Част втора: Защо се срина престижът на офицерската професия?

22.07.2019 г. Част втора: Защо се срина престижът на офицерската професия?

 И какво да се направи?  (Предлагаме ви втората част на статията на ген. Стоимен Стоименов по един от най-болезнените въпроси на Въоръжените сили)

Ген. м-р о.з. д- р Стоимен Стоименов

Проблемите в социалната сфера, които през годините на прехода се задълбочаваха, имат силен демотивиращ ефект.

Демотивацията на офицерския корпус

е най-прекият път, водещ към срив на престижа на професията и на честта на пагона. Основните демотивиращи фактори са: несигурността на офицерите, поради закриването на поделения и гарнизони; промяна на изискванията за заемане на различни длъжности във военната йерархия; съкращения; ниското и несъответстващо на натоварването, отговорността и житейските трудности възнаграждения; честата смяна на правилата за медицинското, кадровото и пенсионното  осигуряване.

Участието на България в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС, също повлия на отношението към офицерската професия. Членството в тези най- авторитетни организации се възприе от  правителствата на преходния период като дар божии не само за отбраната и сигурността на страната, но и по отношение на ресурса, заделян за този сектор. Управляващите решиха, че мощните в икономическо и военно отношение партньори ще гарантират националната ни сигурност, поради което можем да си позволим по- малочислена, със скромен офицерски корпус армия, за която да заделяме финансов ресурс, който е по силите на бюджета на държавата. Твърдим, че България се стреми и работи за утвърждаването си като генератор на сигурност на Балканите, а в действителност, все още сме в позицията  на консуматори на колективната сигурност и отбрана. Разчитаме на НАТО да ни пази и да гарантира нашата военна сигурност. Удобно  се подминава фактът, че освен член 5, Вашингтонският договор има и член 3, който предявява високи изисквания към отбранителните способности на съюзните армии. Такива способности могат да се постигнат и поддържат само при наличието на подготвен и надежден офицерски корпус.

България последователно изпълнява мисията си за принос към колективната сигурност. Участието в операцията „Стабилизиране и възстановяване“ в Ирак в периода 2003- 2008 г. с 3 367 души ни струваше над 155 милиона лева разходи и 13 свидни човешки жертви. Преди това в мисията на ООН в Камбоджа през 1992-1993 г. участвахме с общо 1 300 военнослужещи и дадохме 10 човешки жертви.  Понастоящем участваме в 11 различни мисии и операции зад граница с около 1 400 военнослужещи. В мисията „Решителна подкрепа“ и с други ангажименти в Афганистан, се намират 174 военнослужещи, като по този показател България е на 15-то място от 39 държави участващи в коалицията. През различни мисии и операции през годините на прехода преминаха общо около 13 000 военнослужещи. Тези факти се изтъкват като доказателство , че България е лоялен и предвидим партньор, доказващ с дела своята съпричастност към колективната сигурност. Медалът обаче има две страни. Общественото мнение дава и друга оценка на тези факти. Много са българските граждани, които споделят мнението, че изграждаме и готвим армия не за основната мисия „Отбрана“, а че поддържаме експедиционна армия, която  се използува за защита на чужди интереси.  Всичко това сваля престижа на армията и на службата в нея.

Тихомълком,  у нас се привнесе  разбирането, намиращо място в демократичните държави, че военните са „граждани в униформа“, които произвеждат услугата „отбрана“. Тази услуга е  съпоставима с услугите, които правят гражданите с други професии. Военната професия е на пазара на труда и на общо основание се съревновава с другите професии за привличане на качествени попълнения за военните формирования. Военните в повечето случаи губят в това съревнование поради ниско заплащане, напрежението в работата и лишенията от важни човешки права и свободи. Прокарването на теорията за гражданина в униформа не е нищо друго, освен пар екселанс омаловажаване на значимостта и престижа на военната професия. В армията не става дума за производство от военнослужещите на каквато и да е „услуга“, а за върховен дълг и въпрос на чест да се служи на своя народ, да се брани с оръжие в ръка неговия мирния труд и териториалната цялост на страната. При полагането на военната клетва военнослужещите   целуват бойното знаме и дават обет не за услуги, а да  изпълняват умело и с чест свещения си дълг по защитата  на род и Родина.

