Почетохме паметта на лекарите, загинали при спасяването на човешки живот
15.08.2018 г.
Спирдон Спирдонов
Вицепремиерът Валери Симеонов, заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, секретарят на президента по отбрана и сигурност ген. Стефан Янев, представители на министерствата на здравеопазването и вътрешните работи, БЛС, НЗОК, КНСБ, КТ „Подкрепа”, БЧК, лечебните заведения в столицата, генерали и офицери по традиция почетоха днес паметта на всички лекари, медицински сестри, полицаи, доброволци и граждани, загинали при спасяването на човешки живот. Ритуалът с участието на НГЧ се проведе пред паметника на медицинските чинове, загинали във войните (в градинката пред ВМА). Домакин бе началникът на ВМА бригаден генерал професор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.
Известни са имената на над 130 лекари и 20 медицински сестри, загинали по време на работа, предимно след извършване на тежки среднощни операции, катастрофи с линейки, както и след заразяване от болестите на свои пациенти, съобщи д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар”. Негова е инициативата, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския червен кръст и синдикатите, от 2005 г. 15 август да бъде обявен и отбелязван като „Ден на спасението”. В списъците, дъполни той, са и полицаи, минни спасители и обикновени граждани, изгубили живота си, спасявайки други хора.
От 20 декември 2012 г. честването на 15 август като „Ден на спасението” бе официализирано с решение на Министерски съвет. Така България става единствената страна в ЕС, а вероятно и в света, която държавнически отбелязва паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на хора в мирно време.
***
На 15 август преди 55 години д-р Стефан Черкезов се качва в автобус, който е бил претъпкан с хора. На излизане от Горна Оряховица обаче автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. Лекарят започва да вади хората. Успява да извади 47 души, но за съжаление е облечен с бяла найлонова риза. Тя се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.
Когато идват линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов продължава да помага, въпреки че самият той е жестоко обгорял. Отказва да се качи в линейка, въпреки че кожата му виси на парцали и пеша тръгва към града. По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата. Когато го свалят в хирургията, д-р Черкезов казва на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”. На другата сутрин – 16 август – наистина умира в адски мъки. Това е най-големият герой на българското лекарско съсловие. Д-р Черкезов е имал 8-месечна дъщеря, когато е починал. Днес тя е лекар в Германия.
