Георги Първанов прие за последно шестомайския парад като върховен главнокомандващ

06.05.2011 г. Георги Първанов прие за последно шестомайския парад като върховен главнокомандващ

Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)

„На тази последен за мен парад като върховен главнокомандващ искам да кажа, че винаги съм бил за това да гледаме на въоръжените си сили като на гарант номер едно за суверенитета и териториалната цялост на страната и много бих искал да пожелая на моя наследник да има същата визия и да може още по-категорично от начина, по който аз съм го казвал тук, че Българската армия е в състояние да гарантира военната сигурност на страната, особено при нарастващите предизвикателства в последните месеци.” Това каза Георги Първанов от трибуната, след като за последно прие шестомайския военен парад като върховен главнокомандващ на Въоръженте сили. Преди това той прие рапорта на комодор Румен Николов, заместник- началник на ВВС, който командваше военния парад. Да уважат българската войска бяха дошли още председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, генералнrят секретар на ООН Бан Ки-мун, министърът на отбраната Аню Ангелов и други министри, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов, народни представители, генерали, адмирали, офицери, ветерани от войните, носители на орден „За храброст”, военноинвалиди и военнопострадали, запасни и резервисти, представители на духовенството, посланици, военни аташета и други дипломати, акредитирани у нас.

Празникът започна пред паметника на Незнайния воин в столицата с празничен Водосвет на бойните знамена и Знамената-светини. Поднесени бяха венци и цветя в памет на загиналите български воини.
Във военния парад на площад „Княз Александър I” участваха над 500 военнослужещи от Българската армия. В седем представителни блока преминааха военнослужещи от Военна академия „Г.С. Раковски”, Националната гвардейска част, участници в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещи от Сухопътни войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Щаба по осигуряване и поддръжка, Гвардейският представителен духов оркестър. По традиция парадът бе открит от Военновъздушните сили с един вертолет „Ми – 17”, носещ националния флаг на Република България, ескортиран от два вертолета „Кугар” от авиобаза „Крумово”.

***

Слово на президента и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов на парада по повод Деня на храбростта и празник на Българската армия

пл. “Александър Батенберг”, 6 май 2011 г.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-председател,

Уважаеми господин Генерален секретар на ООН,

Уважаеми министри, народни представители,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Драги представители на военно-патриотичните съюзи,

Ваши Превъзходителства,

Драги сънародници,

Един от първите актове на възродената българска държава веднага след Освобождението в лицето на княз Александър Първи Батенберг е обявяването на 6 май за Ден на храбростта и празник на Българската армия. Разбира се, ние добре знаем, че далеч назад във времето, дълбоко в средновековието Светецът-войн е бил почитан от българите като закрилник на нашата войска, като източник на родолюбива мощ за бранниците на българската независимост, на всичко българско и затова можем да кажем, че в този случай имаме една перфектна ритуална хармонизация между онова, което хората, народът почита и уважава и държавническите решения.

Струва ми се, че няма, а може би не е и нужно да са прави академична дефиниция на понятието “храброст”, но аз съм убеден, уважаеми дами и господа, че тя е обяснението за победоносния щурм на 24-годишните капитани, защитили българското Съединение през 1885 година. Сигурен съм, че тя, храбростта, обяснява и подвизите на българските офицери и войници в победоносните войни за освобождението и обединението на всички българи след 1912 година.

Днес големият въпрос е обаче как да съхраним, пренесем и утвърдим тези традиции, тези изключителни добродетели на българското войнство от предишните десетилетия и векове. Но нека да кажа, че и днес, в тези времена имаме много и ярки прояви на войнска чест и доблест. Сигурен съм, че няма да забравим подвига на офицерите Пейковски, Радулов и Панайотов, загинали със своя вертолет в усилията си да спрат пожара край Разлог преди години, като и че ще бъдем винаги признателни на хилядите български бойци, които всеотдайно се бориха за преодоляването на бедствията и авариите, които ни сполетяха в последните години.

Помня добре, вярвам и вие, респекта, който създадоха сред нашите съюзници българските бойци, които отбраняваха центъра на иракския град Кербала, но и няма да забравим никога имената на офицерите Качорин и Саръев, на офицерските кандидати Инджов, Петров и Киров. Да, ние ще следваме неотклонно своите съюзнически ангажименти, но приоритет номер едно, критерий номер едно при вземането на политически решения за изпращането на наши бойци в тези мисии е да се гарантира сигурност на всички и на всеки, за да няма разплакани майки и млади съпруги, покрусени бащи.

България е водила много войни, участвала е в много военни конфликти, но българската нация, българското общество, всеки българин ще носи в себе си жив спомена за подвига на тези бойци. Впрочем, нека да кажа, че такива прояви има и днес. Преди броени седмици, изразявайки волята на всички български институции, аз наградих майорите Григоров и Иванов, които с риск за живата си спасиха не само военна техника, спасиха селища и човешки животи. И пак ще кажа: такива прояви има многобройни, включително и в последните дни.

Уважаеми госпожи и господа,

На тази последен за мен парад като върховен главнокомандващ искам да кажа, че винаги съм бил за това да гледаме на въоръжените си сили като на гарант номер едно за суверенитета и териториалната цялост на страната и много бих искал да пожелая на моя наследник да има същата визия и да може още по-категорично от начина, по който аз съм го казвал тук, че Българската армия е в състояние да гарантира военната сигурност на страната, особено при нарастващите предизвикателства в последните месеци.

В същото време искам категорично да потвърдя още веднъж, че България ще продължи да изпълнява своята съюзническа ангажираност, да дава своята, образно казано, добавена стойност в сигурността в Европа и по света.

Винаги съм гледал на отбраната като на приоритет в националното ни развитие, което означава и от гледна точка на финансирането. В този смисъл не може да не ни тревожи международната статистика, според която ние сме с печален рекорд, смея да кажа, по намалението на средствата за отбраната. Иска ми се да има приемственост в тази част на военната политика, която предвижда засилване на социалната мотивация, защото човешкият фактор е въпрос номер едно за развитието на Българската армия, а това означава не само по-добри условия за живот на военнослужещите и техните семейства, но и много по-добри условия за професионалното развитие на всеки един от вас.

Иска ми се да вярвам, че далеч назад е останало времето, когато реформата се схващаше като механично съкращаване на числения състав и че средствата, които се спестяват от това, ще се инвестират и в подготовката на бойците и командирите, и в модернизацията на Българската армия; модернизация, която укрепва и развива нови способности, която компенсира ограничаването на личния състав и морално остарялата техника.

Уважаеми сънародници,

Дами и господа,

За тези десет години, в които имах честта да бъда върховен главнокомандващ, бяха направени важни стъпки, бяха взети важни решения за бъдещето на Българската армия и за сектора национална сигурност като цяло. България постигна своята стратегическа цел – членството в голямото евроатлантическо семейство и основната, огромната заслуга за това е на нашите въоръжени сили, защото това стана с много усилия, с тежки реформи, с цената на много лишения. И тъкмо заради това искам да благодаря преди всичко на вас. Искам да благодаря и на онези, които вече са извън бойния строй и вярвам, че историята ще съхрани спомена за онова, което са направили те.

Искам да се извиня на онези, които бяха освободени, които бяха уволнени през тези години, защото освен несгодите знам, че таят в себе се дълбоко и лично огорчение.

И съвсем накрая на този последен за мен парад като върховен главнокомандващ на въоръжените сили искам да се обърна към вас, уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници, към вас, представители на организациите и военно-патриотичните съюзи: за мен беше чест (б.р. отдава чест). Не е по устав, но е искрено и от сърце.

Поклон!