Следва в част втора

Част втора: Защо се срина престижът на офицерската професия

И какво да се направи?  (Предлагаме ви втората част на статията на ген. Стоимен Стоименов по един от най-болезнените въпроси на Въоръжените сили)

Ген. м-р о.з. д- р Стоимен Стоименов

Демокрацията, както се случва в редица сфери на обществения живот, се възприе и във военната област като свободия и анархия, включително и по отношение на присвояването и притежаването  на офицерско и генералско звание. Наблюдаваме волни или неволни действия, водещи до обезценяване на тези звания, до омаловажаване на  престижа на офицерската професия. В цивилизования свят пагоните и генералските лампази са армейски атрибути. Те имат символно значение и показват, че човекът, носител на тези атрибути, е професионален военен, притежаващ военна подготовка и военно образование, придобито във военни училища и военни академии по направление военно дело, както и  съответен ранг във военната йерархия.

В тази връзка, моля за извинение, но тук ще засегна колегите от МВР и Службите не за друго, а защото въпросът е  принципен. Дълбоко уважавам полицейските служители и служителите от службите за сигурност. Те, за разлика от военнослужещите, са ежедневно на бойното поле,  водят война с мафията, с организираната и конвенционалната престъпност, с контрабандата и дават свидни жертви. В тоталитарната държава, а и в първите години на демокрацията, у нас военни звания имаха и служителите от системата на МВР и службите за сигурност. През 2009 г., със закон, МВР, а по-късно и другите  структури, с изключение на НСО,  окончателно бяха девоенизирани. Тази мярка беше приета от служителите на МВР с неохота и разочарование, особено от ръководния състав. Офицерите сигурно имаха аргументи да си искат званията и униформите. И макар по закон и без военни звания, те се сдобиха  с униформи с пагони и със звезди върху тях, а комисарите - и с генералски лампази. До тук всичко е нормално. От тук нататък следват закононарушенията и деформациите. С §4 ал.2 на Предходните и заключителни разпоредби на Закона за резерва на Въоръжените сили на Р. България, обн. ДВ, бр. 20 от 9. 03. 2012 г. , неизвестно защо, се въведе нормата за  „съответствие“ на длъжностите в МВР и ранговете в Службите на званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените силина Р. България (ЗОВСРБ). Регламентира се уреждането на този въпрос да се извърши с акт на Министерския съвет. Във въздуха остана да виси въпросът какви обществени отношения се уреждат с този текст на Закона и кое налага да се прави това съответствие, при положение , че обявените в изпълнение на Закона за резерва длъжности в действащия резерв с няколко изключения са за младши офицери. Не ми е известно в Списъкът на длъжностите за действащия резерв, утвърден със заповед на министъра на отбраната, да има длъжности за  висш команден състав. Присвояването на генералско звание за заемане на утвърдени с Указ на държавния глава длъжности за висш команден състав, се извършва по законово регламентирана процедура, с указ от президента на Републиката. Независимо от това, с Постановление на №184/2012 г. на Министерския съвет, се утвърдиха съответствията на всички длъжности от МВР и Службите с тези от Въоръжените сили. Така се забърка невероятна каша. Има логика да се урежда съответствие на сегашните длъжности и рангове към военните звания, съществуващи в системата на МВР преди девоенизацията. Но тук става дума за нещо корено различно. Думата „съответствие“, неизвестно на какво основание,  се възприе и изтълкува като  „реално притежание на съответното войнско звание“ от кадъра и от резерва. Последваха много сериозни закононарушения, включително и на най-високо държавно ниво. Един президент, на това основание, представи назначения от него служебен вътрешен министър, служител в администрацията на МВР,  като генерал, а тя женицата не е била дори ден войник. След това същият този президент  назначи, за голямо съжаление със съучастие на ръководството на МО,  един комисар от МВР, и то намиращ се в разпореждане в щата на министъра на вътрешните работи за уволнение, за директор на Националната служба за охрана (НСО) и му присвои войнското звание генерал-лейтенант. А длъжността по щат беше за генерал-майор. Последствията от този акт бяха възмущение,  разочарование и демотивация на истинския офицерския корпус. Впрочем добре известни са подобни своеволия с войнските звания и на предишни държавни глави. Ако сега отворите сайта на президентската институция, ще видите, че в биографичната справка на един от секретарите на президента, бивш служител на МВР,  дословно пише , „...последно звание Старши комисар от МВР“, генерал-майор от резерва“. По силата на Изменение и допълнение на цитираното Постановление на Министерския съвет, главният секретар на Държавна агенция“Технически операции“ (ДАТО) съответства на четиризвезден генерал, какъвто във Въоръжените сили е единствено началника на отбраната. Трябва да се има предвид, че  сегашната  и предишната главна секретарка, са бивши служителки в администрацията на МВР, първата за много кратко време, а втората продъжително време като финансист, включително и в ДАНС. Аз нямам упрек към служителите за тази трагикомична ситуация. Те не са виновни за неразборията и като правило  не парадират с армейските звания, макар че има и обратни случаи, главно в комисарските среди.   Въпросът ми е защо не се утвърждава  авторитетът и престижът на комисаря, инспектора, експерта и полицая, т.е. на длъжностите, които тези всеотдайни служители в действителност изпълняват, а се счита, че ще се печели  авторитет с нещо виртуално, т.е., прави се опит за „помен с чужда пита“. Това е „кауза пердута“, която само обезценява и сериозно бие по престижа на офицерското и генералското звание. И още нещо в същата посока.

