимални военни способности ще струват над 36 милиарда лева. Няма посочени ресурси за постигане на 38-те приоритетни способности, дори не са загатнати разходите за въоръжение и техника за тях, както и какви са проектите за модернизация. Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че няма яснота относно необходимия финансов ресурс за придобиване на способностите. За това и заявената финансова рамка от 2% от БВП за отбраната, за постигане на целите на програмата, при липса на прогноза за икономическия ръст до 2032 г., е съмнителна. Не е възможно без представянето най-малкото на обобщени стойности на необходимите финансови ресурси до края на 2032 г. за придобиване на 38-те приоритетни способности, да приемем, че амбициите заложени в Програмата съответстват на възможностите. До сега ресурсите винаги са се оказвали недостатъчни и няма никакви гаранции, че това няма да се случи пак. За това считаме за необходимо такава финансова информация да бъде включена в Програмата. Освен това разходи от такъв мащаб, надхвърлящ във времето няколко парламентарни мандата изискват широка обществена дискусия, постигане на политически консенсус и възприемане от българското общество като константа тези разходи. Подобни идеи в Програмата обаче липсват.

Девета точка е озаглавена, насоки за работа с поглед към хоризонта. В нея са разгледани приоритетни насоки за работа за успешното постигане на поставените цели в Програмата. Независимо, че в началото е записано, че тези насоки са набелязани в средносрочен план – до 2026 г., в дългосрочен план – до 2032 г. и отвъд този хоризонта, вижаме това да е направено само в една от насоките. Тази свързана с плана за развитие на Въоръжените сили, който е разделен на два периода от 2021 до 2026 г. и от 2027 до 2032 г. Всички останали насоки са повечето като пожелания и за това първоначалното намерение да бъдат поставени в такъв ред не е изпълнено. Насоките за работа трябва да станат по-реални и да бъдат проектирани в разглеждания период за да бъде постигнат необходимия успех.

Изводи:

1. Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032 поставя амбициозни цели, повечето от които са нереалистични или трудно реализуеми, поради предвидените ресурси, подходи и начини за постигане.

2. Програмата няма единен замисъл и цел за постигане на необходимите способности, а е сбор от различни интереси, подходи и мерки в повечето случай противоречащи си едни на други. В по-голяма част от разгледаните въпроси има много теоретични постановки и намерения, които повече приличат на пожелания, което намалява стойността на Програмата и я прави трудно приложима.

3. Промяната на мисия "Отбрана" и разчитане защитата на териториалната цялост на страната да се осъществява само чрез колективната отбрана основавайки се на чл. 5 от Северноатлантически договор е в противоречие с чл. 9 на Конституцията на Република България и чл. 3 на същия договор. Тази идея освен, че не гарантира изпълнението на основната функция на въоръжените сили, е и опасно пацифистка и ще доведе до влошаване на състоянието на военните формирования.

4. Гласуваната численост от 43000 души не е обоснована финансово и не е подкрепена с мерки, военен маркетинг и структури за привличане и набиране, поради което нейното реализиране е поставено пред провал и ще доведе до увеличение на некомплекта от военнослужещи.

5. Връщането на началника на отбраната в командната верига ще доведе до обособяване на трите нива за командване и управление, ще повиши контрола и отчетността, ще скъси командната верига за вземане на решение и ще възстанови традициите в Българската армия.

6. Мерките и подходите за развитие на интегрираното министерство не съответстват на структурните и функционални проблемите възникнали в него и няма да доведе до желания резултат. Необходим е системен подход и нови идеи за неговото реформиране.

7. С промени в Закона за резерва проблемът с недостига на резервисти няма да бъде решен, необходим е нов модел, принципи и подходи за изграждане на ефективно действащ резерв, съответстващ на потребностите на въоръжените сили.

8. Предложените идеи и мерки за привличане и набиране на военнослужещи не са достатъчни за преодоляване на некомлекта. Необходимо е прилагането на комплексен подход, който да направи военната професия привлекателна и осигури достатъчен и качествен кадрови състав.

9. Мерките за реализиране на социалната политика, както в краткосрочен така и в средносрочен план не са достатъчни и няма да доведат до желания резултат, нужни са такива възнаграждения и социални грижи, които да издигнат благополучието на военнослужещите и техните семейства, да направят военната професия желана и привлекателна и да допринесат за повишаване на способности на въоръжените сили.

10. Липсата на обобщени финансови разчети за ресурсите, необходими за реализиране целите, води до съмнения, че представените амбиции в Програмата съответстват на възможностите.

11. Необходимо е Програмата да се преработи, прилагайки единен стил в изложението, отчитайки направените предложения за допълнение и изменение, придържайки се към резултатите от Стратегическия преглед на отбраната, формулирайки по конкретно и реалистично целите и намеренията и добавяйки минимални обобщени финансови разчети доказващи съответствието между амбициите и възможностите.

*Авторът е директор на Центъра за изследване на политиките в сигурността и отбраната (ЦИПСО), бивш заместник-министър на отбраната. Кандидат е за народен представител от „БСП за България“ в 26 МИР