Second-hend за нашите ВВС? Това ли е сделката на мандата?

07.02.2011 г. Second-hend  за нашите ВВС? Това ли е сделката на мандата?

Факт е, че има натиск за F-16, но военната авиация не е за бедняци.

Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)

Правителството на ГЕРБ се ангажира да осигури нов модел боен самолет за българските ВВС. Задачата действително е доста тежка, включително и за страни, които не са в криза. За нас нейното изпълнение е крайно необходимо и много трудно. Все пак Министерството на отбраната започна пазаруването. Вярно е, че няма обявен търг, но запитванията на държавно равнище са направени. Военният министър Аню Ангелов отиде в Швеция, за да види не толкова възможностите, а най-вероятно цената на един от европейските изтребители. В края на краищата всички критерии при покупката ще се подчинят на един „стойност-ефективност”. И дано да е така, макар че решението ще бъде политическо, т.е. на ГЕРБ. Знаем, че политиците имат в някои случаи много широк кръг съветници. Не само военни, както е в случая.

Нямам амбицията да се включа в редицата на съветниците. Има обаче няколко възможни пътя за изход от ситуацията, които трябва да се преценяват от гледна точка на това до къде могат да ни изведат. Военните експерти са очевидно прави, когато твърдят, че

придобиването на нов самолет в никакъв случай не може да се нарече сделка.

В Щаба на ВВС разсъждават така: „Това е начин да бъдеш съвременен, да можеш да изпълняваш това, което е поставило висшето държавно ръководство в интерес на народа.” Т.е., ако критериите са единствено в унисон с философията на Симеон Дянков, а и на всеки друг финансов министър, стойността може да остъпи на ефективността. Знае се, че финансовата рамка за реализирането на този проект все още не е готова. На този етап има само един параметър, който излезе от устата на министъра на отбраната. На първо време искаме да купим 8 самолета. След това ще мислим за повече. „Да тръгне процесът, пък ще видим.” И това не е много добра философия. В нея обаче прозира рискът, че върху решението ще повлияе кризата и от тук думата на финансовото министерство. Вярно е, че по закон тази инвестиция ще бъде санкционирана от Народното събрание. Знае се обаче, как реагира то на внесени от правителството предложения.

Проектът може да бъде отложен.

На пръв поглед има мотиви за това. Те са свързани отново с кризата. Проблемът е, че не се знае за кога. Симеон Дянков няколко пъти обявява, че сме се „оправили”, но се оказва, че не е така. Ако отидете обаче в авиобаза „Граф Игнатиево”, ще разберете, че след предстоящото излизане от строя на МиГ-21, носенето на 24-часово бойно дежурство с 12 самолета МиГ-29, ще натовари до максимална степен пилотите. Действително ни трябват още осем. Но само на първо време. Причината не е само в ресурса на руските изтребители. Има и други. Ще дойде времето, когато и съседна Македония ще стане член на НАТО. Защо ние да не поемем охраната на въздушното й пространство! Това може да се случи, ако имаме съвременна техника. В противен случай другите съседи ще ни изхвърлят от борда.

Факт е, че има натиск за F-16. Това е другият възможен изход, т.е. “second-hend” за българските ВВС. Както вече се случи с критикувания и от сегашните управители подход по отношение на фрегатите за ВМС. На този фронт Румъния вече капитулира веднъж.

Старите самолети обаче не са ли като старите коли на Европа, с които напълнихме българските пътища.

Анализите показват, че модернизацията на наличната техника във войските или на придобита като “втора ръка” не винаги е ефикасно влагане на финансови средства. В резултат на експлоатацията износването на конструктивните елементи може да бъде различно. Срокът на службата на машината ще се определя от живота именно на този конструктивен елемент. Запознати с темата отбелязват, че такъв е случаят с предложението за закупуване на тактически изтребители F-16 Блок 15 или 25 “second-hend”, модернизирани до модификацията Блок 40 или 50 (остатъчен ресурс около 2500 ч., т. е. около 12 години служба в строя с по 200 часа нальот на година и съхранявани в Аризона) по програмата FMS (Foreign Military Sales) на САЩ. Не са едно или две мненията, че времето на  „Бойният сокол”, изнесъл на „гърба си” всички въоръжени конфликти от края на миналия и началото на този век, е минало и го купуват само слабо развитите страни.

Военната авиация не е за бедняци. Когато я имаш обаче си богат. Така че си заслужава да се свиеш малко и да вземеш най-адекватното решение. Вярна е и стратегията за преминаване от поддържане на съществуващата техника към кардинална промяна на авиационния парк. Анализът на световния самолетен пазар показва, че САЩ остават и занапред лидер в него. Заслуга за това ще има тактическият изтребител F-35. Експертите правят и друга прогноза: „Независимо, че времето им неизбежно преминава и поръчките все повече намаляват, ще продължат частично продажбите и на самолетите от 4-то поколение F-15, F/A-18 и F-16 от последните модификации.”

България се обърна към четири държави: САЩ, Франция, Германия и Швеция. Запитванията са за нови или употребявани многоцелеви изтребители. Имаме и определена готовност. Изяснили сме си началните оперативни, тактико-технически и други специфични изисквания. Оглеждаме се и в такива като нас. Чехия и Унгария си купиха „Грипен”. Същият, който военният министър видя тези дни в шведския отбранителен концерн “SААВ”. Нормално е да  има сантименти към прагматичен, малък и евтин за обслужване самолет. Все още обаче във военното и политическото ни ръководство няма единно мнение. Независимо какво ще предприемат управляващите, които да са те, повече от задължително е България да запази изтребителната си авиация. В противен случай ще продължаваме да губим автономност.

(Материалът е публикуван в www.argumenti-bg.com)

На снимката: През миналата седмица министърът на отбраната Аню Ангелов отиде в Швеция за да види многоцелевия изтребител „Грипен”. Тази визита обаче все още не накланя везните.