Навъдиха се „генерали и офицери“, закупили звания и униформи от руски или украински казачества.

С тези звания те се представят на обществени места и при участия в телевизионни предавания. Вече не представлява никаква трудност да хванеш някой случаен човек от улицата и ако си плати  да го обявиш за генерал и да зашиеш генералски лампази на панталона му. Всички тези „чудесии“ по отношение на генералски и офицерски звания, парадирането с тях от хора, които дори не са помирисвали войнишка партенка, имат голям демотивиращ ефект.  Още по-лошо е, че с тях понякога  се кичат  и хора със спорна репутация, които си имат работа с прокуратурата и съда. Крайно време е държавните институции да вземат незабавни законови мерки, да въведат необходимия ред и да защитят честта на пагона.

Тук ще добавя още, че

премахването на наборната военна служба

и преминаването към професионална армия доведе до цяла редица негативни последствия, включително и по отношение престижа на военната професия. Тази генерална промяна беше едно перспективно, но не и навременно решение. С него на практика се скъса връзката народ- армия. Образът на офицера-учител и възпитател на народните чеда помръкна. Някъде назад във времето останаха възпитателната, социалната и културната функции на армията, което също сложи своя отпечатък на авторитета  на офицерската професия. Възникнаха и досега не са решени някои въпроси на управлението на професионалната армия. Стои с цялата си острота проблемът с публичния образ на професионалната армия. Няма отговор на въпроса до къде е идеалът на професионалните войници да служат на Отечеството и какво място заема мотивът за спасение в армията от трудностите и проблемите на цивилния живот.

Отсъствието на организирана възпитателната работа и на специална  грижа за духовния фактор нанася сериозен ущърб на самочувствието и гордостта от принадлежността към армейския офицерски корпус. На този въпрос в миналото се отделяше голямо внимание, а днес до голяма степен той е недооценен и забравен. Грижата за духовния фактор е оставена на самотек. В армията няма специализирани органи, които да организират и провеждат възпитателната работа и морално- психическата подготовка на военнослужещите. Оказа се, че командирите нямат компетенциите да вършат тази работа. Пострада и публичният образ на армията. С мотива, че това са дейности присъщи на армии от друг тип, които са привнесени и унаследени у нас от руската военна школа, бяха оставени в забрава най- добрите национални традиции, свързани с възпитанието на човека- воин. А те са неизчерпаем извор на мъдрост и стимул за мотивацията, самочувствието и  престижа на офицерския корпус. Българската история е пребогата на свидетелства за вниманието и усилията, които са полагани за духовното изграждане на военнослужещите, за насаждане на добродетелта и благородството в командния състав, за това как се отстоява офицерската чест и достойнство, как се защитава престижа на професията, какво значи ред и войнска дисциплина и какво е значението на войнското другарство и грижата за подчинените. Във  възпитанието и изграждането на офицерството трябва да са водещи не привнесени и често неразбираеми чужди морални и духовни ценности, а нашите, български бойни традиции и ценности, които са градени и споени с кръвта на героите- войни.

Армията се откъсна от обществото.

Офицерите се затвориха в казармите. Военните се превърнаха в една затворена професионална общност. Затвори се и възпитателната работа, извършвана от офицерството в обществото, в училищата, университетите и сред народа. С ликвидиране на Организацията за съдействие на отбраната, на стотиците нейни клубове и школи, на системите за начално военно обучение и на военно-полевите лагери, силно се ограничиха възможностите за обществена изява на офицерството. Командирите  се изолираха и от дейностите на местните органи на държавната власт. Днес армията се появява в обществото само при провеждане на зари и при ликвидиране на последствия от стихийни бедствия или неутрализиране на невзривени боеприпаси. С масовото закриване на гарнизони, които даваха живот на пограничните, малките и отдалечени селища, на ДНА и преобразуване на запазените такива във военни клубове, на практика заедно с „мръсната вода изхвърлихме като ненужно и самото бебето“. Днес има само един бригаден генерал-командир на войсково формирование, който се проявява като активен общественик, но за съжаление тази му дейност не се приема особено възторжено от съсловието. Откъсването на офицерството от обществото е факторът, който в много голяма степен повлия негативно на престижа и уважението на военната професия.

Определена вина за понижения престиж на офицерската професия имат и самите офицери. Много правдиви и навремени в това отношение бяха думите на президента генерал Румен Радев за цената на „сляпото покорство“ на генералитета и на офицерския корпус. В тази връзка ще призная, че ми е идвало да потъна вдън земя като гледах и слушах как  генерали и офицери по време на дискусиите за закупуване на нов боен самолет казваха на бялото черно и плюеха на честта на пагона си. Епизодични са случаите на активна гражданска позиция и от страна на запасното войнство по болни проблеми на съсловието и обществото. Ние и нашите военно- патриотични организации не изпълняваме по подобаващ начин функцията си на опонент на властта. Има примирение с нерадостната съдба на голяма част от запасното войнство през годините на прехода. В съзнанието ми се е запечатила статията на един военен журналист, полковник от запаса, озаглавена „Генералите между честта на пагона и  политическата проституция“. В нея ставаше дума за това как на празника на армията един тогавашен партиен лидер със спорна репутация, „...нахранил в ресторант 150 гладни генерали и полковници, пристанали на неговата партия“. Журналистът привежда редица примери на партийно номадство на популярни генерали, кандидати за депутати и отзвука в обществото по отношение честта на пагона. С право искаме от властта и обществото да бранят престижа на нашата професия, но заедно с това и ние трябва да извървяваме своя път в това дело. Другото е готованство и протегната за милостиня ръка.

Докато държавата и обществото не се обърнат с лице към целия този възел от проблеми, повишаването на авторитета на армията и на офицерството ще си остава само един далечен и непостижим мираж.

Така стигаме и до най- важен  въпрос

какво да се прави,

за да възвърнем блясъка на пагона и престижа на офицерската професия?

Ще бъде невярно и несправедливо ако се каже, че държавата, политическото и военното ръководство на армията не вземат мерки за справяне с проблемите, свързани с окомплектоването на Въоръжените сили, включително и с офицерски кадри. Могат да се посочат много примери за активната работа в законодателната, военно- образователната и социалната области. В момента при определен обществен интерес се разгръща и провежда Национална информационна кампания „Бъди войник“.

За съжаление видимите резултати почти липсват, негативните тенденции не са преустановени. Значи не е поставена вярната диагноза на болестта, която в случая може да се определи като бягство от военната професия. С препоръчваните в стратегии, програми и планове мерки, подходи и механизми на работа не се постига желаният ефект. Това е така, защото се работи на парче. В концептуални, ръководни и работни документи се наблюдава една трайна тенденция да се  подценява ролята на духовния фактор, на човека - воин, в националните усилията за изграждане на отбранителните способности на Българската армия. Очевидно философията на работа не е  в необходимата степен адекватна на изискванията на времето, в което живеем и работим. Дошло е време нещата да се обърнат. Трябва да си припомним, че решаващият фактор за успеха в боя е човешкият фактор. Това налага да се извършат кардинални промени във визията, политиката, стратегията и практическите действия за решаване на проблемите, свързани с  човешкия ресурс.

По военному може да се каже така: след като сме изяснили задачата, оценили  обстановката и  взели правилното решение, не остава нищо друго освен чрез умело ръководство и управление на сили и средствата да  се постигнат поставените цели. С други думи, нуждаем се от модел на работа за последователно и цялостно решаване на проблемите, свързани с офицерската професия. Този модел трябва да дава отговор на такива въпроси като: Какви са проблемите и на какво те се дължат; Как, какви мерки да се предприемат за решаване на тези проблеми; Подреждане на мерките във времето и разпределение на отговорностите; Привеждане на замислите и мерките в действие; Ресурсно осигуряване и контрол на изпълнението. Това всъщност са практическите стъпки, които трябва да се осъществят, за да се стигне до крайната цел - блясъкът на пагона да заблести с неотразима светлина и некомлекта на армията с офицери да остане в историята.

Реализирането на въпросния модел изисква да се направят няколко последователни, координирани и ресурсно осигурени стъпки по пътя на решаване на проблемите, свързани с  офицерската професия.

Първата стъпка е въпросите на окомплектоването на Въоръжените сили с офицерски състав и на нарастване престижа на офицерската професия да намерят подобаващо място в Стратегическите прегледи на Системата за защита на националната сигурност и на Системата за  отбраната. В документът, който ще обобщи констатациите, изводите и препоръките, родени от стратегическите прегледи, трябва да се разкрият проблемите и причините за неудачите в работата.

С Решение на Министерски съвет №26/ 18. 01. 2019 г. се даде ход на Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и на Стратегическия преглед на отбраната.  Прегледите се осъществяват от Междуведомствена политико-експертна група с помощта на Междуведомствена експертна работна група, ведомствени подгрупи и подгрупи от учени и експерти от НПО. Те трябва да завършат  в срок до 30. 04. 2020 г. Надявам се тези прегледи да се проведат по единен замисъл и в органическа връзка помежду им. Екипите, осъществяващи двата прегледа, трябва да си разпределят обектите за изучаване, изследване и проучване, да работят в координация и взаимодействие и  да покрият целия спектър от подсистеми, елементи и компоненти на националната система за сигурност.

От своя страна, със специални Указания, министърът на отбраната разпореди да се проведе паралелно и в синхрон със стратегическите прегледи ведомствен Преглед на отбраната. Неговите входящи и задължителни параметри ще бъдат зададени от Стратегическия преглед на отбраната.

Спорно е дали са нужни два прегледа на отбраната, в които водещата роля е на Министерството но отбраната. Очевидно Стратегическият преглед на отбраната ще постави ударението на изследването на невоенния компонент, т.е. на дейностите и способностите на министерствата и ведомствата с отношение към отбраната на страната. Чисто ведомственият преглед на отбраната ще се занимае с функциите и компетенциите на военното министерство. Дано прегледите не преминат формално, защото като гледам създадената организация на работа и на  ръководство, такава опасност има. Анализът на постановъчните документи на първо четене показва,  че задачата за престижа на офицерската професия не само, че не е изведена като приоритет, но и не личи , че ще бъде обект на по-внимателно изследване.

Двата стратегически прегледа няма да изпълнят своето предназначение като стратегическо усилие и да постигнат целите си , ако не анализират задълбочено състоянието и проблемите, свързани с насочването и упражняването  на офицерската професия, ако не очертаят жалоните за изход от създалата се тревожна ситуация. Затова същинската  работа за решаване на проблемите свързани с окомплектоването с офицерски състав и с престижа на офицерската професия трябва да стане неразделна част от провеждането на прегледите.

В хода на Стратегическият преглед на системата за защита на националната сигурност и на Стратегическия преглед на отбраната, трябва да се изследват по-общите  въпроси на отбраната, т.е. тези, които не са свързани непосредствено с духовния фактор и със състоянието на офицерския корпус. Такива въпроси, които трябва да намерят място в хода на осъществяване на прегледите и  във финалния документ, са :

 - общото състояние на армията като силова структура,  призвана в мирно време да създава надеждна среда за сигурност, а във военно време -  да осигурява военната защита на страната;

- вписване на системата за отбрана в националната система за сигурност и в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС;

- състояние, проблеми и предизвикателства пред военния инструмент на системата за отбрана и неговия основен елемент- офицерския корпус;

- създаване, развитие и функциониране на единна система за лидерска подготовка на ангажираните като ръководители и експерти на всички нива на управлението на системата за национална сигурност и отбраната на страната;

 - ресурсно осигуряване на отбраната и Въоръжените сили.

Ведомственият преглед на отбраната, в контекста на изследване състоянието на офицерския корпус, трябва да анализира проблемите и причините за падане престижа на службата в армията и на офицерската професия в областите и направленията, очертани в този материал.

Сферата на този преглед би следвало да бъде военният инструмент на отбраната, т.е. Въоръжените сили. Въпросите, свързани с окомплектоването на армията с личен и офицерски състав, за които вече стана дума,   следва да заемат приоритетно място  в изследователската дейност на политико- експертната група.

Втората стъпка е нерешените въпроси и проблемите, свързани с офицерския корпус  да залегнат в документите, които ще се разработят и приемат след завършване на стратегическите прегледи и на Прегледа на отбраната. Тези документи са:

 - Доклад или Бяла книга за резултатите от стратегическите прегледи;

 - Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Р. България 2032.( Програма 2032) ;

-  План за развитие на Въоръжените сили 2026  (План 2026)

Програмата 2032 трябва да се приеме три месеца след завършване на Прегледа на отбраната и да се внесе за утвърждаване от Народното събрание.

Планът за развитие на Въоръжените сили трябва да се приеме от Министерския съвет до края на първото полугодие на 2020 г.

В Програма 2032 е целесъобразно в самостоятелен раздел или подраздел да се разработят идеите и вижданията за последователно решаване на проблемите, свързани с  преодоляването на некомплекта с офицерски състав и повишаване на атрактивността на офицерската професия. Тук е мястото за разработка на вижданията за работа сред кадровите войници и сержанти, сред студентите в НВУ, военните училища и другите ВУЗ, сред обучаемите в колежите и преминаващите начално и специално военно обучение, които са най-реалистичният резерв за набиране на кандидати за офицерската професия. Защо например не се обмисли идеята  съставна част на Националната информационна кампания „Бъди войник“  да стане кампанията „Стани офицер“.

Програма 2032 ще се осъществи на практика посредством Плана за развитие на въоръжените сили. За разлика от досегашната практика, намирам за много удачно и целесъобразно, наред с този План, въпросите, свързани с офицерската професия, да бъдат обособени в отделен документ със стратегическа стойност.

Това е третата стъпка - заедно с Плана за развитие на Въоръжените сили, да се приеме от Министерския съвет и  Дългосрочна план - програма за подбора, обучението, възпитанието, кариерното развитие и грижата за офицерския корпус. Това ще е нов момент в държавната политика по отношение на българското офицерство. План 2026 и Дългосрочната план- програма да са два взаимносвързани документа, като последният да има решаващо значение за последователно решаване на проблемите, свързани с  окомплектоване на армията с офицерски кадри и с повишаване престижа на офицерската професия.

Следва част трета